С новите законотворци и ГЕРБ може да се гордее
Доминираният от ГЕРБ парламент никому няма да липсва. Левашки законодателни осъществявания, подли юридически трикове, непрекъснато прегънато коляно пред премиера в оставка Бойко Борисов, издевателства над парламентарните процедури и обичаи – на това се нагледахме през годините, когато някогашните ръководещи диктуваха дневния ред на Народното събрание. Време е за нещо друго, за нещо по-добро.
С изборите на 4 април политическата настройка на Народното събрание съществено се размести. В него влязоха нови обединения – „ ИТН ”, „ Демократична България ” и „ Изправи се! Мутри! вън ”. От тях чакахме освен свежа бликам въздух в застоялата атмосфера на Народното събрание. Но и на първо място по-високи стандарти, когато оферират и одобряват закони. Ясно беше, че политическото всекидневие ще изкриви желанията и обещанията, с които новите обединения влязоха в Народното събрание. И това към този момент се случва - освен това прекомерно бързо.
Най-напред с мажоритарната изборна система.
Няма смисъл да се повтаряме – това беше, към които се построи партията на Слави Трифонов. Сега обаче депутатите му отхвърлиха да го изпълнят с претекста, че такава фундаментална смяна изисква постоянен, трайно работещ парламент. Такова нещо обаче няма да забележим скоро, както демонстрират яростните конфликти сред политическите сили.
Ясно е, че препоръчаният от ГЕРБ законопроект в тази посока не ставаше за нищо и новият началник на Народното събрание Ива Митева, издигната от „ ИТН ”,. Тук обаче изниква въпросът: къде беше Митева преди изборите, с цел да изреди всичките си тънки съображения във връзка с въвеждането на мажоритарна система? Защо тогава не сподели нищо? А съпартийците й за какво си траеха? По това време всички разбрахме едно – влязат ли Трифонов и компанията му в Народното събрание, ще избираме депутатите си мажоритарно. А в този момент се оказва, че ще чакаме първите постоянни парламентарни избори. Ами в случай че продължим с поредност от предварителни вотове и нестабилни парламенти? Какво вършим тогава?
Въобще остана усещането, че депутатите на Трифонов фино се измъкват от даденото заричане. По същия метод постъпиха и по въпроса за основаването на изборен регион в чужбина. Така мощно се възмущаваше шоуменът преди изборите, че някогашните ръководещи лимитират опциите на българите зад граница да гласоподават! А в този момент неговите хора отложиха образуването на региона за момента, когато ще завърши националното броене, планувано за есента на тази година. Иначе казано, при предварителни избори ще си гласоподават както до момента.
Какво толкоз, ще кажете?
Ами, този въпрос е даже по-голям за нашата диаспора от броя на изборните секции, с които ще разполага на идващия избор. Повече секции значи просто, че ще дадат повече гласове за листите на партиите у нас. А обособен изборен регион – че ще могат да издигат лични претенденти за депутати, както и да гласоподават преференциално. Сега обаче ще чакат края на преброяването. А ако то се отсрочи, както към този момент стана един път поради пандемията? Значи и тази добра концепция остава за светлото бъдеще. Същото ще се случи и с гласуването по пощата - законопроектът на " ИТН " го планува единствено като опция.
И като се загатна преференцията, от „ Изправи се! Мутри вън! ” имаха хубавото предложение да се смъкна от 7% на 5% прагът на нейната годност. Така за гласоподавателя щеше да стане по-лесно да прокарва своите любимци в Народното събрание, вместо избраниците на партийните централи. Радостин Василев, който „ ИТН ” направи началник на парламентарната правна комисия, обаче внезапно се опълчи. С какъв мотив? Имало някаква партия, която вкарва в листите си предприемачи, с цел да купуват лични гласове за себе си, те се конкурират между тях за повече преференции и по този начин тя си повишава общия избирателен резултат. Ако се смъкне прагът, въпросната партия още повече ще си усили гласовете, твърди Василев.
Какво излиза?
Че поради една политическа мощ, която той даже нямаше смелостта да назове, би трябвало да се откажем от демократичните преимущества, които носи свалянето на прага. Ами тогава за какво той и съпартийците му упорстват толкоз доста да се отстрани таванът от 35 секции за страните отвън Европейски Съюз? Нали това толкоз явно ще облагодетелства да вземем за пример Движение за права и свободи? Значи в единия случай е проблем, че се подкрепя една групировка, а в другия случай – не? И за какво Василев чак в този момент се сети да показа мислите и опита си по един толкоз значителен въпрос?
Да се върнем на по-високите законодателни стандарти. От „ Демократична България ” предложиха, а Народното събрание одобри, всички законопроекти, внасяни от депутатите, да се подлагат на публични съвещания. Това е гигантска крачка напред, когато стане въпрос за бистрота, качество на законодателството и демократичното включване на жителите в управническия развой. И тогава обаче се случи нещо, което вгорчи хубавата самодейност. От „ Изправи се! Мутри вън! ” оповестиха, че новата процедура доста ще забави импортираните до момента законопроекти. Очевидно с приемането им се бърза поради упованията, че актуалният парламент няма да изтрае дълго.
И какво гласоподава най-после пленарната зала?
Обществени разисквания ще се организират, само че единствено по плановете, които ще бъдат импортирани след влизането в действие на процедурата. Така отвън обсега й останаха към 60 (!) законодателни оферти, на Народното събрание до момента. Тук влизат най-важните и предпочитани законопроекти – да вземем за пример, измененията в Изборния кодекс. Който желае да взе участие в разискването им, би трябвало да бърза – при свръхсъкратените периоди (само 3 дни за оферти сред първо и второ четене!) не остана никакво време да се чуят външни отзиви за изборната промяна.
В това динамично Народно заседание, в което още в първите два дни бяха импортирани 100 законопроекта, палмата на парадокса сега я държи решението за мораториума върху покупко-продажбите и назначенията на Министерски съвет. Идеята беше да се блокира отиващото си държавно управление, тъй като през глава назначава в 12 без 5, раздава концесии. Но откакто Народното събрание не одобри предлагането на Корнелия Нинова, а утвърди разновидността на Мая Манолова - сякаш тъй като е по-прецизен, се оказа, че моратотуримът блокира изцяло страната. На процедура сега селски кмет не може да назначи чистачка. Засегнати са всички управляващи в страната, а освен държавното управление. Естествено, мораториумът ще бъде разгласен за противоконституционен. Въпреки очевидния гаф вносителите му споделиха, че няма да го поправят, тъй като е стеснен във времето. Той ще спре да работи при идващия кабинет след Борисовия. Дотогава - търпете.
Парламентът е освен законодателен орган, само че и политическа сцена. Това обаче не значи, че политическите съображения би трябвало да вземат връх, когато става въпрос за качеството на законите. А в този момент следим тъкмо това – поради опцията за предварителни избори някои обединения, най-много „ ИТН ”, заобикалят дадените обещания и подлагат на риск законодателството. От ГЕРБ можехме да чакаме сходно нещо. Тези, които пристигнаха на вълната за смяна и промяна, не биваше да го позволяват.
С изборите на 4 април политическата настройка на Народното събрание съществено се размести. В него влязоха нови обединения – „ ИТН ”, „ Демократична България ” и „ Изправи се! Мутри! вън ”. От тях чакахме освен свежа бликам въздух в застоялата атмосфера на Народното събрание. Но и на първо място по-високи стандарти, когато оферират и одобряват закони. Ясно беше, че политическото всекидневие ще изкриви желанията и обещанията, с които новите обединения влязоха в Народното събрание. И това към този момент се случва - освен това прекомерно бързо.
Най-напред с мажоритарната изборна система.
Няма смисъл да се повтаряме – това беше, към които се построи партията на Слави Трифонов. Сега обаче депутатите му отхвърлиха да го изпълнят с претекста, че такава фундаментална смяна изисква постоянен, трайно работещ парламент. Такова нещо обаче няма да забележим скоро, както демонстрират яростните конфликти сред политическите сили.
Ясно е, че препоръчаният от ГЕРБ законопроект в тази посока не ставаше за нищо и новият началник на Народното събрание Ива Митева, издигната от „ ИТН ”,. Тук обаче изниква въпросът: къде беше Митева преди изборите, с цел да изреди всичките си тънки съображения във връзка с въвеждането на мажоритарна система? Защо тогава не сподели нищо? А съпартийците й за какво си траеха? По това време всички разбрахме едно – влязат ли Трифонов и компанията му в Народното събрание, ще избираме депутатите си мажоритарно. А в този момент се оказва, че ще чакаме първите постоянни парламентарни избори. Ами в случай че продължим с поредност от предварителни вотове и нестабилни парламенти? Какво вършим тогава?
Въобще остана усещането, че депутатите на Трифонов фино се измъкват от даденото заричане. По същия метод постъпиха и по въпроса за основаването на изборен регион в чужбина. Така мощно се възмущаваше шоуменът преди изборите, че някогашните ръководещи лимитират опциите на българите зад граница да гласоподават! А в този момент неговите хора отложиха образуването на региона за момента, когато ще завърши националното броене, планувано за есента на тази година. Иначе казано, при предварителни избори ще си гласоподават както до момента.
Какво толкоз, ще кажете?
Ами, този въпрос е даже по-голям за нашата диаспора от броя на изборните секции, с които ще разполага на идващия избор. Повече секции значи просто, че ще дадат повече гласове за листите на партиите у нас. А обособен изборен регион – че ще могат да издигат лични претенденти за депутати, както и да гласоподават преференциално. Сега обаче ще чакат края на преброяването. А ако то се отсрочи, както към този момент стана един път поради пандемията? Значи и тази добра концепция остава за светлото бъдеще. Същото ще се случи и с гласуването по пощата - законопроектът на " ИТН " го планува единствено като опция.
И като се загатна преференцията, от „ Изправи се! Мутри вън! ” имаха хубавото предложение да се смъкна от 7% на 5% прагът на нейната годност. Така за гласоподавателя щеше да стане по-лесно да прокарва своите любимци в Народното събрание, вместо избраниците на партийните централи. Радостин Василев, който „ ИТН ” направи началник на парламентарната правна комисия, обаче внезапно се опълчи. С какъв мотив? Имало някаква партия, която вкарва в листите си предприемачи, с цел да купуват лични гласове за себе си, те се конкурират между тях за повече преференции и по този начин тя си повишава общия избирателен резултат. Ако се смъкне прагът, въпросната партия още повече ще си усили гласовете, твърди Василев.
Какво излиза?
Че поради една политическа мощ, която той даже нямаше смелостта да назове, би трябвало да се откажем от демократичните преимущества, които носи свалянето на прага. Ами тогава за какво той и съпартийците му упорстват толкоз доста да се отстрани таванът от 35 секции за страните отвън Европейски Съюз? Нали това толкоз явно ще облагодетелства да вземем за пример Движение за права и свободи? Значи в единия случай е проблем, че се подкрепя една групировка, а в другия случай – не? И за какво Василев чак в този момент се сети да показа мислите и опита си по един толкоз значителен въпрос?
Да се върнем на по-високите законодателни стандарти. От „ Демократична България ” предложиха, а Народното събрание одобри, всички законопроекти, внасяни от депутатите, да се подлагат на публични съвещания. Това е гигантска крачка напред, когато стане въпрос за бистрота, качество на законодателството и демократичното включване на жителите в управническия развой. И тогава обаче се случи нещо, което вгорчи хубавата самодейност. От „ Изправи се! Мутри вън! ” оповестиха, че новата процедура доста ще забави импортираните до момента законопроекти. Очевидно с приемането им се бърза поради упованията, че актуалният парламент няма да изтрае дълго.
И какво гласоподава най-после пленарната зала?
Обществени разисквания ще се организират, само че единствено по плановете, които ще бъдат импортирани след влизането в действие на процедурата. Така отвън обсега й останаха към 60 (!) законодателни оферти, на Народното събрание до момента. Тук влизат най-важните и предпочитани законопроекти – да вземем за пример, измененията в Изборния кодекс. Който желае да взе участие в разискването им, би трябвало да бърза – при свръхсъкратените периоди (само 3 дни за оферти сред първо и второ четене!) не остана никакво време да се чуят външни отзиви за изборната промяна.
В това динамично Народно заседание, в което още в първите два дни бяха импортирани 100 законопроекта, палмата на парадокса сега я държи решението за мораториума върху покупко-продажбите и назначенията на Министерски съвет. Идеята беше да се блокира отиващото си държавно управление, тъй като през глава назначава в 12 без 5, раздава концесии. Но откакто Народното събрание не одобри предлагането на Корнелия Нинова, а утвърди разновидността на Мая Манолова - сякаш тъй като е по-прецизен, се оказа, че моратотуримът блокира изцяло страната. На процедура сега селски кмет не може да назначи чистачка. Засегнати са всички управляващи в страната, а освен държавното управление. Естествено, мораториумът ще бъде разгласен за противоконституционен. Въпреки очевидния гаф вносителите му споделиха, че няма да го поправят, тъй като е стеснен във времето. Той ще спре да работи при идващия кабинет след Борисовия. Дотогава - търпете.
Парламентът е освен законодателен орган, само че и политическа сцена. Това обаче не значи, че политическите съображения би трябвало да вземат връх, когато става въпрос за качеството на законите. А в този момент следим тъкмо това – поради опцията за предварителни избори някои обединения, най-много „ ИТН ”, заобикалят дадените обещания и подлагат на риск законодателството. От ГЕРБ можехме да чакаме сходно нещо. Тези, които пристигнаха на вълната за смяна и промяна, не биваше да го позволяват.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ