Чили и Ливан се надигнаха срещу корумпирания елит
Доскоро Чили бе считана за пример на политическа и икономическа непоклатимост в Латинска Америка. От дни обаче страната е разтърсена от обществени земетресения, подхранвани от години от обществено неодобрение. Въпреки разполагането на армията по издадена заповед на президента реакционер Себастиан Пинера хиляди чилийци продължиха да дават израз на гнева си по улиците против политическата и икономическата система, която в доста области съвсем не се е трансформирала след диктатурата на Аугусто Пиночет (1973-1990 г.). При конфликтите към този момент починаха минимум 11 души, десетки са ранени, а повече от 1900 са арестувани.
Върховният комисар на Организация на обединените нации за правата на индивида Мишел Бачелет изиска гибелта на стачкуващите да бъде разследвана, откакто се появиха подозрения за несъразмерна приложимост на мощ против тях от страна на полицията и армията.
Протестите започнаха студенти, недоволни от оповестеното покачване на цената на билета за метрото, само че след това демонстрациите прераснаха в вълнения, в които вземат участие хиляди недоволни от цената на живота в Чили и увеличаващото се неравноправие сред небогати и богати. Самият Пинера отбрани решението си да разгласи изключително състояние и изкара хиляди бойци по улиците на столицата Сантяго, което напомни на чилийците мрачните времена на диктатурата на Пиночет. " Ние сме във война с мощен, безсърдечен зложелател, който не почита никого и нищо. Ще употребяват принуждение без ограничавания ", сподели Пинера от Генералния щаб на армията, без да посочи обаче кой е врагът.
Много наблюдаващи бяха сюрпризирани от ескалацията на насилието и смъртните случаи, само че специалисти напомнят, че
напрежението в обществото се е натрупало от години
и в този момент експлодира от едно на пръв взор не доста внезапно нарастване на билетите за метрото. " Погледнато извън, можехме да забележим само триумфите на Чили, само че гледано от вътрешната страна, има нараснали нива на фрагментация, на разделяне и една юноша, която, макар че не е живяла по времето на диктатурата, от много години престана да гласоподава. На младите им пристигна до гуша и излязоха на улицата, с цел да покажат гнева и разочарованието си ", изясни Лусия Дамерт, преподавателка от Университета в Сантяго, представена от Франс 24. С годишна инфлация от 2%, ниво на беднотия от 8.6 на 100 и напредък, който се чака тази година да доближи 2.5 % от Брутният вътрешен продукт, един от най-високите в регион, обзет от рецесии, чилийският модел провокира благородна злоба в Латинска Америка. Но няколко обществени индикатора - като опазването на здравето, образованието и пенсиите, които в тази страна зависят съвсем напълно от частния бранш, демонстрират доста мощни неравенства.
Доходът на глава от популацията в Чили, който е над 20 000 $, е най-високият в Латинска Америка. Но съгласно някои анализатори мощно подложената на критика пенсионна система, проведена по този начин, че постоянно предлага пенсия, по-ниска от минималната заплата от към 400 $, високите разноски за опазване на здравето и обучение, както и прегряването на пазара на недвижими парцели съставляват избухлива примес. Според изследване на университета в Сан Себастиан и американската кредитна компания " Екуифакс " един от всеки трима пълнолетни не е в положение да се оправя самичък с задълженията си.
Много чилийци, които през последните години изплуваха от бедността, по този начин или другояче са най-засегнати, тъй като обществените придобивки са незадоволителни за междинната класа, към която в този момент принадлежат.
Именно те разпалиха пламъците на този невиждан протест
По време на демонстрациите доста протестиращи осъдиха също икономическата власт на управниците и несправедливостта на икономическата система, която облагодетелства на първо място капитала. Самият президент Себастиан Пинера е един от най-богатите хора в Чили, а неговото държавно управление разчита на голям брой персони от света на бизнеса. Текстовете на доста плакати, носени от стачкуващите по време на митингите, също така визираха корупционни кавги, в които бяха забъркани мощни стопански групировки, близки до президента. В общество, мощно разграничено по съсловен симптом, политическите водачи, които живеят в богатите квартали на Сантяго, най-често са възприемани като откъснати от действителността. Сега те жънат това, което посяха.
Почти по едно и също време със събитията в Чили десетки хиляди заляха в символ на митинг улиците на градовете в Ливан. Демонстрациите не престават към този момент съвсем седмица. Недоволните жители упорстват за унищожаване на политическия хайлайф, който те упрекват в плячкосване на стопанската система, довело до разпадането й. Най-големите митинги в Ливан за десетилетие припомнят на Арабската пролет през 2011 година, която смъкна четирима президенти в района - Тунис, Египет, Либия и Йемен. В демонстрациите вземат участие хора от всички прослойки и религии - шиити, сунити, християни, друзи и други. Те желаят държавното управление на премиера Саад ал Харири да подаде оставка. Премиерът даде 72-часов период на " сътрудниците си от държавното управление " да прекратят блокирането на промените и заплаши с друг метод, само че не сподели дали ще подаде оставка. Това бе последвано от алегорично понижение на заплатите на министрите, което обаче не успокои духовете. Източник от полицията заяви, че един протестиращ е погубен, а други четирима са ранени, откакто бодигард на някогашен народен представител е разкрил огън във въздуха в северния град Триполи. Ливанците са гневни от инфлацията, нови данъчни оферти, които включват такса при позвънявания с WhatsApp, а също и поради високите разноски за живот. В невиждан ход шиитски протестиращи атакуваха офиси на депутати от ливанската формация " Хизбула " и придвижването " Амал " в Южен Ливан. Самата
" Хизбула " е като страна в страната и постоянно смъква
или качва държавни управления, само че този път даже и нейните последователи поддържаха митингите.
" Хората желаят режимът да падне “, скандираха събралите се в центъра на Бейрут. Икономическите залози рядко са били толкоз високи в Ливан. Тя е една от най-задлъжнелите страни в света и се бори да откри нови източници на финансиране, защото задграничните притоци, на които обичайно разчиташе, стопираха. През последните месеци има спорадични демонстрации в Ливан, защото икономическата рецесия докара до липса на долари и заплаши пенсиите даже на пенсионираните военни. Правителството е под напън да свие разноските, да увеличи налозите и да се бори с корупцията – условия, изисквани от интернационалните донори за отпущането на 11 милиарда $. Но ограниченията се оказаха изключително непопулярни измежду жителите. Критиците настояват, че институционалната корупция и облагите на политиците банкрутират държавното управление.
Протестите бяха потрес за всички ливански политици, тъй като протестиращите са от разнообразни вероизповедания и са без политическа принадлежност. Ливанците схванаха, че да излязат на улицата е единственото им средство да трансформират статуквото. Демонстрантите упрекват политическата класа на страната в неприятно ръководство, разхищаване на държавни средства и ширеща се корупция. Някои протестиращи са непреклонни. " Не имаме вяра на сегашните ни политици. Вече им дадохме няколко шанса, само че те не направиха нищо за народа. Единственото решение в този момент е гражданска война против всички тях ", сподели Хала Шабан в Бейрут, представена от Евронюз. Именно фактът, че на митингите се вижда единствено националното знаме на Ливан, също е казус в другояче разграниченото мултиетническо общество в страната. Според специалисти обаче промяната на държавното управление няма бързо да реши икономическите проблеми на Ливан, тъй като, който и да пристигна на власт, ще бъде от същите тези политици, които са главната причина за икономическата и финансова рецесия в този момент. Демонстрантите обаче се непреклонни, че този път ще продължат с уличните митинги и с настояването за фрапантни промени.
Върховният комисар на Организация на обединените нации за правата на индивида Мишел Бачелет изиска гибелта на стачкуващите да бъде разследвана, откакто се появиха подозрения за несъразмерна приложимост на мощ против тях от страна на полицията и армията.
Протестите започнаха студенти, недоволни от оповестеното покачване на цената на билета за метрото, само че след това демонстрациите прераснаха в вълнения, в които вземат участие хиляди недоволни от цената на живота в Чили и увеличаващото се неравноправие сред небогати и богати. Самият Пинера отбрани решението си да разгласи изключително състояние и изкара хиляди бойци по улиците на столицата Сантяго, което напомни на чилийците мрачните времена на диктатурата на Пиночет. " Ние сме във война с мощен, безсърдечен зложелател, който не почита никого и нищо. Ще употребяват принуждение без ограничавания ", сподели Пинера от Генералния щаб на армията, без да посочи обаче кой е врагът.
Много наблюдаващи бяха сюрпризирани от ескалацията на насилието и смъртните случаи, само че специалисти напомнят, че
напрежението в обществото се е натрупало от години
и в този момент експлодира от едно на пръв взор не доста внезапно нарастване на билетите за метрото. " Погледнато извън, можехме да забележим само триумфите на Чили, само че гледано от вътрешната страна, има нараснали нива на фрагментация, на разделяне и една юноша, която, макар че не е живяла по времето на диктатурата, от много години престана да гласоподава. На младите им пристигна до гуша и излязоха на улицата, с цел да покажат гнева и разочарованието си ", изясни Лусия Дамерт, преподавателка от Университета в Сантяго, представена от Франс 24. С годишна инфлация от 2%, ниво на беднотия от 8.6 на 100 и напредък, който се чака тази година да доближи 2.5 % от Брутният вътрешен продукт, един от най-високите в регион, обзет от рецесии, чилийският модел провокира благородна злоба в Латинска Америка. Но няколко обществени индикатора - като опазването на здравето, образованието и пенсиите, които в тази страна зависят съвсем напълно от частния бранш, демонстрират доста мощни неравенства.
Доходът на глава от популацията в Чили, който е над 20 000 $, е най-високият в Латинска Америка. Но съгласно някои анализатори мощно подложената на критика пенсионна система, проведена по този начин, че постоянно предлага пенсия, по-ниска от минималната заплата от към 400 $, високите разноски за опазване на здравето и обучение, както и прегряването на пазара на недвижими парцели съставляват избухлива примес. Според изследване на университета в Сан Себастиан и американската кредитна компания " Екуифакс " един от всеки трима пълнолетни не е в положение да се оправя самичък с задълженията си.
Много чилийци, които през последните години изплуваха от бедността, по този начин или другояче са най-засегнати, тъй като обществените придобивки са незадоволителни за междинната класа, към която в този момент принадлежат.
Именно те разпалиха пламъците на този невиждан протест
По време на демонстрациите доста протестиращи осъдиха също икономическата власт на управниците и несправедливостта на икономическата система, която облагодетелства на първо място капитала. Самият президент Себастиан Пинера е един от най-богатите хора в Чили, а неговото държавно управление разчита на голям брой персони от света на бизнеса. Текстовете на доста плакати, носени от стачкуващите по време на митингите, също така визираха корупционни кавги, в които бяха забъркани мощни стопански групировки, близки до президента. В общество, мощно разграничено по съсловен симптом, политическите водачи, които живеят в богатите квартали на Сантяго, най-често са възприемани като откъснати от действителността. Сега те жънат това, което посяха.
Почти по едно и също време със събитията в Чили десетки хиляди заляха в символ на митинг улиците на градовете в Ливан. Демонстрациите не престават към този момент съвсем седмица. Недоволните жители упорстват за унищожаване на политическия хайлайф, който те упрекват в плячкосване на стопанската система, довело до разпадането й. Най-големите митинги в Ливан за десетилетие припомнят на Арабската пролет през 2011 година, която смъкна четирима президенти в района - Тунис, Египет, Либия и Йемен. В демонстрациите вземат участие хора от всички прослойки и религии - шиити, сунити, християни, друзи и други. Те желаят държавното управление на премиера Саад ал Харири да подаде оставка. Премиерът даде 72-часов период на " сътрудниците си от държавното управление " да прекратят блокирането на промените и заплаши с друг метод, само че не сподели дали ще подаде оставка. Това бе последвано от алегорично понижение на заплатите на министрите, което обаче не успокои духовете. Източник от полицията заяви, че един протестиращ е погубен, а други четирима са ранени, откакто бодигард на някогашен народен представител е разкрил огън във въздуха в северния град Триполи. Ливанците са гневни от инфлацията, нови данъчни оферти, които включват такса при позвънявания с WhatsApp, а също и поради високите разноски за живот. В невиждан ход шиитски протестиращи атакуваха офиси на депутати от ливанската формация " Хизбула " и придвижването " Амал " в Южен Ливан. Самата
" Хизбула " е като страна в страната и постоянно смъква
или качва държавни управления, само че този път даже и нейните последователи поддържаха митингите.
" Хората желаят режимът да падне “, скандираха събралите се в центъра на Бейрут. Икономическите залози рядко са били толкоз високи в Ливан. Тя е една от най-задлъжнелите страни в света и се бори да откри нови източници на финансиране, защото задграничните притоци, на които обичайно разчиташе, стопираха. През последните месеци има спорадични демонстрации в Ливан, защото икономическата рецесия докара до липса на долари и заплаши пенсиите даже на пенсионираните военни. Правителството е под напън да свие разноските, да увеличи налозите и да се бори с корупцията – условия, изисквани от интернационалните донори за отпущането на 11 милиарда $. Но ограниченията се оказаха изключително непопулярни измежду жителите. Критиците настояват, че институционалната корупция и облагите на политиците банкрутират държавното управление.
Протестите бяха потрес за всички ливански политици, тъй като протестиращите са от разнообразни вероизповедания и са без политическа принадлежност. Ливанците схванаха, че да излязат на улицата е единственото им средство да трансформират статуквото. Демонстрантите упрекват политическата класа на страната в неприятно ръководство, разхищаване на държавни средства и ширеща се корупция. Някои протестиращи са непреклонни. " Не имаме вяра на сегашните ни политици. Вече им дадохме няколко шанса, само че те не направиха нищо за народа. Единственото решение в този момент е гражданска война против всички тях ", сподели Хала Шабан в Бейрут, представена от Евронюз. Именно фактът, че на митингите се вижда единствено националното знаме на Ливан, също е казус в другояче разграниченото мултиетническо общество в страната. Според специалисти обаче промяната на държавното управление няма бързо да реши икономическите проблеми на Ливан, тъй като, който и да пристигна на власт, ще бъде от същите тези политици, които са главната причина за икономическата и финансова рецесия в този момент. Демонстрантите обаче се непреклонни, че този път ще продължат с уличните митинги и с настояването за фрапантни промени.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ