Правителството на Куба все повече стимулира частната търговия на дребно
Доскорошни гаражи в кубинската столица Хавана все по-често се трансформират в дребни хранителни магазини. Тенденцията е от преди няколко месеца и показва образно опитите на държавното управление да даде глътка живот на замиращата стопанска система. Парадоксално обаче, цените в тези магазини се оказват непостижими за огромна част от кубинците. Вносно пилешко да вземем за пример се предлага за 8 щатски $ при междинна месечна заплата на Острова от 28 $.
Тези магазини са доста скъпи. Прекалено скъпи са за междинния кубинец, не са задоволителни, само че ни помогнаха да намерим някои неща, да намерим някои артикули, които не се оферират на никое място другаде. За страдание, би трябвало да вървим там за ориз, за захар.
Вилма Веласкес, пенсионерка
Все отново обаче някои по-заможни хора вършат оборот на търговците, които пробват да оцелеят в една социалистическа пазарна стопанска система.
Предизвикателството пред тези търговци е, че от тях се чака да се развиват в една доста суха среда за частните предприятия. И мисля, че това е нещо, което се признава от всички. Куба е социалистическа страна. Основната идеология на страната не се е трансформирала. Тя към момента съществува. Но мисля, че Куба се намира в доста сложен стопански миг и това отвори вратата за отваряне на малко пространство за частните предприятия.
Педро Фрейре, ръководител на адвокатска адвокатска фирма „ Акерман "
Търговията на дребно в Куба е много лимитирана и от десетилетия комунистическата страна държеше монопола върху множеството форми на продажби, вноса и износа, с аргумента, че е належащо стоките да се разпределят сред хората по равно. Купоните, които разрешават на кубинците да си купуват дребни количества от съществени артикули като ориз, захар и яйца да вземем за пример, са равностойни на американски центове. Има и държавни предприятия, които оферират малко по-голямо многообразие за облекчаване на битови потребности, само че те таксуват с локални дебитни или интернационалните кредитни карти.
Тези магазини са доста скъпи. Прекалено скъпи са за междинния кубинец, не са задоволителни, само че ни помогнаха да намерим някои неща, да намерим някои артикули, които не се оферират на никое място другаде. За страдание, би трябвало да вървим там за ориз, за захар.
Вилма Веласкес, пенсионерка
Все отново обаче някои по-заможни хора вършат оборот на търговците, които пробват да оцелеят в една социалистическа пазарна стопанска система.
Предизвикателството пред тези търговци е, че от тях се чака да се развиват в една доста суха среда за частните предприятия. И мисля, че това е нещо, което се признава от всички. Куба е социалистическа страна. Основната идеология на страната не се е трансформирала. Тя към момента съществува. Но мисля, че Куба се намира в доста сложен стопански миг и това отвори вратата за отваряне на малко пространство за частните предприятия.
Педро Фрейре, ръководител на адвокатска адвокатска фирма „ Акерман "
Търговията на дребно в Куба е много лимитирана и от десетилетия комунистическата страна държеше монопола върху множеството форми на продажби, вноса и износа, с аргумента, че е належащо стоките да се разпределят сред хората по равно. Купоните, които разрешават на кубинците да си купуват дребни количества от съществени артикули като ориз, захар и яйца да вземем за пример, са равностойни на американски центове. Има и държавни предприятия, които оферират малко по-голямо многообразие за облекчаване на битови потребности, само че те таксуват с локални дебитни или интернационалните кредитни карти.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ