Дори 75 години след края на Втората световна война българите

...
Дори 75 години след края на Втората световна война българите
Коментари Харесай

75 години след ВСВ, българите не знаят дали са окупирани или освободени от СССР

Дори 75 години след края на Втората международна война българите не знаят дали са окупирани от Съветския съюз или са освободени, написа за " Дойче Веле " Райна Бройер.

Две пощенски картички, които българският ми прародител написа преди десетилетия, бяха съхранявани в кутия сред документи, военни медали и декорации, увити в смачкано транспарантно фолио. Едната е с дата април 1945 година с учебно заведение в Печ, Унгария на фронта. " Аз съм в положително здраве. И се надявам, че и вие сте в положително здраве вкъщи ", написа на щерка си Христо Иванов, притиснат за военна работа от Червената войска, тъй като е ветеринарен доктор.

Втора картичка е от 17 май 1945 година и демонстрира идилична улица в Дойчландсберг, Австрия. Христо Иванов написа на фамилията, че може би ще се прибере скоро: " Учете и бъдете старателни, тъй че когато войната свърши и аз се прибера, можете да ме посрещнете с горделивост ", приканва той щерка си. Според него постоянно бихте съумели със усърдие и учене. Той потвърдено сгреши.

Съюз на съветските социалистически републики - освободители или окупационни сили?

Червената войска нахлува в България през септември 1944 година През идващите три месеца са убити до 30 000 души - някогашни министри, публицисти, духовници, предприемачи, интелектуалци и огромни земевладелци, всички упрекнати от комунистическата система. Хиляди хора са убити в концлагера Белене на едноименния остров.

Оказа се, че трудолюбието и ученето нямат никакво значение, хората трябваше да бъдат свързани с вярната партия.

Тъй като баба ми не бе с членска карта на комунистическата партия, не й бе разрешено да върви на здравно учебно заведение. Вместо това тя стана преподавател по биология и химия в малко село. Твърди се, че братът на прародител ми се е самоубил, само че никой в фамилията не има вяра в това - споделят, че е погубен. Той бе намерено песимистичен към установяването на комунистическото ръководство в България.

Това въодушевление продължава да разделя публичното мнение и до през днешния ден. Някои считат, че Червената войска е освободила България през септември 1944 година, други настояват, че страната е окупирана.

Хваната сред два фронта

България не взе участие във войната до 1941 година, когато по гледище на цар Борис III страната се причислява към Тристранния пакт. Германските войски се разполагат в страната. Управляващите в София се надяват, че този съюз с Германия ще им сътвори окупационни зони в страните непосреден на запад, елементи от това, което през днешния ден е Сърбия и Северна Македония.

Три години по-късно Червената войска застава на границите на България. На 5 септември 1944 година Съветският съюз афишира война на Царство България, като отхвърля желаното от българската страна помирение. Червената войска минава през северната граница и окупира черноморските курортни градове Варна и Бургас, пленявайки немските моряци. Същият ден България къса дипломатическите връзки с Германия.

Когато Червената войска нахлува в България, тя съвсем не срещат опозиция. Много хора са недоволни от държавното управление и монархията. Без губене на време е основано следено от Москва марионетно държавно управление. Сега България към този момент е на руска страна, а Германия - зложелател. Много мъже са привикани от Червената войска, в това число и прародител ми.

Когато завършва Втората международна война, България е на страната на спечелилите. " България се нуждае от другарство със Съюз на съветските социалистически републики като всяко живо създание се нуждае от въздух и слънце ", по този начин бъдещият комунистически министър председател Георги Димитров разказва новия съюз. Много хора даже през днешния ден споделят, че България е освободена.

Присъствието на предишното

След рухването на Берлинската стена и срутва на комунистическия режим доста източноевропейски страни започнаха да се пробват да се оправят с предишното - само че не и България. Дори 30 години след рухването на Берлинската стена и прекосяването към народна власт, има малко обществен спор за зверствата, осъществени от комунистическия режим. Учебниците по история за десети клас най-сетне са пренаписани предходната година, според закон от 2000 година, който разказва комунистическия режим като незаконен.

Гражданското общество, насочено към Запада, от години изисква премахването на съветските монументи. Активисти постоянно ги пръскат с ярки цветове и трансформират бойците от Червената войска в герои от западната поп просвета като Супермен или Капитан Америка.

След анексията на Крим монумент в София е оцветен с националните цветове на Украйна. Повече от 75 години след края на Втората международна война тези монументи са знак на разпокъсаността на българското общество - общество, което към момента не е намерило метод да се приближи до личната си история.

9 май - ден, който разединява

Докато на 9 май множеството европейски страни честват Шуманската декларация от 1950 година - основаването на Европейския съюз, Русия и други страни спътници от някогашния Съюз на съветските социалистически републики организират военни паради, с цел да отпразнуват успеха над нацистка Германия в този ден. България, сред Изток и Запад, сред съветската носталгия и западната ориентировка, се раздира сред двете и всяка година разединението се задълбочава.

България отбелязва и двете, само че честванията за успеха над нацистка Германия имат доста по-голямо измерение: хиляди хора се събират всяка година в центъра на София, честват с български и съветски флагове. Хората пеят съветски песни, учениците носят жълто-черни райета с панделки " Свети Георги ", руски знак на военната смелост през Втората международна война, поставят и венци.

Всичко това се случва под огромния монумент на Червената войска: висок 40 метра, като статуята на боец от алената войска сочи с оръжие към небето. През 1993 година общинският съвет реши да събори паметника. Засега никой не се е осмелил да приложи решението.

Надеждите на един дъртак

Моят прародител изживя независимостта на България през 1908 година, монархията, нахлуването на Червената войска през 1944 година и идващите 45 години комунистическо ръководство. Той даже бе очевидец на ранните години народна власт. Той имаше огромни очаквания за бъдещето на България. Той умря през 1991 година, на съвсем 90-годишна възраст. Спомням си един остарял мъж, който обичаше да седи на стол, извърнат към морето. Никога не ми е приказвал за войната, единствено за това по какъв начин Черно море замръзва толкоз доста през 50-те години на предишния век, че е можело да се върви по леда.

България е член на НАТО от 2004 година, а член на Европейски Съюз от 2007 година Ориентацията на страната към Запада не охлажда връзките й с Русия, нито прочувствено, нито стопански. След 1989 година монополът на властта на Българска комунистическа партия е разхлабен, само че властта не сменя в ръцете на елита. България към момента има дълъг път, с цел да се помири със личното си минало. /Дойче веле
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР