2.9 трлн. долара са спестени по време на пандемията
Домакинствата в най-големите международни иономики са икономисали в допълнение 2.9 трлн. щ. $ по време на карантините поради COVID-19. Този голям кешов остатък основава сериозен капацитет за мощно възобновяване от провокираната от пандемията криза.
Най-много пари по сметките си са натрупали жителите на Съединени американски щати, Китай, Англия, Япония и най-големите стопанства от еврозоната, откакто бяха принудени да останат затворени по домовете си, по оценка на екипа от икономисти на организация "Блумбърг ". Тази наклонност евентуално ще продължи до премахването на рестрикциите и до момента в който държавните управления не изтеглят икономическите си тласъци.
Половината от спомагателните "пандемични " спестявания - 1.5 трлн. $ - са направени от американските семейства, по данни на националните банки и на статистическите организации. Това е двойно повече от междинния годишен растеж на Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати по време на последния стопански напредък и е еквивалентно на годишния брутен артикул на Южна Корея.
Този голям паричен пул ще обезпечи гориво за възобновяване на стопанските системи откакто коронавирусът бъде подложен под надзор, а популацията - ваксинирано против болестта. А методът на потреблението му ще дефинира скоростта на подема.
Оптимистите залагат на взрив на потреблението откакто хората се върнат в заведенията за хранене и питейните заведения, в комерсиалните вериги, увеселителните събития, горещите туристически обекти и спортните надпревари и възстановят нормалните си покупки. Един от факторите, който може да подтиква разточителството, са ниските лихвени проценти, които отхвърлят хората да държат спестяванията си в банките.
Песимистите, които не са чак толкоз уверени в бъдещето, пък подозират, че парите могат да бъдат употребявани за покриване на отговорностите или да останат в касичките до момента в който здравната рецесия не бъде забравена и пазарите на труда не укрепнат.
Ако американците похарчат всичките спестени по време на пандемията пари, те ще тласнат икономическия напредък до 9% през тази година вместо плануваните 4.6%, демонстрират изчисленията на "Блумбърг ". Ако обаче активите останат по сметките, щатското стопанство евентуално ще реализира едвам 2.2% растеж през тази година.
Съединените щати не са единствената страна, която може да разчита на сходен впечатляващ паричен буфер. По данни на националните банки и статистически организации, в края на четвъртото тримесечие на 2020-а в банковите сметки на китайските семейства е имало 2.8 трлн. юана (430 милиарда долара) повече в сравнение с те биха икономисали в естествени условия. В Япония тези депозити са нарастнали с 32.6 трлн. йени, а във Англия - със 117 милиарда брит. паунда. В еврозоната най-вече "наднормени " спестявания към края на 2020-а са натрупали германците - 142 милиарда евро, следвани от французите - 125 милиарда евро, испанците - 66 милиарда евро, и италианците - 54 милиарда евро, или общо - 387 милиарда евро.
Ако тези парични буфери бъдат изчислени като съответствие към Брутният вътрешен продукт на съответната страна, класацията на спестителите ще оглави още веднъж Америка със 7.2% дял от Брутният вътрешен продукт. Втора обаче ще бъде Испания - 6% от Брутният вътрешен продукт, следвана от Япония - 5.9% от Брутният вътрешен продукт, Англия - 5.7% от Брутният вътрешен продукт, Франция - 5.6% от Брутният вътрешен продукт. На последните три места са Германия - 4.3% от Брутният вътрешен продукт, Италия - 3.3% от Брутният вътрешен продукт и Китай - с едвам 2.7% от Брутният вътрешен продукт.
Не всеки гражданин на тези страни обаче е "натъпкан " с пари. Най-едри са спестяванията на лицата, които печелят най-вече. Докато семействата с ниски приходи са принудени да харчат от спестеното преди пандемията и точно те най-вероятно ще продължат да поддържат потреблението. Налице са и съществени опасения, че в избран предстоящ миг държавните управления ще качат налозите, с цел да си върнат изхарченото по избавителните стратегии. Което обезсърчава потребителите.
Заключението на икономическия екип на "Блумбърг " е, че в кратковременен проект всичко ще зависи от следпандемичното държание и ще е належащо известно време за връщане към естествения живот преди COVID-19. В средносрочен диапазон, без значение дали изключителните спестявания ще отидат в поддръжка на потреблението, за погасяване на задълженията или даже ще останат в банковите сметки за "черни дни ", това ще е позитивно за растежа.
Най-много пари по сметките си са натрупали жителите на Съединени американски щати, Китай, Англия, Япония и най-големите стопанства от еврозоната, откакто бяха принудени да останат затворени по домовете си, по оценка на екипа от икономисти на организация "Блумбърг ". Тази наклонност евентуално ще продължи до премахването на рестрикциите и до момента в който държавните управления не изтеглят икономическите си тласъци.
Половината от спомагателните "пандемични " спестявания - 1.5 трлн. $ - са направени от американските семейства, по данни на националните банки и на статистическите организации. Това е двойно повече от междинния годишен растеж на Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати по време на последния стопански напредък и е еквивалентно на годишния брутен артикул на Южна Корея.
Този голям паричен пул ще обезпечи гориво за възобновяване на стопанските системи откакто коронавирусът бъде подложен под надзор, а популацията - ваксинирано против болестта. А методът на потреблението му ще дефинира скоростта на подема.
Оптимистите залагат на взрив на потреблението откакто хората се върнат в заведенията за хранене и питейните заведения, в комерсиалните вериги, увеселителните събития, горещите туристически обекти и спортните надпревари и възстановят нормалните си покупки. Един от факторите, който може да подтиква разточителството, са ниските лихвени проценти, които отхвърлят хората да държат спестяванията си в банките.
Песимистите, които не са чак толкоз уверени в бъдещето, пък подозират, че парите могат да бъдат употребявани за покриване на отговорностите или да останат в касичките до момента в който здравната рецесия не бъде забравена и пазарите на труда не укрепнат.
Ако американците похарчат всичките спестени по време на пандемията пари, те ще тласнат икономическия напредък до 9% през тази година вместо плануваните 4.6%, демонстрират изчисленията на "Блумбърг ". Ако обаче активите останат по сметките, щатското стопанство евентуално ще реализира едвам 2.2% растеж през тази година.
Съединените щати не са единствената страна, която може да разчита на сходен впечатляващ паричен буфер. По данни на националните банки и статистически организации, в края на четвъртото тримесечие на 2020-а в банковите сметки на китайските семейства е имало 2.8 трлн. юана (430 милиарда долара) повече в сравнение с те биха икономисали в естествени условия. В Япония тези депозити са нарастнали с 32.6 трлн. йени, а във Англия - със 117 милиарда брит. паунда. В еврозоната най-вече "наднормени " спестявания към края на 2020-а са натрупали германците - 142 милиарда евро, следвани от французите - 125 милиарда евро, испанците - 66 милиарда евро, и италианците - 54 милиарда евро, или общо - 387 милиарда евро.
Ако тези парични буфери бъдат изчислени като съответствие към Брутният вътрешен продукт на съответната страна, класацията на спестителите ще оглави още веднъж Америка със 7.2% дял от Брутният вътрешен продукт. Втора обаче ще бъде Испания - 6% от Брутният вътрешен продукт, следвана от Япония - 5.9% от Брутният вътрешен продукт, Англия - 5.7% от Брутният вътрешен продукт, Франция - 5.6% от Брутният вътрешен продукт. На последните три места са Германия - 4.3% от Брутният вътрешен продукт, Италия - 3.3% от Брутният вътрешен продукт и Китай - с едвам 2.7% от Брутният вътрешен продукт.
Не всеки гражданин на тези страни обаче е "натъпкан " с пари. Най-едри са спестяванията на лицата, които печелят най-вече. Докато семействата с ниски приходи са принудени да харчат от спестеното преди пандемията и точно те най-вероятно ще продължат да поддържат потреблението. Налице са и съществени опасения, че в избран предстоящ миг държавните управления ще качат налозите, с цел да си върнат изхарченото по избавителните стратегии. Което обезсърчава потребителите.
Заключението на икономическия екип на "Блумбърг " е, че в кратковременен проект всичко ще зависи от следпандемичното държание и ще е належащо известно време за връщане към естествения живот преди COVID-19. В средносрочен диапазон, без значение дали изключителните спестявания ще отидат в поддръжка на потреблението, за погасяване на задълженията или даже ще останат в банковите сметки за "черни дни ", това ще е позитивно за растежа.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ