Допреди няколко месеца Финландия и Швеция нямаха никакво намерение да

...
Допреди няколко месеца Финландия и Швеция нямаха никакво намерение да
Коментари Харесай

Безпрецедентни времена. Финландия и Швеция влизат в НАТО и въпросът не е дали, а кога

Допреди няколко месеца Финландия и Швеция нямаха никакво желание да се причисляват към НАТО. Войната на Путин против Украйна обаче ги накара да трансформират мнението си. Въпросът към този момент не е дали, а какъв брой скоро двете страни ще станат членки на алианса.

Вече е съвсем несъмнено, че Финландия и Швеция ще се причислят към НАТО. Това ще се трансформира в най-голямото политическо и военно прекрояване на Европейската карта от времето, в което страните от Централна и Източна Европа се причислиха към военния съюз и Европейски Съюз на няколко талази през 90-те години и при започване на новия век.

Най-големият въпрос към този момент не е дали, а по кое време Финландия и Швеция ще се причислят към НАТО, дали ще го създадат дружно и, евентуално най-важно, дали ще получат избрани гаранции за сигурността си в интервала, в който настояванията им за пълноправно участие се преглеждат.

Можете да сте сигурни, че това е голяма смяна за двете страни, които не вземат участие във военни съюзи след края на Втората международна война. За Финландия това ще е най-хубавото решение и метод за освобождение от облика „ Финландизация “, останал от времето на Студената война. Тогава Съветският съюз оставя страната да остане самостоятелна, само че упражнява съществено въздействие върху политическите ѝ решения.

За Швеция позицията на „ индиферентност “ е в центъра на политиката ѝ, в случай че не от епохи, то най-малко от десетилетия. Страната съумява да остане отвън двете международни войни, а последният боен спор, в който признава, че взе участие, е войната против Норвегия през 1814 година

С други думи това е огромна смяна и за двете страни.

Именно поради това прави съществено усещане какъв брой бързо процесът по взимане на решение тече в Хелзинки и Стокхолм.
Решения в границите на седмици
„ Има преди и след 24 февруари “, сподели министър председателят на Швеция Магдалена Андерсон по време на визитата на финландската си колежка Сана Марин преди дни в Стокхолм. Войната на Кремъл донесе много паники, а във връзка декларираното желание за присъединение към НАТО, единствено усилиха решителността на скандинавските страни. Тя е толкоз огромна, че и Швеция, и Финландия считат да се причислят без да организират референдуми.
70% от популацията на Финландия поддържа участие в НАТО.
Марин удостовери в Стокхолм, че финландският парламент и неговите комисии ще стартират спор за присъединението, само че също, че се чака решение „ за седмици, а не за месеци “.

Вече обаче е ясно какво е решението. Близо 70% от популацията на Финландия поддържа участието. Дори двете популистки партии в Народното събрание към този момент дават индикации, че ще поддържат присъединението. Очаквайте настояването да се окаже на бюрото на генералния секретар на алианса Йенс Столтенберг още през май.

Засега наподобява, че Финландия води в процеса, само че Швеция не е доста обратно. Управляващите социалдемократи, които пазят позицията на индиферентност, сега организират съществени диспути. Според медийните изявления в страната премиерката Андерсон е твърдо за участие в НАТО. Четирите дясноцентристки партии са "за " решението, а десните популисти "Шведски демократи " са подготвени да го поддържат, в случай че Финландия реши да се причисли. Това значи, че има парламентарно болшинство.
45% от шведите са за присъединение към НАТО.
Последните изследвания демонстрират, че 45% от шведите са за присъединение към НАТО, само че при положение, че това направи Финландия, поддръжката се чака да скочи до 60%. В момента 33% от локалните жители са против влизане в алианса. Не се изнендвайте, в случай че видите Швеция да подаде документи малко след Финландия. В страната през есента има избори, а до тогава всички желаят въпросите да са позволени.

Затова идва въпросът дали двете страни ще се причислят дружно. Засега Хелзинки и Стокхолм споделят, че решенията им ще са самостоятелни, само че все пак министри от двете страни удостоверяват, че имат ежеседмични и даже ежедневни срещи, с цел да разискват тематиката.

Ясно е и друго – НАТО ще приветства и двете страни с отворени прегръдки. Засега няма никакви индикации, че други членове имат проблем с присъединението на двете страни, а Столтенберг ги назова "съвсем близки " до алианса, без даже да са негови членове. Армиите на двете страни постоянно вземат участие в учения на НАТО и са изцяло съвместими с потенциалите на останалите страни членки.

На всичкото от горната страна Финландия, която още поддържа наборната си войска, може да събере 280 000 бойци дружно с спомагателни резервисти. Швеция пък идва с доста развита високотехнологична военна промишленост. И двете страни са подготвени да реализират задачите на НАТО за обособяване на 2% от Брутният вътрешен продукт за военни разноски.
Кога въпреки всичко могат да се причислят?
Най-оптимистичният сюжет, който се дискутира в Брюксел, е двете страни да подпишат протоколите за присъединение по време на срещата на страните членки в Мадрид на 29 и 30 юни. Такава скорост ще е невиждана, само че по думите на доста дипломати „ живеем в невиждани времена “, в които старите процедури могат да бъдат пренаписани.

Външният министър на Финландия Пека Хаависто сподели, че процесът по одобрение може да отнеме сред три месеца и година, до момента в който 30-те национални парламенти обсъдят дали да одобряват страната. Това постоянно става обект на странични пазарлъци, свързани с ползите на страните членки. Северна Македония, която е последната страна, която се причисли, изчака 13 месеца до момента в който получи пълноправно участие.

Двете страни оказват напън върху останалите членове на алианса да забързат процеса, тъй като „ сивата зона “, в която скоро могат да се окажат, основава терзание. Това важи с особена мощ за Финландия, която дели 1400-километрова граница с Русия. Именно тази граница може да се трансформира в най-близката източна граница сред НАТО и нейния съперник. Хаависто изрази терзания, че член 5-и за взаимна защита, се ползва единствено за пълноправните страни членки.

Не бива да се отписва опцията, че ще се потърсят някакви военни гаранции в този интервал. Отделно член 42.7 в контракта за участие в Европейски Съюз гласи, че останалите страни членки „ имат задължението да поддържат и оказват помощ по всевъзможен начин по силите си “ при положение, че друга страна членка бъде нападната.

Най-сигурният залог обаче е, че парламентите в Европа могат да пресечен по неотложност летните си ваканции през юли и август, с цел да създадат Финландия и Швеция 31-ата и 32-ата страна членка на НАТО.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР