Донка Войвода- единствената жена в България, удостоена с четири ордена

Донка Войвода- единствената жена в България, удостоена с четири ордена “За смелост ”. “Почина Донка челник, жена революционерка, героиня, себеотрицателен и самоуверен войник за родните идеали. ”

С такива думи през 1937 година Македонският женски съюз уважава паметта на Донка Ушлинова – единствената жена в България, удостоена с четири ордена “За смелост ”. Тя е и първата жена у нас с воинен чин.

Тя се ражда на 21 декември в годината на Съеднинението (1885), само че въпреки всичко отвън границите на съединена България. В родното ѝ село Смилево, намиращо се в Битолски окръг (някои източници сочат, че е родена в село Лера, още веднъж в Битолския окръг), едвам 14 години по-рано се ражда още една скъпа за македонското придвижване фигура – Дамян Груев.

Донка Ушлинова още напълно дребна демонстрира буйния си манталитет и готовността си да се включи в битка за свободата на родния си край. Обстоятелствата принуждават младата жена с буйна кръв да хване гората още на 17 години. Поради преждевременната гибел на нейната майка, Донка Богданова е омъжена едвам 15-годишна за Ставре Ушлинов от прилежащото село Лера и по силата на тогавашните правила приема името Донка Ставрева Ушлинова. Последвалите събития потвърждават, че бракът не е бил срещу волята ѝ. Съвсем скоро след сватбата излиза наяве, че буйният ѝ македонски манталитет не би приел безропотното едно сходно вмешателство.

През 1902 година Ставре отпътува на гурбет. Това дава опция за едно друго нежелано вмешателство в персоналния живот на бъдещата комитка от страна на страховития османски бей Джелеп Реджо, от който всички български моми в околията треперят. То приключва с неговото ликвидиране. Донка дружно с нейната етърва и близка другарка Сребра са унизени най-нахално от него, а желанието да ги трансформира в свои ханъми е съпроводено със закани и всяване на боязън както у самите тях, по този начин и у роднините им. Двете девойки, въпреки и към момента в младежка възраст, измислят остроумен и коренен проект да се отърват от натрапника. Те изкопават авансово гроб в християнските гробища и примамват бея в къщата на Сребра, където благодарение на Сребриния брачен партньор Апостол го убиват.

Скоро по-късно, съмненията на османците падат върху тях и те са принудени да си уредят среща с войводата от ВМOРО Славейко Арсов. На нея след обширен разпит двете дами са признати в неговата чета.

“Сребра с простодушния си писклив взор, със забележително стройно развито телосложение, които издаваха рядка жизненост и вродена невзискателност на селска стеснителност, криеше в себе си и своето твърдо, само че туптящо будно национално сърце. Винаги резервирана и скромна до доверчивост в връзките си, тя не се смущаваше от никакви неволи и ограничения при новото си положение… ”

“Донка е по-ниска на растеж и мургава, само че със строго изразителни очи. Особено любознателна и постоянно драговолно приказлива, елементарно се приспособяваше към всички, като добра събеседница. Доста ревностна съперничка на устойчивост към всички неволи и ограничения при незаконния четнически живот, когато ѝ се заговореше за осъщественото от тях ликвидиране, постоянно пламваше от настървение, с което издаваше наболелите си усеща на отплата и удовлетворение, че са премахнали един изверг, който постоянно е бил призрачен сън на честен и веществен тормоз в селото им, а още повече за тях и фамилиите им. – “Сега към този момент мога да умра умерено ” – постоянно прибавяше в края на диалога си Донка. ”. Така ги разказва Христо Настев.

През 1903 година обаче стартира именитото Илинденско-Преображенско въстание. От прикритие гората се трансформира в полесражение и надалеч небезопасно място. Вече научени да стрелят, облечени в четнически мъжки облекла и привикнали със суровия живот, двете девойки не дезертират, а се бият един до друг със закоравелите македонски комити в голям брой сражения. Дори в изискванията на въстание Донка понася мъжки четническия живот с всичките му неизбежни несгоди. Крахът в него принуждава участниците да изоставен Македония и изпраща Донка във Варна, където се преселват също Сребра и Апостол.

Именно във Варна след дълго спиране Донка се събира със своя брачен партньор. Там фамилията живее оскъдно и даже не се открива в пренаселения от бежанци македонски квартал, където физически не остава място. В една дребна къщурка край гората двамата обезпечават препитанието си като създават дървени въглища и ги продават. Тази активност сигурно не дава отговор на храбростта и жертвоготовността им, само че 1912 година носи жадувана смяна.

Обявяването на Балканската война потвърждава, че присъединяване на Ушлинова в Илинденско-Преображенското въстанието не е кратковременен момичешки ентусиазъм, а съзнателен избор, затвърждавам през годините. Още с експлоадирането ѝ Донка и мъжът ѝ се записват като доброволци. Смята се, че тя е единствената българка, взела участие в три войни.

Като доброволец в Македоно-одринското опълчение по време на Балканските войни Донка попада в VIII костурска тайфа, взела участие в едни от най-важните сражения – популярната борба при Шаркьой и пленяването корпуса на Явер паша. Нейният безконечен кураж ѝ печели престиж даже в една ясно откроена мъжка територия, каквато е войната. Той ѝ разрешава да изнася мотивиращи речи пред мъжете, някои от които са съумели да се запазят и до наши дни:

„ Храбри български бойци! Мили мои бойни приятели!

За кого сте оставили дами и деца? За какво сте тръгнали да мрете? За Македония! Да, за Македония, която има хубостите на парадайса, само че която звероподобните врагове на нашето племе са обърнали на пъкъл. За Македония! Дето сребристи потоци я кръстосват и вършат пленително хубава. За Македония, дето се приказва, пее и плачи на чист бащин български език. “

„ Храбри български бойци!

Вас Бог е предопределил да счупите оковите, да скъсате веригите от врата и ръцете на вашата родна сестра Македония. И ще ги скъсате, тъй като вие обичате България, обичате Македония с всичкия ентусиазъм на вашата родолюбива душа. “

Заслугите на комитката по време на двете Балкански войни я издигат до боен чин ефрейтор и ѝ носят два кръста „ За смелост “ IV-та и III-та степен. В Първата международна война Донка и нейният брачен партньор виждат следващата опция да оказват помощ на изстрадалата си татковина и още веднъж без съмнение се записват като доброволци. Разпределена е в 60-ти пехотен полк и присъединяване си в сраженията при Дойран и Круша планина.

През 1917 година при обиколка на полковете главнокомандващият на българската армия ген. Никола Жеков мощно се впечатлява, виждайки младата жена. За безкрайната ѝ смелост Ушлинова получава персонално кръст „ За смелост “ I-ва степен. Генералът издава заповед за покачване на ефрейтор Ушлинова в сан младши подофицер, само че изтеглянето на войските ни от бойните полета осуетява изкачването и с още едно ходило във военната подчиненост.

След войната тя още веднъж се връща във Варна. Българското държавно управление отпуска еднократна помощ в размер на 10 000 лв., с които фамилията си построява къща. През 1924 година, когато Донка към този момент е на 41 години, след безчет осъществени геройства, свързани с ограничения и взаимни отстъпки в нейния персонален живот, тя най-сетне става майка на единственото си дете. Само 13 години по-късно безстрашната комитка умира на 27 юни 1937 година. Ранната гибел на Донка и късното раждане на детето ѝ за жалост го орисват да преживее същото, което и самата тя – то остава без майка едвам на 13-годишна възраст.

Смъртта застига Донка Ушлинова във Варна, надалеч от родната Македония, за която тя дава всичко, на което е способна, само че по този начин и не съумява да завърне и свободно да се назова българка. Нещо, което Донка Ушлинова и хилядите българи, жертвали живота си за свободата ѝ заслужават, само че реализират единствено за малко по време на Втората международна война.

Ушлинова умира на 27 юни, на 51 години.

Българска социалистическа партия върна несбъднат третия мандат

Донка Войвода- единствената жена в България, удостоена с четири ордена “За смелост ”