Сама жена на път: 1840 км пеша през Иран
Документалният „ Сама в Иран “ бе част от тазгодишната стратегия на „ Кино за пътешественици “. Филмът разказва за едно във всяко отношение неизмеримо пътешестване през Иран. Става въпрос за прекосяването на цялата територия на страната от една самотна пътешественичка, шведката Кристина Палтен, която за 62 дни стига от Техеран до границата с Туркменистан безусловно сама. Екипът на кино лентата е бил с Кристина 8 дни, част от пътуването си тя снима с мобилен телефон, а крайният резултат е невероятна история, която си коства да се опише.
Преди началото на кино лентата описаха за личното си пътешестване из Иран и демонстрираха фотоси от най-красивите места, които са съумели да посетят. Презентацията им добавя видяното от Кристина във кино лентата надалеч освен в културно-образователно отношение. Кристина Палтен е опитна бегачка и пътешественичка – маршрутите й включват Непал, също и цялото разстояние от Турция до Швеция. Здравко и Ангел също са обиколили доста места по света, само че се оказа, че те и шведката от кино лентата потеглят към Иран с безусловно разнообразни настройки.
Българите рядко се замислят над преимуществото да живеем на границата сред Изтока и Запада и да познаваме еднообразно добре и двете култури. Здравко и Ангел описаха за Иран доброжелателно, забавно и занимателно, както прочее подхождат към всичките си пътувания. Кристина потегля към Иран като към нецивилизована и нападателна страна, а фамилията и приятелите й я оплакват безусловно все едно няма да я видят повече. Подобна неинформираност е в действителност странна – иранците не са араби, а индоевропейци, те изповядват шиизъм, което е друга форма на ислям (екстремистите са по предписание сунити) и измежду имигрантите от последните години процентът иранци е нищожен. Идеята на Кристина да замине за Иран, с цел да се опълчи на предразсъдъците против арабите и страха от ДАЕШ, е колкото смела, толкоз и наивна. Това не омаловажава компликацията на начинанието й – да прекоси сама страна, чийто език не приказва.
В началото на кино лентата доста ясно проличава какъв брой доста се опасява Кристина – тя е очевидно нервна и плаче от най-малкото неспокойствие. Много бързо пътуването й потвърждава, че упованията й към Иран са изцяло неправилни. Хората са доброжелателни, великодушни, гостоприемни и любопитни – освен това доста повече, в сравнение с е задоволително за шведската гостенка. Случайно срещнати иранци през целия път й подаряват плодове, хранят я гратис, канят я в домовете си или просто стопират да се снимат с нея. Всички я разпитват от кое място е, има ли семейство, има ли деца. Като цяло това би се случило във всяко обикновено българско село, само че за Кристина сходно навлизане в персоналното й пространство е доста необичайно. Вероятно за уединен бегач като нея такава активност на общуването е доста изнервяща.
Изводите са ясни – за миналите от това странствуване три години Кристина Палтен непрестанно споделя в медиите своите усещания от хората на Иран и тяхното гостолюбие. Ние, на собствен ред, можем да превърнем в преимущество знанията си по тематиката и да сме медиатор сред света на Изтока, с който съжителстваме от епохи, и света на Запада, цялостен с предубеждения от неинформираност. Нужни са предпочитание и благосклонност – старания, които са персонални и на които, за жалост, никой филм не може да ни научи.
from on.
Преди началото на кино лентата описаха за личното си пътешестване из Иран и демонстрираха фотоси от най-красивите места, които са съумели да посетят. Презентацията им добавя видяното от Кристина във кино лентата надалеч освен в културно-образователно отношение. Кристина Палтен е опитна бегачка и пътешественичка – маршрутите й включват Непал, също и цялото разстояние от Турция до Швеция. Здравко и Ангел също са обиколили доста места по света, само че се оказа, че те и шведката от кино лентата потеглят към Иран с безусловно разнообразни настройки.
Българите рядко се замислят над преимуществото да живеем на границата сред Изтока и Запада и да познаваме еднообразно добре и двете култури. Здравко и Ангел описаха за Иран доброжелателно, забавно и занимателно, както прочее подхождат към всичките си пътувания. Кристина потегля към Иран като към нецивилизована и нападателна страна, а фамилията и приятелите й я оплакват безусловно все едно няма да я видят повече. Подобна неинформираност е в действителност странна – иранците не са араби, а индоевропейци, те изповядват шиизъм, което е друга форма на ислям (екстремистите са по предписание сунити) и измежду имигрантите от последните години процентът иранци е нищожен. Идеята на Кристина да замине за Иран, с цел да се опълчи на предразсъдъците против арабите и страха от ДАЕШ, е колкото смела, толкоз и наивна. Това не омаловажава компликацията на начинанието й – да прекоси сама страна, чийто език не приказва.
В началото на кино лентата доста ясно проличава какъв брой доста се опасява Кристина – тя е очевидно нервна и плаче от най-малкото неспокойствие. Много бързо пътуването й потвърждава, че упованията й към Иран са изцяло неправилни. Хората са доброжелателни, великодушни, гостоприемни и любопитни – освен това доста повече, в сравнение с е задоволително за шведската гостенка. Случайно срещнати иранци през целия път й подаряват плодове, хранят я гратис, канят я в домовете си или просто стопират да се снимат с нея. Всички я разпитват от кое място е, има ли семейство, има ли деца. Като цяло това би се случило във всяко обикновено българско село, само че за Кристина сходно навлизане в персоналното й пространство е доста необичайно. Вероятно за уединен бегач като нея такава активност на общуването е доста изнервяща.
Изводите са ясни – за миналите от това странствуване три години Кристина Палтен непрестанно споделя в медиите своите усещания от хората на Иран и тяхното гостолюбие. Ние, на собствен ред, можем да превърнем в преимущество знанията си по тематиката и да сме медиатор сред света на Изтока, с който съжителстваме от епохи, и света на Запада, цялостен с предубеждения от неинформираност. Нужни са предпочитание и благосклонност – старания, които са персонални и на които, за жалост, никой филм не може да ни научи.
from on.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ