Дон Жуан на Александър Морфов в Народния... как може да

„ Дон Жуан ” на Александър Морфов в Народния... по какъв начин може да го виждам чак в този момент? Не знам, може да не е имало билети, може някой да ми е споделил, че не става, може да не съм обърнала внимание, макар че през 2007-ма взе и Аскеер, и Икар за най-хубав театър на годината... А представлението ми хареса. Най-вече поради опита си да надхвърли толкова познатата история за разбивача на женски сърца и неговото попадане в бездната на порока. Дон Жуан на Морфов е доста повече от безконечен съблазнител – той носи духа на непокорството, на любовта и на търсенето на любовта. Немирен, злотворен, самоуверен и капризен, това е Дон Жуан, който Деян Донков прегръща и изпълва, въпреки и на моменти да пресилва.

Първата част е занимателна, светла и цялостна с непредвиден смях, който даже ме изненада. Сцената със спасяването на Дон Жуан и Сганарел от сициалианските селяни за мен персонално е върхът на цялото зрелище. После свърхпародийният звук на първата част отстъпва бавно лека на мрака на втората, където възмездието застига изтощения, само че правилен на себе си Дон Жуан. Струва си да споменем осъществяването на Захари Бахаров, който в ролята на Сганарел се явява силен и сдържан контрапункт на основния воин, Рени Врангова и Валери Йорданов във второстепенни, само че доста мощни функции. Като изключа внезапната промяна на настроението и темпото след антракта и досадното осъществяване на евъргрийни на китара в първата част, мога да кажа, че гледах един доста добър театър.