Страхотно ти завиждам, казвам го без никаква ирония ♥ Ф. С. ФИЦДЖЕРАЛД до ХЕМИНГУЕЙ
„ Досега не съм ти казвал и какъв брой одобрявам „ Да имаш и да нямаш “… в тази книга има пасажи и цели страници, които по своята акуратност и мощ се подреждат до Достоевски. “
(Ernest Hemingway revises For Whom The Bell Tolls, in Sun Valley, Idaho, in November 1940, Robert Capa/International Center of Photography/Magnum Photos)
До Ърнест Хемингуей
8 ноември 1940 година
Скъпи Ърнест,
Романът ти е превъзходен („ За кого бие камбаната “), никой различен не може да напише подобен. Благодаря ти, че мислиш за мен, както и за посвещението. Четох книгата с голям интерес, дружно с теб изживявах писателските проблеми, които се показваха в хода на повествованието, и постоянно не съумявах да схвана по какъв начин си постигнал някои неща. Клането е разказано прелестно, както и борбата в планината, и историята с взривяването на моста. От интермедиите ми харесват изключително тази за Карков, както и „ Сонатата за гибелта “ на Пилар. Сцената, в която бащата се сбогува със сина си, е доста мощна. Ще прочета още веднъж цялата книга.
Досега не съм ти казвал и какъв брой одобрявам „ Да имаш и да нямаш “. Много писатели с озлобление ще имитират твоя жанр и способността ти да наблюдаваш - в тази книга има пасажи и цели страници, които по своята акуратност и мощ се подреждат до Достоевски.
Моите поздравления и за огромния триумф на „ За кого бие камбаната “. Страхотно ти изпитвам завист, споделям го без никаква подигравка. От всички европейски писатели постоянно съм харесвал най-вече Достоевски поради неговата неудържима притегателна мощ. Завиждам ти и поради това, че в този момент ще имаш време да се занимаваш с това, с което искаш.
Все по този начин с любов
...
P.S. Попаднах на една отдавнашна публикация на Джон Бишъп, в която той споделя по какъв начин ти си лежал четири дни под труповете на убитите бойци в Капорето и по какъв начин аз съм бил изключен от Принстън (това не е правилно, през един ноември се разболях тежко и ме изнесоха оттова на носилка - през ноември не могат да те изключат)… Всъщност желаех да ти кажа, че един човек от твоя взвод ми разправи някои неща за теб, когато си бил на италианския фронт - как си пропълзял голямо разстояние, влачейки със себе си един ранен, и по какъв начин след това лекарите гледали и се чудели допустимо ли е да си останал жив с толкоз доста рани по тялото. Не се тревожи - на никого няма да го кажа. Нито даже на Алън Камбъл, който оня ден пристигна да ме види и ми донесе вести за теб.
P.S. (2) Чувам, че ще се жениш за една от най-красивите дами, които съм виждал. Предай й моите най-хубави пожелания.
От: „ Писма “, The Crack-Up, 1945, ДИ „ Народна просвета “
Снимка: Ernest Hemingway revises For Whom The Bell Tolls, in Sun Valley, Idaho, in November 1940, Robert Capa/International Center of Photography/Magnum Photos
