Домашният любимец винаги се е смятал за особена отговорност във

Домашният любим постоянно се е считал за особена отговорност във всяко едно домакинство. За разлика от доста други придобивки, тук приказваме за живо създание, което има потребност и по никакъв метод не може да се пренебрегва, когато внезапно омръзне. Много постоянно с изключение на пространство, човек може да открие и други главоболия в лицето на алергии и други здравословни проблеми.

През 90-те години на предишния век, Япония откри доста елегантно решение под формата на тамагочи. Точно тази играчка предложи на децата да добият някаква визия за отговорност, въпреки и в множеството случаи мнозина да са осъзнавали какъв брой досадна може да бъде непрекъсната писукащото яйце. Макар и самото знамение да се оферираше за почти 10 години, тамагочито съумя да се издигне до култув статут в обществото. Организираха се действителни погребения и не би трябвало да забравяме, че през днешния ден даже участва в музей.

И всичко стартира благодарение на 30-годишната Аки Майта. Дамата работи в японска компания за играчки и желанието да сътвори домакински любим за всяко дете, само че подобен, който няма да мяука, лае и да унищожава дома. За да оформи своята концепция, тя търси помощта на Акихиро Йокой и засилва още една компания. Необходима е история, която да накара потребителите да се насочат към тази играчка и по тази причина се ражда концепцията, че тамагочите е извънземно и неговото яйце служи за защита на земната атмосфера.

Първите прототипи се дават в ръцете на ученичките от Шибуя, които си поиграли известно време и дали позитивен отговор на концепцията. Самото име е композиция от две японски думи – тамаго и тамодачи или яйце и другар. Според други източници би трябвало да значи „ малко сладко яйце “. През 1996 година японската компания Бандай публично пуска тамагочи на дребна верижка за ключове, оборудва го с монохромен екран и дава обещание, че в него ще се открият цифров домакински любим, който се излюпва от яйце.

Японските програмисти настройват цифровият домакински любим по този начин, че всеки един ден е еднакъв на една година в неговия свят. Съответно всяка играчка има три бутона, с които всеки притежател може да чисти, храни, тренира и да си играе с животното. Отговорните играчи получават опция да отключат нов воин, откакто отгледат своето животно до зрелост. Ако остане без грижи, животното може да си тръгне или по-лошо – да почине. След 28 дни най-вероятно е предстоящо да почине и неговият притежател може да избере друго животно.

С появяването на тази играчка, 4 милиона бройки са продадени единствено в Япония през първите 4 месеца. През 1997 година съумяват да стигнат до Съединени американски щати, където цената им е 17.99 $ – към 29 $ през днешния ден. Според някои критици, това е домашният любим „ камък “ на 90-те години. Единственият проблем е, че удоволствието си отива, освен това единствено няколко дни след закупуването. Въпреки до това до юни същата година са продадени 10 милиона екземпляра по целия свят, а съгласно изчисленията от 2017 година към 82 милиона тамагочита към момента пазят дъното на нечий долап.

Същата година е впечатляваща и за основателите, които печелят Нобелова премия по стопанска система. Единствените съперници на тази играчка и до през днешния ден ще бъдат учителите. По една или друга причина, точно писукащите животни могат да нарушат дисциплината, само че един път попаднали в детските ръце, никой не може да избяга от тях или да се раздели за повече от час. Следователно потребителите ги носят на всички места и са принудени да прекъсват уроците с малко повече цвърчене и бибикане.

И тъй като удоволствието в действителност е доста огромно, най-малко измежду децата, някои хора вземат решение да се възползват от концепцията. Тери Скуаярс основава специфична гробница за играчките в Южна Ангглия. Пред CNN споделя още през 1998 година за доста странни визити и хора от Германия, Швейцария, Франция, Съединени американски щати и Канада, мнозина изпращат своите тамагочита по пощата. Не са малко и хората, които идват на специфична гала. Разбира се, въпрос на време е, преди да се появяват и всички останали компании, които копират играчките.

Не инцидентно 90-те години се назовават и „ Златната тресчица на виртуалните животни “. След тях се появяват диджимони, гига любимци, нано любимци и още доста други. Интересен факт е, че и до през днешния ден има почитатели, които са подготвени да заплатят луди пари за тази играчка. Вярвате или не, някои от тези екземпляри към този момент костват доста повече от 20 $. Редките модели могат да доближат стойност сред 300 и 450 $. Според статистиката има към 40 версии, които в миналото са напуснали истинския производител и всички се отличават по цвят и тип.

Около 20 години по-късно, компанията не пропуща да подсети на своите консуматори за положителната остаряла легенда. Ето за какво през ноември 2017 година се появява специфична версия, която не се разграничава по нищо от оригинала. Все отново нищо съвършено не може да се промени. Миналата година производителят пуска и версия с пъстър екран против сумата от 60 $, само че като че ли тръпката към този момент е предходна или просто би трябвало да се не помни малко повече.

Музеят на застрешните звуци, явно има подобен, също се пробва да резервира в списък някои от най-популярните и най-досадни звуци, които тази играчка е можела да създаде. В този списък може да се открие звука от слагането на компютърната дискета, звуците от телефонния модем и още доста други. В архива към този момент можем да открием и наличието на положителното остаряло тамагочи. Почитателите могат да закупят своето от интернет, а не са малко и опциите за инсталиране на телефона. Дали тази играчка е вечно изгубена или доста скоро ще забележим завръщането ѝ, зависи единствено и само от потребителите.

Заглавна фотография: By Tomasz Sienicki [user: tsca, mail: tomasz.sienicki at gmail.com] – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2169298