Докладът на Европейската комисия за върховенството на закона за България

Докладът на Европейската комисия за върховенството на закона за България за 2023 година, четвъртият от годишна серия, вижда прогрес в някои области при оценката на осъществяването на рекомендациите в предходни отчети.

Според отчета, оповестен на 5 юли, България е постигнала забележителен прогрес в обезпечаването на навременни елементарни състезания за повишение, с цел да се избегне дълготрайното командироване на съдии за заемане на вакантни позиции, като се вземат поради европейските стандарти за командироване на съдии.

В отчета се споделя, че към момента няма прогрес във връзка с напредъка в законодателните промени, целящи възстановяване на действието на Инспектората към Висшия правосъден съвет и отбягване на риска от политическо въздействие, по-специално посредством включването на правосъдните органи в избора на неговите членове.

Също по този начин към момента няма прогрес в предприемането на стъпки за адаптиране на състава на Висшия правосъден съвет, като се вземат поради европейските стандарти за препоръките на правосъдната власт.

Има прочут прогрес във връзка с ограниченията за предварителна защита на корупцията, ориентирани към възстановяване на честността на избрани браншове от обществената администрация, в това число полицията и правосъдната система, съгласно отчета.

В отчета се споделя, че има прогрес в подобряването на успеваемостта на следствието и постоянните резултати от наказателното гонене и окончателните присъди в случаи на корупция на високо ниво, в това число посредством институционалната промяна на Комисията за битка с корупцията и профилираните правосъдни органи

В него се споделя, че има прочут прогрес в подобряването на прозрачността при разпределянето на държавна реклама, по-специално във връзка с държавната реклама, контрактувана посредством медиатори, като медийни организации.

Докладът съдържа редица рекомендации към България, в допълнение към припомнянето на уговорките, поети по Националния проект за възобновяване и резистентност, свързани с избрани аспекти на правосъдната система и антикорупционната рамка.

България би трябвало да предприеме стъпки за адаптиране на съответната законодателна рамка, с цел да избегне дълготрайното командироване на съдии за заемане на вакантни длъжности, като вземе поради европейските стандарти за командироване на съдии, се споделя в отчета.

Той следва да продължи с подготовката на законодателни промени, ориентирани към възстановяване на действието на Инспектората към Висшия правосъден съвет и отбягване на риска от политическо въздействие, по-специално посредством включването на правосъдните органи в избора на неговите членове.

Докладът предлага България да засилва напъните си за адаптиране на състава на Висшия правосъден съвет, като се вземат поради европейските стандарти за препоръките на правосъдната власт.

България би трябвало да обезпечи усъвършенствана успеваемост на следствията и солидни резултати от правосъдно гонене и дефинитивни присъди по каузи за корупция на високо равнище, в това число посредством институционалните промени на Комисията за битка с корупцията.

Докладът приканва за възстановяване на честността на висшите изпълнителни функционалности, като се вземат поради европейските стандарти, по-специално посредством гарантиране, че са налице ясни стандарти за честност за държавното управление, както и подобаващ механизъм за санкциониране.

България би трябвало да напредне в работата, ориентирана към възстановяване на прозрачността при разпределението на държавната реклама, изключително във връзка с държавната реклама, контрактувана посредством медиатори, като медийни организации.