Добрите и лошите новини за България в еврозоната
Доклади на Европейска комисия и ЕЦБ сочат, че не сме подготвени за присъединяване във валутния механизъм
На всеки две години по едно и също време Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) приготвят по този начин наречените конвергентни отчети или отчети за доближаване. Обект на оценка в тези отчети е готовността за приемане на еврото от страните отвън еврозоната (изключени са тези, които нямат обвързване да одобряват еврото – Обединеното кралство и Дания), т.е. към 2018 година това са България, Хърватия, Чехия, Полша, Унгария, Румъния и Швеция.
Конвергентните отчети срещат все по-малко схващане в България – в публичното пространство се тиражират тези, които демонстрират непознаване на същността и оттова неточно интерпретиране на оценките. Докладите съдържат оценка, която е много комплицирана, само че и много стандартизирана, тъй като би трябвало да се съблюдават прецизно условията на Договора за действие на Европейски Съюз и правилата на равно отнасяне на обособените страни.
Ето няколко неточни коментара
Първи коментар: Европейска комисия и ЕЦБ показват в отчетите, че България не е подготвена за присъединение към Валутен механизъм II. Първо, не страната, а нейната валута се причислява към механизма. За страдание, по отношение на упоритостите на България за присъединение към еврозоната (единствената страна, която интензивно прави опити за присъединяване) този механизъм от валутен се трансформира в политически. Тоест, обвързва се с политически условия и се акцентират само политически причини, което няма нищо общо със същността на механизма – стабилността на валутата. Второ, механизмът не е „ чакалня “ и това е доста неправилен сигнал, който се дава – в противен случай всяка страна, чиято валута е включена в механизма, е длъжна да реализира промени и политики, които да подсигуряват непоклатимост на валутата, с цел да не се отклонява от контрактувания курс. Целта на механизма е да се подсигурява, че съмненията в обменния курс сред еврото и други валути на страни – членки на Европейски Съюз, не нарушават икономическата непоклатимост в границите на единния пазар. Трето, и това е най-важното – българската валута извършва условията на валутния механизъм, бидейки закрепена към еврото без никакви съмнения към този момент повече от 20 години. Ако това не е валутна резистентност – какво е? Ние изпълняваме задачата на механизма действително повече, в сравнение с се изисква (+/- 15% отклонение), само че не и официално, тъй като не ни позволяват във Валутен механизъм II.
Спомням си, че в годината на влизането в Европейски Съюз (2007), от формалните институции беше изтъкната като причина за отхвърли огромния недостиг по настоящата сметка на платежния баланс. А в този момент се акцентира положението на финансовия бранш в страната и вероятно присъединяване в Банковия съюз. Участието в този Валутен механизъм II е непринудено, само че защото става въпрос за един от критериите за оценка на готовността за присъединение към еврозоната, решението за присъединяване във валутния механизъм се взема по искане на съответната страна членка с консенсус на държавите-членки от еврозоната, ЕЦБ и страните отвън еврозоната, които вземат участие в механизма. Тоест, все още единствено Дания. От икономическа позиция няма безусловно никакви спънки и стопански аргументи, заради които да не бъде позволена националната ни валута до Валутния механизъм II. Влизането в него не заплашва стабилността на еврозоната или Европейски Съюз, нито ще е обвързвано с някакви трагични промени, тъй като и сега стопанската система ни действа даже при режим на закрепен валутен курс и даже при по-строги правила.
Поставянето на условия и условия за присъединение към валутния механизъм официално опонира на европейската правна рамка за приемане на еврото и е демонстрация на дискриминационно отношение към страната. Очевидно е и неравното отнасяне на България във връзка с останалите страни, чиито валути минаха през механизма.
Втори коментар: Твърди, се че Европейска комисия и ЕЦБ подлагат на критика страната за липса на самостоятелност на централната банка и това е съществена спънка за приемането на еврото. Това не е правилно. И за седемте страни, както в сегашния, по този начин и в предходните се прави оценка до каква степен правните разпореждания отговорят на условията, когато страната влезе в еврозоната. Така да вземем за пример, едно от условията е да се запише в закона за централната банка, че от датата на участието паричната ни единица е еврото, което на този стадий няма необикновен смисъл. Текстове за правно противоречие има и в оценката за правната конвергенция и на останалите страни, които са предмет на оценка в отчета. Ако правното противоречие с условията за еврозоната бяха в спор с правото на Европейски Съюз, то до момента Европейска комисия щеше да започва наказателна процедура във връзка с тези страни.
Ето и каква е „ Присъдата “. В отчета оценката на Европейска комисия и на ЕЦБ е една и съща за всички 7 страни, т.е., че те не дават отговор на критериите за приемане на еврото: „ В светлината на оценката по отношение на правната съгласуемост и изпълняването на критериите за конвергенция и взимайки поради спомагателни съответстващи фактори, Европейска комисия счита, че България не извършва изискванията за приемане на еврото “.
Добрите вести
Най-добрата вест е, че България е безспорен първенец в най-важното –изпълнението на номиналните критерии за конвергенция, което се показва, както в това, че се извършват всички числови критерии, по този начин и още по-важно, че България ги извършва стабилно. България е единствената страна дружно с Швеция, освен от тези, които са предмет на оценка в отчетите за конвергенция, само че и от 14 страни в еврозоната, които извършват номиналните – най-важните и в действителност само значимите критерии за приемането на еврото за подобен дълъг интервал – съгласно три поредни отчета – т.е. за интервал над 6 години.
Страната само не извършва критерия за присъединяване във Валутен механизъм II, защото нашата валута не е позволена в механизма. За разлика от другите страни, които към сегашния миг не желаят да одобряват еврото, България го слага като главен приоритет още преди влизането в Европейски Съюз. От страните, оценени в отчета, България е с най-хубави стойности на индикатора за дълга на бранш „ Държавно ръководство “. По отношение на по този начин наречените „ други фактори “ също е оценен напредък – спрямо 2016 година, е омекотен тонът за финансовия бранш. Също е регистрирано усъвършенстване във връзка с оценката за макроикономическите несъответствия. Посочено е и позитивното придвижване в настоящата сметка като остатъкът е повишен от 4,5% през 2016 на 5,5% от Брутният вътрешен продукт през 2017 година
Лошите вести
Най-лошата вест от тазгодишните конвергентни отчети е, че само за България в отчета на Европейска комисия се показва като главен проблем корупцията и успеваемостта на страната: „ главните провокации са свързани с институционалната рамка, в това число корупцията и успеваемостта на страната “. На какво съображение е направена тази оценка, България най-корумпираната страна ли е – това е главен въпрос към ръководството, който се нуждае от отговор и предприемане на ограничения. Сериозна рецензия също е отправена във връзка с бизнес средата: „ на основата на определени индикатори за бизнес средата България се показва по-зле от множеството държави-членки в еврозоната. “ Въпреки че подобен текст и рецензия се съдържа и в оценката на останалите страни без Чехия и Швеция, казусът също остава като един от главните, на които се обръща внимание в отчета.
В по този начин наречените „ други фактори за конвергенцията “ се подлага на критика българския финансов бранш като се твърди, че в него към момента има „ някои уязвимости, съпроводени с висока задлъжнялост и необслужвани заеми в корпоративния бранш “ – само във връзка с България е направена такава рецензия. Въпросът е: най-неустойчив ли е българският финансов бранш и има ли задоволително причини за това в отчета на ЕЦБ и Европейска комисия? Също само за България се твърди, че „ устойчивите структурни недостатъци пречат на това трудовият пазар да се усъвършенства по-бързо “ – уязвимост, върху която се подчертава и в предходния отчет.
В последните отчети за доближаването положителните вести, че България е първенец в осъществяването на номиналните конвергентни критерии в продължение на дълъг интервал, наподобява към този момент не са вести, защото неучастието във Валутния механизъм II не дава шансове на страната за присъединение към еврозоната. Но сякаш за първи път Европейска комисия и ЕЦБ искрено посочват същинските си терзания по отношение на страната и бъдещото й присъединяване в ядрото на Европейски Съюз.
На всеки две години по едно и също време Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) приготвят по този начин наречените конвергентни отчети или отчети за доближаване. Обект на оценка в тези отчети е готовността за приемане на еврото от страните отвън еврозоната (изключени са тези, които нямат обвързване да одобряват еврото – Обединеното кралство и Дания), т.е. към 2018 година това са България, Хърватия, Чехия, Полша, Унгария, Румъния и Швеция.
Конвергентните отчети срещат все по-малко схващане в България – в публичното пространство се тиражират тези, които демонстрират непознаване на същността и оттова неточно интерпретиране на оценките. Докладите съдържат оценка, която е много комплицирана, само че и много стандартизирана, тъй като би трябвало да се съблюдават прецизно условията на Договора за действие на Европейски Съюз и правилата на равно отнасяне на обособените страни.
Ето няколко неточни коментара
Първи коментар: Европейска комисия и ЕЦБ показват в отчетите, че България не е подготвена за присъединение към Валутен механизъм II. Първо, не страната, а нейната валута се причислява към механизма. За страдание, по отношение на упоритостите на България за присъединение към еврозоната (единствената страна, която интензивно прави опити за присъединяване) този механизъм от валутен се трансформира в политически. Тоест, обвързва се с политически условия и се акцентират само политически причини, което няма нищо общо със същността на механизма – стабилността на валутата. Второ, механизмът не е „ чакалня “ и това е доста неправилен сигнал, който се дава – в противен случай всяка страна, чиято валута е включена в механизма, е длъжна да реализира промени и политики, които да подсигуряват непоклатимост на валутата, с цел да не се отклонява от контрактувания курс. Целта на механизма е да се подсигурява, че съмненията в обменния курс сред еврото и други валути на страни – членки на Европейски Съюз, не нарушават икономическата непоклатимост в границите на единния пазар. Трето, и това е най-важното – българската валута извършва условията на валутния механизъм, бидейки закрепена към еврото без никакви съмнения към този момент повече от 20 години. Ако това не е валутна резистентност – какво е? Ние изпълняваме задачата на механизма действително повече, в сравнение с се изисква (+/- 15% отклонение), само че не и официално, тъй като не ни позволяват във Валутен механизъм II.
Спомням си, че в годината на влизането в Европейски Съюз (2007), от формалните институции беше изтъкната като причина за отхвърли огромния недостиг по настоящата сметка на платежния баланс. А в този момент се акцентира положението на финансовия бранш в страната и вероятно присъединяване в Банковия съюз. Участието в този Валутен механизъм II е непринудено, само че защото става въпрос за един от критериите за оценка на готовността за присъединение към еврозоната, решението за присъединяване във валутния механизъм се взема по искане на съответната страна членка с консенсус на държавите-членки от еврозоната, ЕЦБ и страните отвън еврозоната, които вземат участие в механизма. Тоест, все още единствено Дания. От икономическа позиция няма безусловно никакви спънки и стопански аргументи, заради които да не бъде позволена националната ни валута до Валутния механизъм II. Влизането в него не заплашва стабилността на еврозоната или Европейски Съюз, нито ще е обвързвано с някакви трагични промени, тъй като и сега стопанската система ни действа даже при режим на закрепен валутен курс и даже при по-строги правила.
Поставянето на условия и условия за присъединение към валутния механизъм официално опонира на европейската правна рамка за приемане на еврото и е демонстрация на дискриминационно отношение към страната. Очевидно е и неравното отнасяне на България във връзка с останалите страни, чиито валути минаха през механизма.
Втори коментар: Твърди, се че Европейска комисия и ЕЦБ подлагат на критика страната за липса на самостоятелност на централната банка и това е съществена спънка за приемането на еврото. Това не е правилно. И за седемте страни, както в сегашния, по този начин и в предходните се прави оценка до каква степен правните разпореждания отговорят на условията, когато страната влезе в еврозоната. Така да вземем за пример, едно от условията е да се запише в закона за централната банка, че от датата на участието паричната ни единица е еврото, което на този стадий няма необикновен смисъл. Текстове за правно противоречие има и в оценката за правната конвергенция и на останалите страни, които са предмет на оценка в отчета. Ако правното противоречие с условията за еврозоната бяха в спор с правото на Европейски Съюз, то до момента Европейска комисия щеше да започва наказателна процедура във връзка с тези страни.
Ето и каква е „ Присъдата “. В отчета оценката на Европейска комисия и на ЕЦБ е една и съща за всички 7 страни, т.е., че те не дават отговор на критериите за приемане на еврото: „ В светлината на оценката по отношение на правната съгласуемост и изпълняването на критериите за конвергенция и взимайки поради спомагателни съответстващи фактори, Европейска комисия счита, че България не извършва изискванията за приемане на еврото “.
Добрите вести
Най-добрата вест е, че България е безспорен първенец в най-важното –изпълнението на номиналните критерии за конвергенция, което се показва, както в това, че се извършват всички числови критерии, по този начин и още по-важно, че България ги извършва стабилно. България е единствената страна дружно с Швеция, освен от тези, които са предмет на оценка в отчетите за конвергенция, само че и от 14 страни в еврозоната, които извършват номиналните – най-важните и в действителност само значимите критерии за приемането на еврото за подобен дълъг интервал – съгласно три поредни отчета – т.е. за интервал над 6 години.
Страната само не извършва критерия за присъединяване във Валутен механизъм II, защото нашата валута не е позволена в механизма. За разлика от другите страни, които към сегашния миг не желаят да одобряват еврото, България го слага като главен приоритет още преди влизането в Европейски Съюз. От страните, оценени в отчета, България е с най-хубави стойности на индикатора за дълга на бранш „ Държавно ръководство “. По отношение на по този начин наречените „ други фактори “ също е оценен напредък – спрямо 2016 година, е омекотен тонът за финансовия бранш. Също е регистрирано усъвършенстване във връзка с оценката за макроикономическите несъответствия. Посочено е и позитивното придвижване в настоящата сметка като остатъкът е повишен от 4,5% през 2016 на 5,5% от Брутният вътрешен продукт през 2017 година
Лошите вести
Най-лошата вест от тазгодишните конвергентни отчети е, че само за България в отчета на Европейска комисия се показва като главен проблем корупцията и успеваемостта на страната: „ главните провокации са свързани с институционалната рамка, в това число корупцията и успеваемостта на страната “. На какво съображение е направена тази оценка, България най-корумпираната страна ли е – това е главен въпрос към ръководството, който се нуждае от отговор и предприемане на ограничения. Сериозна рецензия също е отправена във връзка с бизнес средата: „ на основата на определени индикатори за бизнес средата България се показва по-зле от множеството държави-членки в еврозоната. “ Въпреки че подобен текст и рецензия се съдържа и в оценката на останалите страни без Чехия и Швеция, казусът също остава като един от главните, на които се обръща внимание в отчета.
В по този начин наречените „ други фактори за конвергенцията “ се подлага на критика българския финансов бранш като се твърди, че в него към момента има „ някои уязвимости, съпроводени с висока задлъжнялост и необслужвани заеми в корпоративния бранш “ – само във връзка с България е направена такава рецензия. Въпросът е: най-неустойчив ли е българският финансов бранш и има ли задоволително причини за това в отчета на ЕЦБ и Европейска комисия? Също само за България се твърди, че „ устойчивите структурни недостатъци пречат на това трудовият пазар да се усъвършенства по-бързо “ – уязвимост, върху която се подчертава и в предходния отчет.
В последните отчети за доближаването положителните вести, че България е първенец в осъществяването на номиналните конвергентни критерии в продължение на дълъг интервал, наподобява към този момент не са вести, защото неучастието във Валутния механизъм II не дава шансове на страната за присъединение към еврозоната. Но сякаш за първи път Европейска комисия и ЕЦБ искрено посочват същинските си терзания по отношение на страната и бъдещото й присъединяване в ядрото на Европейски Съюз.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ