Доктор Хаус, доктор Хаус... Слушам албума Didn’t it rain на

Доктор Хаус, лекар Хаус... Слушам албума Didn’t it rain на Хю Лори, който излезе на пазара преди броени дни и се мъча да открия в него най-малко малко от обичаният ми доктор на света. И не съумявам. Ще се окаже, че Хю в действителност мощно се е мъчил с облика на сексапилния лекар, който лиши осем години от живота му и му донесе съвсем 300 хиляди евро за всеки епизод. През цялото време английският артист подсещаше, че отвън декорите на болничното заведение, той е и артист. Точно подобен не го виждахме много време - досега, в който сериалът спря в най-силния миг и разреши на Хю да продължи с музикалната си кариера.

Година след излъчването на финалния епизод на сериала, той показа на света новия си албум Didn’t it rain. Феновете затаиха мирис, с цел да чуят новата порция блус части и да погледнат на музиката през новата призма, търсейки мирис на медикаменти и неизбежната подигравка на английския воин от комедийния сериал на BBC - Stephen Fry & Hugh Laurie. Нито грам. Вече седмица плавам в музикалните талази на албума и откривам, че лекар Хаус и радостния Лори към този момент не са тук. Но въпреки всичко си намирам и разтуха – неповторимото му звучене ни подарява един прелестен музикант. 15 красиви, в действителност красиви песни, записани в Ocean Way Studios в L.A., върнаха в живота ми обичания глас на всичко заещия експерт. А по всичко проличава, че професионалният пианист, публицист, режисьор и артист най-сетне се усеща извънредно удобно.

Вторият му албум е основан в доста по-спокойна конюнктура, откакто първият Let them Talk излиза на 9 май 2011, записан сред фотосите на последните два сезона на медицинския сериал и озвучаване куп анимационни филми. В същото време Хю съумя да взе участие и в пълнометражния филм " The Oranges " (2011) и някъде там - бързайки в извънредно напрегнатия си график, издаде първия си блус албум. Този път времето заема музикалната страна и Хю има цяла година, с цел да сътвори новия си музикален шедьовър. „ Музиката в него е моето чувство за Ню Орлеанс “, споделя той в едно от интервютата и напомня, че част от песните не са авторски, само че просто би трябвало да си напомним „ St Louis. Blues ” на W.C. Handy и 'I Hate A Man Like You' на Jelly Roll Morton. И въпреки да изпитвам ужасна ревнивост, че един от обичаните ми артисти краткотрайно изоставя снимачната площадка, с цел да основава музика, не мога да си изкривявам душата – резултатът от това „ изменничество “ е удивителен.