Почти напълно запазен“ е името на нещото – не искам

" Почти изцяло непокътнат “ е името на нещото – не желая да му давам определение, с цел да не тревожа хората, само че не е театър, не е стендъп, не е шоу: всички тия думи сме ги изтъркали от приложимост. Това е среща, това е някакво хубаво прекарано време, уповавам се, тъй като ще вложа доста сила. Така че заглавието на това хубаво прекарано време в бъдещето време е " Почти изцяло непокътнат “. Това уточни журналистът Драгомир Симеонов в предаването " Сториборд “ на Радио " Фокус “ с водещ Благой Д. Иванов.

Събитието  " Почти изцяло непокътнат “ се организира под шапката на " Пощенска кутия за приказки “ и ще се състои на 13 декември от 19.30 ч. в клуб " Строежа “, София.

" Почти изцяло непокътнат “ е метод да се покаже по какъв начин тече времето и по какъв начин хората се трансформират с него и макар него, показа гостът. " Понеже ми е тематика по какъв начин върви времето и ние в него, преди доста години пишех едни поеми в рима, назовах ги " Хип-хоп мелодрами “, които си останаха във времето. Реших обаче да ги погледна, с цел да видя по какъв начин са остарели, какво съм разказал през себе си в тия неща. И хората, в случай че дойдат на това събитие, ще ги чуят. Няма да ги прочета, ще им ги опиша такива, каквито са. Ще им опиша и моята позиция към тях сега и за какво съм ги написал, и за какво се е случило – малко връщане и обратно във времето, и напред, като ще чуят и някои много нови неща. Надявам се да се получи и смешно, и тъжно. Това е роман на мен самия от мен самия. “

Симеонов споделя, че в последно време гледа остарели филми, като тип опит със себе си. Според него е забавно по какъв начин филмите остаряват и по какъв начин се трансформира методът, по който човек ги възприема с възрастта. " Гледам остарели филми, които одобрявам, с цел да видя по какъв начин те остаряват и по какъв начин аз одъртявам и още ли имаме положителни връзки, “ сподели той и даде образец с " Убийци по рождение “ (Natural Born Killers) на режисьора Оливър Стоун. " Имах проблем с него, когато за първи път излезе. Знаех, че би трябвало да го харесам по серия от аргументи и нещо ме спираше, “ сподели журналистът и уточни, че е желал да види за какво Куентин Тарантино е бил наскърбен от метода, по който този филм е претворил сюжета му.  " И обидата е още на втората страница, изключително по линия каква музика има във филмите му. “ " Командо “ е различен остарял филм, чийто смисъл от позицията на годините е радикално друга. " Когато го гледах за първи път, виждах единствено едно нещо – мускулите на Арнолд Шварценегер. И това беше пикът на мъжеството. Сега, към този момент наближавайки 50 години, филмът стартира малко по малко да има различен смисъл за мен и аз го виждам като съвсем комедия. А това сме го живели, това сме го поглъщали, било е културен феномен, “ добави той.

" Гледах и " Хищникът “, несъмнено, дори всички " Хищници “ гледах, с цел да видя какво вършим с един шедьовър, по какъв начин ние, хората, сме способни да го изцедим до безсмислие, “ сподели Симеонов и посочи, че в прочут смисъл единственият сполучлив холивудски франчайз, който не е подложен на ремейк, е " Завръщане в бъдещето “, който съгласно него е стар отлично. " Мисля, че е по едно и също време неуместен и доста прецизен в някои прогнози, което в действителност желаеме от един филм, който споделя за бъдещето. “ При " Боен клуб “ на режисьора Дейвид Финчър гостът показа, че е изпитал горест, гледайки го от дистанцията на времето. " Боен клуб “ беше различен филм, в който се кълнях в своята младост. Това бе необикновено достижение, тъй като споделя за протеста на елементарен човек против консумеризма, който ни заобикаля. Днес консумеризмът тотално ни победи, т.е. този протест беше за нищо. И тогава разбрах, че в действителност това е една по-различна и персонална история. “

Симеонов дефинира " Жокера: Лудост за двама “ като талантлив филм, макар че е считан за неуспех. " При второто и третото гледане видях какъв брой е персонален, какъв брой е логичен, само че въпреки това е недосегаем за хора, които не желаят да водят този диалог – диалога за това по какъв начин се усеща самият болен от менталното положение, какво за него е светът и какво чака от него светът. Според мен това е превъзходен филм на доста равнища. “ Водещият на предаването се съгласи с оценката на госта и добави, че това е добър образец и " има потребност да се преоценяват филми, които по някакъв метод може би не са били оценени сега на излизането си “.  

Журналистът показа също, че един от обичаните му артисти е Леонардо Ди Каприо, който в другите си превъплъщения " като че ли може да съчетава в себе си времето. На моменти виждаш, че е момче, че е уязвим, продължава да е хлапе по някакъв метод, не е толкоз неустрашим, тестостеронен типаж, само че въпреки това виждаш, че остарява, че е станал по-груб, по-кисел, по-остър, по-силен даже. И тия неща в неговите функции доста хубаво изпъкват. Включително и в последния му филм " Битка след борба “ – дотам умее да жонглира с времето в себе си, че е просто свръхестествен. Затова съм му голям почитател. “