Подкаст | Трансформацията на въглищните региони не може да изключи работниците
Долината Жиу в Румъния дълго време се е считала за мотор на стопанската система на тази източноевропейска страна. Следвайки познатата история в цяла Европа, обаче, локалната въгледобивна промишленост, съсредоточена в Карпатите, претърпява главозамайващ спад след пика си през 80-те и 90-те години на предишния век.
Днес към 2000 миньори не престават да работят подземен, което е фрапантен спад по отношение на 180 000 през пиковия интервал. Румъния се е заела с краен период за разлъка с въглищата – през 2032 година – макар че държавното управление изпрати искане до Европейската комисия за 3-годишно удължение на живота на своите ТЕЦ-ове. Политиците в страната настояват, че биха желали да я трансфорат в диверсифициран енергиен център за района, включващ цялата гама от уреди, за които можете да се сетите – от вятърна, слънчева, водна сила през нуклеарни и газови централи.
Географските съображения обаче биха означавали, че днешните въглищни миньори евентуално ще би трябвало да изоставен родната си котловина и да се реалокират в друга част на страната, в случай че желаят да останат ангажирани в бизнеса за произвеждане на сила, без значение каква форма приема. Например, развиването на вятърни паркове се прави най-много в източната част и наоколо до Черно море, където изискванията са по-благоприятни за това. По същия метод и слънчевите съоръжения нямат място в мъгливата планинска котловина.
Въпреки това в долината Жиу има проекти за развиване, свързани с енергетиката, които включват построяването на фабрика за акумулатори в град Петрила – където има и затворена въглищна мина с трагична история. Подобни планове поддържат вярата, че има бъдеще за този изолиран район и то обвързвано отново с производството на сила.
В каквато и посока да се извърнат нещата, едно е несъмнено – ще има потребност от квалифицирани служащи за новата, по-зелена енергийна стопанска система, а и останалите дейни миньори, работещи в долината, ще би трябвало да придобият нови професионални умения, с цел да могат да останат стопански дейни.
В този подтекст, в последните години нови центрове за образование започнаха да се появяват в Румъния. Един подобен, Училището за умения за възобновима сила, в началото учредено в морския град Констанца, отваря клон в Петрошани – основният град в долината Жиу – тъкмо за да научи локалните поданици на умения, които биха ги подготвили за работа в бранша на възобновимата сила. Тази стратегия, наречена RenewACAD, е устойчиво финансирана от кохезионните фондове на Европейски Съюз.
Доста от миньорите, които са приключили курсовете за образование за работа с вятърни турбини или техници на слънчеви панели, са избрали да останат в мините, само че това може да се изясни с табиет и улеснение. В последна сметка, до момента в който мините и въглищната централа не престават да работят, те остават най-достъпните работни места за локалните поданици вкъщи. Като се има поради обаче несигурната обстановка на тази промишленост и нейният задаващ се краен период, новопридобитите умения дават на служащите убеденост в качествата им и успокоение, че могат да се захванат с нещо ново, когато назрее този миг.
Говорихме със Себастиан Енаке, ръководещ сътрудник във Wind Power Energy и основна фигура в плана RenewACAD, с цел да чуем какво той ще ни опише за плана. Чуйте изявлението в петия епизод на подкастa TOP JOBS, част от дейностите, изпълнявани по плана „ Кариерен преход на опциите “ (TOP JOBS).
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Преход на опциите Кариерен преход на възможностите
Днес към 2000 миньори не престават да работят подземен, което е фрапантен спад по отношение на 180 000 през пиковия интервал. Румъния се е заела с краен период за разлъка с въглищата – през 2032 година – макар че държавното управление изпрати искане до Европейската комисия за 3-годишно удължение на живота на своите ТЕЦ-ове. Политиците в страната настояват, че биха желали да я трансфорат в диверсифициран енергиен център за района, включващ цялата гама от уреди, за които можете да се сетите – от вятърна, слънчева, водна сила през нуклеарни и газови централи.
Географските съображения обаче биха означавали, че днешните въглищни миньори евентуално ще би трябвало да изоставен родната си котловина и да се реалокират в друга част на страната, в случай че желаят да останат ангажирани в бизнеса за произвеждане на сила, без значение каква форма приема. Например, развиването на вятърни паркове се прави най-много в източната част и наоколо до Черно море, където изискванията са по-благоприятни за това. По същия метод и слънчевите съоръжения нямат място в мъгливата планинска котловина.
Въпреки това в долината Жиу има проекти за развиване, свързани с енергетиката, които включват построяването на фабрика за акумулатори в град Петрила – където има и затворена въглищна мина с трагична история. Подобни планове поддържат вярата, че има бъдеще за този изолиран район и то обвързвано отново с производството на сила.
В каквато и посока да се извърнат нещата, едно е несъмнено – ще има потребност от квалифицирани служащи за новата, по-зелена енергийна стопанска система, а и останалите дейни миньори, работещи в долината, ще би трябвало да придобият нови професионални умения, с цел да могат да останат стопански дейни.
В този подтекст, в последните години нови центрове за образование започнаха да се появяват в Румъния. Един подобен, Училището за умения за възобновима сила, в началото учредено в морския град Констанца, отваря клон в Петрошани – основният град в долината Жиу – тъкмо за да научи локалните поданици на умения, които биха ги подготвили за работа в бранша на възобновимата сила. Тази стратегия, наречена RenewACAD, е устойчиво финансирана от кохезионните фондове на Европейски Съюз.
Доста от миньорите, които са приключили курсовете за образование за работа с вятърни турбини или техници на слънчеви панели, са избрали да останат в мините, само че това може да се изясни с табиет и улеснение. В последна сметка, до момента в който мините и въглищната централа не престават да работят, те остават най-достъпните работни места за локалните поданици вкъщи. Като се има поради обаче несигурната обстановка на тази промишленост и нейният задаващ се краен период, новопридобитите умения дават на служащите убеденост в качествата им и успокоение, че могат да се захванат с нещо ново, когато назрее този миг.
Говорихме със Себастиан Енаке, ръководещ сътрудник във Wind Power Energy и основна фигура в плана RenewACAD, с цел да чуем какво той ще ни опише за плана. Чуйте изявлението в петия епизод на подкастa TOP JOBS, част от дейностите, изпълнявани по плана „ Кариерен преход на опциите “ (TOP JOBS).
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Преход на опциите Кариерен преход на възможностите
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ