Бойко Василев: Документалният филм е сблъсък на два огъня или на повече от два
Документалното кино и обективността постоянно са в несъгласие, тъй като като изкуство киното има своята субективна позиция. Това разяснява в предаването " Сториборд " на радио " Фокус " с водещ Благой Д. Иванов журналистът Бойко Василев.
" Документалният филм е конфликт на два огъня или на повече от два, в който най-умен най-после би трябвало да се окаже фенът. Към изкуството ние не можем да предявим претенцията за обективност. Друг е въпросът какво е кредото на самия човек, който прави тези филми. Моят принцип постоянно е бил да нападам клишетата и стандартите. Повечето от моите филми са от горещи точки или напряко от войни. Войните имат своите съответни причинители, съответни виновници, въпреки че аз нямам доверие в тезата: елементарните хора са почтени, политиците или водачите са отговорни за всичко, или пък някаква велика интрига. За мен би трябвало да бъде нагрято и от двете страни, гледната точка на едните и гледната точка на другите. Няма нито един народ, който е по принцип отговорен, “ акцентира той.
По думите му няма цялостна безпристрастност и цялостна обективност при основаването на документален филм. Най-важното е стремежът към истината. Стремежът е това, което ще ни даде отговор. " Пътят към истината не съществува безусловно в изкуството, изключително в документалното кино, само че въпросът е накъде вървиш. Ако ти вървиш към истината и това е твоята цел, тогава ти си си приключил работата, “ безапелационен е той.
Бойко Василев показа още, че в неговите филми не обича да дава на фена всичко наготово, да му стовари своето лично мнение. " Аз желая да го слага в обстановка, желая да го принудя да мисли, желая да го карам да съпоставя, абе, желая той да се усеща зле, той да не схваща изцяло позицията, която би трябвало да заеме, да стигне до нея с някакво драпане – това желая аз. Искам да нападам клишетата и стандартите, “ изясни той и даде образец с войните на Балканите, където клишетата и стандартите са доста: " Някои българи мразеха сърбите, тъй като са ни взели Македония, а други мразеха бошняците в Босна и Херцеговина, тъй като са мюсюлмани, трети мразеха хърватите, тъй като са против православните църкви. Моята цел беше да им покажа тези хора от близко, да им покажа алтернативите, в които се намират. И дано тогава те да помислят още малко: ще останат ли в клишетата или ще се развълнуват по някакъв различен метод. “
Пропагандата намира извънредно място в кинодокументалистиката, във образния език през 20-те и 30-те, който напълно те прековава, напълно те хипнотизира, счита още журналистът. " Гледал съм доста филми на Лени Рифенщал, освен " Триумф на волята “, гледал съм и руския отговор, фамозния филм " Обикновен фашизъм “ на Михаил Ром, и можем да забележим по какъв начин двете пропаганди приказват с един необикновен киноезик. Човек би трябвало да знае, че от време на време неприятното, злото, идва опаковано в прелестни фантифлюшки, “ заключи той.
Според Бойко Василев " 20 дни в Мариупол “ не е агитационен филм – той е достоверен роман на двама публицисти, които са претърпели събитията и вършат в действителност трогателен филм, в който " истината не може да бъде наречена агитация, тъй като ние имаме удостоверение и ние имаме персоналното виждане на двамата създатели “.
" Последното нещо, което има значение в този филм е киномайсторството. Имайте поради, че това е снимано с фотографска техника при липса на ток от хора, които бягат, държат апарата в ръката, до момента в който бягат. Огромната полезност на кино лентата е свидетелството от първа ръка, тъй като тъкмо тези хора бяха упрекнати в операция поради фотосите от съветски удар върху родилно поделение, “ добави той.
" С развиването на технологиите умеенето да се разграничава лъжата от истината в документалното кино, в документалната публицистика съгласно мен ще стане основно умеене на бъдещия свят. И тъкмо тук е огромната заплаха, защото, извинявайте, само че какво е човешкият живот без мистерия? Дори аз, който съм се борел цялостен живот против лъжата, ще кажа: какво е човешки живот даже без неистина? Какво значи да могат да те проследят на всички места в действително време, какво е да може да се разпознава всичко? Нека да си задаваме тези въпроси, тъй като те оказват помощ на изкуството, оказват помощ на историята и оказват помощ на нас. Затворените въпроси не ни оказват помощ за нищо, “ заключи журналистът Бойко Василев.
" Документалният филм е конфликт на два огъня или на повече от два, в който най-умен най-после би трябвало да се окаже фенът. Към изкуството ние не можем да предявим претенцията за обективност. Друг е въпросът какво е кредото на самия човек, който прави тези филми. Моят принцип постоянно е бил да нападам клишетата и стандартите. Повечето от моите филми са от горещи точки или напряко от войни. Войните имат своите съответни причинители, съответни виновници, въпреки че аз нямам доверие в тезата: елементарните хора са почтени, политиците или водачите са отговорни за всичко, или пък някаква велика интрига. За мен би трябвало да бъде нагрято и от двете страни, гледната точка на едните и гледната точка на другите. Няма нито един народ, който е по принцип отговорен, “ акцентира той.
По думите му няма цялостна безпристрастност и цялостна обективност при основаването на документален филм. Най-важното е стремежът към истината. Стремежът е това, което ще ни даде отговор. " Пътят към истината не съществува безусловно в изкуството, изключително в документалното кино, само че въпросът е накъде вървиш. Ако ти вървиш към истината и това е твоята цел, тогава ти си си приключил работата, “ безапелационен е той.
Бойко Василев показа още, че в неговите филми не обича да дава на фена всичко наготово, да му стовари своето лично мнение. " Аз желая да го слага в обстановка, желая да го принудя да мисли, желая да го карам да съпоставя, абе, желая той да се усеща зле, той да не схваща изцяло позицията, която би трябвало да заеме, да стигне до нея с някакво драпане – това желая аз. Искам да нападам клишетата и стандартите, “ изясни той и даде образец с войните на Балканите, където клишетата и стандартите са доста: " Някои българи мразеха сърбите, тъй като са ни взели Македония, а други мразеха бошняците в Босна и Херцеговина, тъй като са мюсюлмани, трети мразеха хърватите, тъй като са против православните църкви. Моята цел беше да им покажа тези хора от близко, да им покажа алтернативите, в които се намират. И дано тогава те да помислят още малко: ще останат ли в клишетата или ще се развълнуват по някакъв различен метод. “
Пропагандата намира извънредно място в кинодокументалистиката, във образния език през 20-те и 30-те, който напълно те прековава, напълно те хипнотизира, счита още журналистът. " Гледал съм доста филми на Лени Рифенщал, освен " Триумф на волята “, гледал съм и руския отговор, фамозния филм " Обикновен фашизъм “ на Михаил Ром, и можем да забележим по какъв начин двете пропаганди приказват с един необикновен киноезик. Човек би трябвало да знае, че от време на време неприятното, злото, идва опаковано в прелестни фантифлюшки, “ заключи той.
Според Бойко Василев " 20 дни в Мариупол “ не е агитационен филм – той е достоверен роман на двама публицисти, които са претърпели събитията и вършат в действителност трогателен филм, в който " истината не може да бъде наречена агитация, тъй като ние имаме удостоверение и ние имаме персоналното виждане на двамата създатели “.
" Последното нещо, което има значение в този филм е киномайсторството. Имайте поради, че това е снимано с фотографска техника при липса на ток от хора, които бягат, държат апарата в ръката, до момента в който бягат. Огромната полезност на кино лентата е свидетелството от първа ръка, тъй като тъкмо тези хора бяха упрекнати в операция поради фотосите от съветски удар върху родилно поделение, “ добави той.
" С развиването на технологиите умеенето да се разграничава лъжата от истината в документалното кино, в документалната публицистика съгласно мен ще стане основно умеене на бъдещия свят. И тъкмо тук е огромната заплаха, защото, извинявайте, само че какво е човешкият живот без мистерия? Дори аз, който съм се борел цялостен живот против лъжата, ще кажа: какво е човешки живот даже без неистина? Какво значи да могат да те проследят на всички места в действително време, какво е да може да се разпознава всичко? Нека да си задаваме тези въпроси, тъй като те оказват помощ на изкуството, оказват помощ на историята и оказват помощ на нас. Затворените въпроси не ни оказват помощ за нищо, “ заключи журналистът Бойко Василев.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ