Докладите на ФБР за военни служители, свидетелстващи за НЛО над Аляска
Докладите на ФБР за военни чиновници, свидетелстващи за НЛО над Аляска …В книгата си „ Отдалечени фенове “ (Remote Viewers) от 1997 година Джим Шнабел (Jim Schnabel) споделя историята за присъединяване на разследващата общественост на Съединени американски щати в спорния въпрос за психологичното шпиониране, почнало значително при започване на средата на 70-те години на предишния век (HiddenTruth.site).
Коментирайки въпроси свързани с НЛО с един от така наречен „ отдалечени фенове “ – Пат Прайс (Pat Price), Шнабел отбелязва, че Прайс е на мнение, че „ … планината Хейс (Mount Hayes) в Аляска, бижуто на ледников било североизточно от Анкоридж (Anchorage), приютява един от най-големите бази на извънземните … “.Според Пат Прайс, извънземните, които живеят надълбоко в планината Хейс, наподобяват „ доста човешки “ и се разграничават единствено по сърцето, белите дробове, кръвта и очите.
Пат ПрайсТой прибавя, че извънземните употребяват „ трансфер на мисли за моторно ръководство на нас “. Казва още, че „ тези извънземни са виновни за странната активност и неизправностите на американските и руските галактически обекти “.Въпреки спорния темперамент на тази история се вижда, че американската войска демонстрира огромен интерес към разказите за НЛО в Аляска през годините. Например, в някогашни класифицирани файлове на ФБР написа за изумителни срещи с НЛО в Аляска в интервала 1947 година – 1950 година
През август 1947 година, на ФБР в Анкоридж е възложен извънредно впечатляващ роман за случай с НЛО, включващ двама военни. Докладът стартира по този начин:„ Уведомяваме, че двама офицери от армията са докладвали на кабинета на шефа на разследващия щаб на Аляска във Форт Ричардсън (Fort Richardson), Аляска, че са били очевидци на обект, преминаващ във въздуха с голяма скорост, която не може да бъде оценена по благи в час. ”Според формалния отчет, в началото НЛО е бил забелязан единствено от един от двамата офицери, само че скоро той е уведомил сътрудника си за странната панорама.В отчета написа още:„ Обектът изглеждал с формата на сфера и не създавал усещането, че е сходен на „ летяща паница “ или диск. Първият офицер декларира, че му е невероятно да даде подробни по отношение на обекта, само че наподобява, че той е с диаметър почти два или три фута, и не оставя никакви следи от пари в небето. ”
Опитният офицер се опитал да реши надморската височина на обекта. Сравнявайки с облачни формирания в региона, той дефинира, че каквото и да е естеството на тайнствената сфера, тя лети на височина повече от 10 хиляди фута.Трябва да се означи, че с цел да бъде на такава височина и да бъде забележим, по всяка възможност НЛО би трябвало да е надвишил неведнъж първичната оценка за размера от „ два или три фута “.Когато е разпитан, вторият офицер дава всъщност сходен роман. Единствената забележима разлика е, че съгласно него, той счита, че обектът е с диаметър почти 10 фута и го съпоставя с „ половината от размера при пълнолуние “.Това противоречие в размера явно се дължи на обстоятелството, че вторият офицер има вяра, че НЛО по-вероятно е бил на височина от три до четири хиляди фута, а не на височина от 10 хиляди фута, както е предположено от неговия сътрудник.Разликата в мненията по отношение на надморската височина и размера на обекта може да е или да не е забележителна. Важният фактор е, че и двамата офицери се съгласяват изрично, че са видели някакъв тип аномален обект.И както приключва отчетът: „ … вторият офицер уточни, че една от забележителните черти на този обект е, че той несъмнено лети против вятъра. “Малко по-късно, офисът на ФБР в Анкоридж рапортува на шефа на бюрото Дж. Едгар Хувър (J. Edgar Hoover), че: „ … успяхме да намерим свидетел, който е следил някакъв летящ обект покрай Бетел (Bethel), Аляска през юли 1947 година “.Докладът за Хувър продължава:„ Пилотът споделя, че е видял летящия обект покрай Бетел. Било е през юлски ден, когато небето е изцяло ясно и липсват облаци, а през ранната част на нощта е било ярко като при дневна светлина.Времето на неговото наблюдаване на този летящ обект е към 22:00 ч. Слънцето преди малко било залязло оттатък хоризонта. Времето за хвърчене било извънредно положително. Той идвал към летището в Бетел с DC-3. ”При приближаването си до летището, водачът с удивление вижда, че вляво от него има неидентифициран летящ обект „ с размерите на C-54 без фюзелаж “, който сякаш приличал на „ летящо крило “.Първоначално, водачът не съумява да дефинира дали обектът се е насочил към неговия аероплан или в друга посока. Избира да направи 45-градусов завой в опит да избегне вероятен конфликт.ФБР отбелязва, че водачът е сигурен, че летящия обект нямал никакъв външен източник на сила, като мотор или витло, и не се виждали изгорели газове.В документът се прибавя:„ Той се обадил по радиото до станцията на Гражданската аеронавтика в Бетел. Попитал има ли самолети наоколо, само че нямало известия за никакви самолети.Когато видял обекта бил на към пет или 10 благи от летището. Пилотът не можел да разбере дали НЛО издава някакъв звук. Заявява, че е летял на хиляда фута височина, с към 300 благи в час.Пътувал от Бетел до Ном (Nome), което е в северозападна посока. Той не вижда никакви радиосмущения и не може да опише цвета, с изключение на, че изглеждал мрачен, с избрана форма. Не се сливал с небето, имал избран силует. “С наближаването на 40-те години на предишния век и настъпването на ново десетилетие, ФБР продължава постоянно да получава и да записва висококачествени отчети за НЛО.От тях, съответно един е обвързван със забележителна поредност от срещи, които са се случили във въздушното пространство над Аляска в границите на два дни, при започване на 1950 година
Четете още: В документ на ФБР се твърди, че Никола Тесла е от планетата Венера (документ)Предоставен на ФБР от формален източник на американския флот, поверителният отчет на разузнаването от три страници дава удивителна картина за голям брой срещи с НЛО и с присъединяване на военните.Озаглавен е „ Неидентифицирани феномени в покрайнините на Кадиак, Аляска “ (Unidentified Phenomena in Vicinity of Kodiak, Alaska). Той касае „ отчет за наблюдения на неидентифицирани въздушни обекти от разнообразни военноморски чиновници на 22 и 23 януари 1950 година “Авторът на отчета отбелязва:„ … в 220240W януари лейтенант Смит, пълководец на патрулен аероплан на P2V3 No. 4 на Patrol Squadron One заяви за неидентифициран радар за контакт на 20 благи северно от военноморската авиостанция, Кадиак, Аляска. Когато този контакт е сбъднат за първи път, лейтенант Смит лети с патрула за сигурност Кодиак.В 0243W, 8 минути по-късно е сбъднат радар за контакт с обект на 10 благи югоизточно от базата. Лейтенант Смит ревизира с контролната кула, с цел да дефинира известния трафик в региона и е известен, че няма подобен.През този интервал, операторът на радара Гаски оповестява за периодически разстройства в радара, които в никакъв случай преди не са се появявали. Понастоящем, контактът е загубен, само че периодическата интервенция продължава. ”Смит и Гаски не са единствените, които оповестяват, че неидентифицирани летящи обекти, които са нахлули във въздушното пространство над Аляска.По време на тези срещи, USS Tilbrook е закотвен в близкия канал за кораби. На борда му има моряк на име Морган (първото име не е известно), който е на пост.По някое време, сред 02:00 ч. и 03:00 ч., Морган оповестява, че „ доста бързо движеща се алена светлина, която наподобява е с отработени газове. Идва от югоизток и се движи по посока на часовниковата стрелка в огромен кръг, в посока и към Кадиак и се връща като цяло в югоизточна посока “.Морган сигнализира един от сътрудниците си – Карвър, за странното представление и двамата следят по какъв начин НЛО прави „ противоположен полет “.Според показанията на Морган и Карвър:„ Обектът е бил в полезрението им за към 30 секунди. Не усещат миризма или тон. Обектът е разказан с тип на огнена топка и диаметър към една стъпка. ”След това, в отчета е разказана още една среща с тайнствен клиент:„ При 220440W, провеждайки рутинно наблюдаване за сигурността при Кадиак, лейтенант Смит оповестява за образно наблюдаване на неидентифициран въздушен обект в радиус от 5 благи, на десния ръб. Този обект демонстрира индикации за огромна скорост на обсега на радара. Задният борд е като опашка. ”Лейтенант Смит бързо съобщил за НЛО на останалата част от екипажа на PV23 No. 24. Всички го видели, до момента в който странният обект се издига над главите им със скорост, оценена на към 1800 mph. Смит излетява, с цел да прихване НЛО, само че опитите му били напразни.Действията на Смит са напразни, тъй като обектът имал извънредно висока скорост и забележителна маневреност.Нито лейтенант Смит, нито екипът му били изцяло готови за случилото се по-късно.
В формалния отчет написа:„ Впоследствие, обектът наподобява отварял обсега, а Смит се опитвал да затвори обсега. Наблюдавано е, че НЛО се отваря ненапълно, след което се обръща наляво и излиза от обсега на Смит.Смит сметнал това за мощно застрашителен жест и загасил всички светлини в самолета. Четири минути по-късно обектът липсващ от погледа му в югоизточна посока. ”В 04.35 часа на идващия ден, лейтенантите Барко и Каусър организират охраняем патрул над Кодиак, когато виждат неидентифициран летателен уред.По време на срещата им, самолетът, в който летят офицерите, бил на към 62 благи южно от Кадиак. В продължение на 10 минути, Барко и Каусър, дружно с водача – капитан Полсън, следят зашеметени по какъв начин мистериозният обект се отдалечавал и се прибирал.В отчетите се чете:1. За лейтенант Смит и екипът, НЛО наподобява като две оранжеви светлини, въртящи се към общ център, „ като два реактивни самолета, които вършат мудни кръгове към обща ос “. Имали необятен диапазон на скоростта.2. За Морган и Карвър тя наподобява като червеникаво-оранжево огнено топче с диаметър към една стъпка, движещо се с висока скорост.3. За Каусър, Барко и Полсън наподобява, че е пулсиращ оранжево-жълт пламък с форма на снаряд, с постоянни интервали на пулсация от 3 до 5 секунди. По-късно, когато обектът усилва обсега си, пулсациите наподобява се усилват на 7 или 8 секунди.Окончателният коментар на срещите гласи:„ Предвид обстоятелството, че не е известно, че в рационален период преди наблюденията не са били пуснати метеорологични балони, наподобява, че обектът или обектите не са балони.Ако не са балони, обектите би трябвало да се преглеждат като феномени (евентуално метеорити), чието естество не може да бъде несъмнено от тази работа. ”Теорията за „ астероида “ при тази поредност от срещи е изключително озадачаваща. От единствено себе си се схваща, че метеоритите не остават в полезрението „ за към 30 секунди “, те не демонстрират на военните самолети дейности, които се смятат за „ мощно застрашителен жест “, и не се появяват като „ две оранжеви светлини, въртящи се към общ център. ”Изглежда, през януари 1950 година, в Кадиак, Аляска, опитни военни чиновници в действителност са станали очевидци на аномални феномени.Това потвърждава ли, че в действителност има извънземна база надълбоко в планината Хейс в Аляска, както допуска Пат Прайс? Не, несъмнено, че не …Но, поради всичко разказано нагоре, може би е време да се замислим над думите на Прайс …
Hidden truth
Коментирайки въпроси свързани с НЛО с един от така наречен „ отдалечени фенове “ – Пат Прайс (Pat Price), Шнабел отбелязва, че Прайс е на мнение, че „ … планината Хейс (Mount Hayes) в Аляска, бижуто на ледников било североизточно от Анкоридж (Anchorage), приютява един от най-големите бази на извънземните … “.Според Пат Прайс, извънземните, които живеят надълбоко в планината Хейс, наподобяват „ доста човешки “ и се разграничават единствено по сърцето, белите дробове, кръвта и очите.
Пат ПрайсТой прибавя, че извънземните употребяват „ трансфер на мисли за моторно ръководство на нас “. Казва още, че „ тези извънземни са виновни за странната активност и неизправностите на американските и руските галактически обекти “.Въпреки спорния темперамент на тази история се вижда, че американската войска демонстрира огромен интерес към разказите за НЛО в Аляска през годините. Например, в някогашни класифицирани файлове на ФБР написа за изумителни срещи с НЛО в Аляска в интервала 1947 година – 1950 година
През август 1947 година, на ФБР в Анкоридж е възложен извънредно впечатляващ роман за случай с НЛО, включващ двама военни. Докладът стартира по този начин:„ Уведомяваме, че двама офицери от армията са докладвали на кабинета на шефа на разследващия щаб на Аляска във Форт Ричардсън (Fort Richardson), Аляска, че са били очевидци на обект, преминаващ във въздуха с голяма скорост, която не може да бъде оценена по благи в час. ”Според формалния отчет, в началото НЛО е бил забелязан единствено от един от двамата офицери, само че скоро той е уведомил сътрудника си за странната панорама.В отчета написа още:„ Обектът изглеждал с формата на сфера и не създавал усещането, че е сходен на „ летяща паница “ или диск. Първият офицер декларира, че му е невероятно да даде подробни по отношение на обекта, само че наподобява, че той е с диаметър почти два или три фута, и не оставя никакви следи от пари в небето. ”
Опитният офицер се опитал да реши надморската височина на обекта. Сравнявайки с облачни формирания в региона, той дефинира, че каквото и да е естеството на тайнствената сфера, тя лети на височина повече от 10 хиляди фута.Трябва да се означи, че с цел да бъде на такава височина и да бъде забележим, по всяка възможност НЛО би трябвало да е надвишил неведнъж първичната оценка за размера от „ два или три фута “.Когато е разпитан, вторият офицер дава всъщност сходен роман. Единствената забележима разлика е, че съгласно него, той счита, че обектът е с диаметър почти 10 фута и го съпоставя с „ половината от размера при пълнолуние “.Това противоречие в размера явно се дължи на обстоятелството, че вторият офицер има вяра, че НЛО по-вероятно е бил на височина от три до четири хиляди фута, а не на височина от 10 хиляди фута, както е предположено от неговия сътрудник.Разликата в мненията по отношение на надморската височина и размера на обекта може да е или да не е забележителна. Важният фактор е, че и двамата офицери се съгласяват изрично, че са видели някакъв тип аномален обект.И както приключва отчетът: „ … вторият офицер уточни, че една от забележителните черти на този обект е, че той несъмнено лети против вятъра. “Малко по-късно, офисът на ФБР в Анкоридж рапортува на шефа на бюрото Дж. Едгар Хувър (J. Edgar Hoover), че: „ … успяхме да намерим свидетел, който е следил някакъв летящ обект покрай Бетел (Bethel), Аляска през юли 1947 година “.Докладът за Хувър продължава:„ Пилотът споделя, че е видял летящия обект покрай Бетел. Било е през юлски ден, когато небето е изцяло ясно и липсват облаци, а през ранната част на нощта е било ярко като при дневна светлина.Времето на неговото наблюдаване на този летящ обект е към 22:00 ч. Слънцето преди малко било залязло оттатък хоризонта. Времето за хвърчене било извънредно положително. Той идвал към летището в Бетел с DC-3. ”При приближаването си до летището, водачът с удивление вижда, че вляво от него има неидентифициран летящ обект „ с размерите на C-54 без фюзелаж “, който сякаш приличал на „ летящо крило “.Първоначално, водачът не съумява да дефинира дали обектът се е насочил към неговия аероплан или в друга посока. Избира да направи 45-градусов завой в опит да избегне вероятен конфликт.ФБР отбелязва, че водачът е сигурен, че летящия обект нямал никакъв външен източник на сила, като мотор или витло, и не се виждали изгорели газове.В документът се прибавя:„ Той се обадил по радиото до станцията на Гражданската аеронавтика в Бетел. Попитал има ли самолети наоколо, само че нямало известия за никакви самолети.Когато видял обекта бил на към пет или 10 благи от летището. Пилотът не можел да разбере дали НЛО издава някакъв звук. Заявява, че е летял на хиляда фута височина, с към 300 благи в час.Пътувал от Бетел до Ном (Nome), което е в северозападна посока. Той не вижда никакви радиосмущения и не може да опише цвета, с изключение на, че изглеждал мрачен, с избрана форма. Не се сливал с небето, имал избран силует. “С наближаването на 40-те години на предишния век и настъпването на ново десетилетие, ФБР продължава постоянно да получава и да записва висококачествени отчети за НЛО.От тях, съответно един е обвързван със забележителна поредност от срещи, които са се случили във въздушното пространство над Аляска в границите на два дни, при започване на 1950 година
Четете още: В документ на ФБР се твърди, че Никола Тесла е от планетата Венера (документ)Предоставен на ФБР от формален източник на американския флот, поверителният отчет на разузнаването от три страници дава удивителна картина за голям брой срещи с НЛО и с присъединяване на военните.Озаглавен е „ Неидентифицирани феномени в покрайнините на Кадиак, Аляска “ (Unidentified Phenomena in Vicinity of Kodiak, Alaska). Той касае „ отчет за наблюдения на неидентифицирани въздушни обекти от разнообразни военноморски чиновници на 22 и 23 януари 1950 година “Авторът на отчета отбелязва:„ … в 220240W януари лейтенант Смит, пълководец на патрулен аероплан на P2V3 No. 4 на Patrol Squadron One заяви за неидентифициран радар за контакт на 20 благи северно от военноморската авиостанция, Кадиак, Аляска. Когато този контакт е сбъднат за първи път, лейтенант Смит лети с патрула за сигурност Кодиак.В 0243W, 8 минути по-късно е сбъднат радар за контакт с обект на 10 благи югоизточно от базата. Лейтенант Смит ревизира с контролната кула, с цел да дефинира известния трафик в региона и е известен, че няма подобен.През този интервал, операторът на радара Гаски оповестява за периодически разстройства в радара, които в никакъв случай преди не са се появявали. Понастоящем, контактът е загубен, само че периодическата интервенция продължава. ”Смит и Гаски не са единствените, които оповестяват, че неидентифицирани летящи обекти, които са нахлули във въздушното пространство над Аляска.По време на тези срещи, USS Tilbrook е закотвен в близкия канал за кораби. На борда му има моряк на име Морган (първото име не е известно), който е на пост.По някое време, сред 02:00 ч. и 03:00 ч., Морган оповестява, че „ доста бързо движеща се алена светлина, която наподобява е с отработени газове. Идва от югоизток и се движи по посока на часовниковата стрелка в огромен кръг, в посока и към Кадиак и се връща като цяло в югоизточна посока “.Морган сигнализира един от сътрудниците си – Карвър, за странното представление и двамата следят по какъв начин НЛО прави „ противоположен полет “.Според показанията на Морган и Карвър:„ Обектът е бил в полезрението им за към 30 секунди. Не усещат миризма или тон. Обектът е разказан с тип на огнена топка и диаметър към една стъпка. ”След това, в отчета е разказана още една среща с тайнствен клиент:„ При 220440W, провеждайки рутинно наблюдаване за сигурността при Кадиак, лейтенант Смит оповестява за образно наблюдаване на неидентифициран въздушен обект в радиус от 5 благи, на десния ръб. Този обект демонстрира индикации за огромна скорост на обсега на радара. Задният борд е като опашка. ”Лейтенант Смит бързо съобщил за НЛО на останалата част от екипажа на PV23 No. 24. Всички го видели, до момента в който странният обект се издига над главите им със скорост, оценена на към 1800 mph. Смит излетява, с цел да прихване НЛО, само че опитите му били напразни.Действията на Смит са напразни, тъй като обектът имал извънредно висока скорост и забележителна маневреност.Нито лейтенант Смит, нито екипът му били изцяло готови за случилото се по-късно.
В формалния отчет написа:„ Впоследствие, обектът наподобява отварял обсега, а Смит се опитвал да затвори обсега. Наблюдавано е, че НЛО се отваря ненапълно, след което се обръща наляво и излиза от обсега на Смит.Смит сметнал това за мощно застрашителен жест и загасил всички светлини в самолета. Четири минути по-късно обектът липсващ от погледа му в югоизточна посока. ”В 04.35 часа на идващия ден, лейтенантите Барко и Каусър организират охраняем патрул над Кодиак, когато виждат неидентифициран летателен уред.По време на срещата им, самолетът, в който летят офицерите, бил на към 62 благи южно от Кадиак. В продължение на 10 минути, Барко и Каусър, дружно с водача – капитан Полсън, следят зашеметени по какъв начин мистериозният обект се отдалечавал и се прибирал.В отчетите се чете:1. За лейтенант Смит и екипът, НЛО наподобява като две оранжеви светлини, въртящи се към общ център, „ като два реактивни самолета, които вършат мудни кръгове към обща ос “. Имали необятен диапазон на скоростта.2. За Морган и Карвър тя наподобява като червеникаво-оранжево огнено топче с диаметър към една стъпка, движещо се с висока скорост.3. За Каусър, Барко и Полсън наподобява, че е пулсиращ оранжево-жълт пламък с форма на снаряд, с постоянни интервали на пулсация от 3 до 5 секунди. По-късно, когато обектът усилва обсега си, пулсациите наподобява се усилват на 7 или 8 секунди.Окончателният коментар на срещите гласи:„ Предвид обстоятелството, че не е известно, че в рационален период преди наблюденията не са били пуснати метеорологични балони, наподобява, че обектът или обектите не са балони.Ако не са балони, обектите би трябвало да се преглеждат като феномени (евентуално метеорити), чието естество не може да бъде несъмнено от тази работа. ”Теорията за „ астероида “ при тази поредност от срещи е изключително озадачаваща. От единствено себе си се схваща, че метеоритите не остават в полезрението „ за към 30 секунди “, те не демонстрират на военните самолети дейности, които се смятат за „ мощно застрашителен жест “, и не се появяват като „ две оранжеви светлини, въртящи се към общ център. ”Изглежда, през януари 1950 година, в Кадиак, Аляска, опитни военни чиновници в действителност са станали очевидци на аномални феномени.Това потвърждава ли, че в действителност има извънземна база надълбоко в планината Хейс в Аляска, както допуска Пат Прайс? Не, несъмнено, че не …Но, поради всичко разказано нагоре, може би е време да се замислим над думите на Прайс …
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ