От Вейдър до Годзила – най-ексцентричните в политическия авангард
Докато у нас всички бистрят политика, реши да избистри противоречивия, само че заслужен за международно гласоподаване въпрос за най-фрапантните образци за партии и кандидат-политици . Сред тях има фенове на плюшените мечета, на лимоните, типичен почитатели на бирата, че и кино чудовища . Някои идеологии просто отиват оттатък . В следизборното изотопско студио събрахме едни от най-любопитните герои в политическия авангард .
Магарешката кожа и други истории
Започваме с афинитета към животните. В международната политика те имат нелоша история и относително дълъг път. Нашият стартира от Иран , когато през 1963 година – гласи онлайн легендата – се ражда Партията на магаретата . Сатиричната организация се появява във времена на същински изострена политическа конкуренция , само че просъществува единствено четири години . Чудно по какъв начин при съществуването на апели като този:
„ Магарета от Иран и света - обединете се! Да създадем свят, в който магаретата могат да живеят в улеснения. Подкрепете основаването на Банка на Сеното . Да се противопоставим и да спрем всеки магарешки абсолютизъм . Да създадем атмосфера, в която всяко магаре да реве свободно ”.
Истина или неистина – преценете сами що за политическа ирония е това. Едно от посланията ѝ обаче звучи не на смешка мъдро : „ Воловете и магаретата, които носят товара си, са по-добри от хората, които изтезават ближните . ”
Viva Cacareco!
От твърда плът и неразбираемо какъв брой кръв – значим образец измежду животинските политически играчи е Какареко , черна носорожка, родена през 1954 г ., показвана из бразилските зоопаркове . На четири става политическа звезда на локалния избор в Сао Пауло . Това е митингът на хората, които ѝ дават 100 000 гласа , при все това управляващите не почитат издигането на Какареко. Дори се ражда изразът „ Какареко гласоподаване ”, който отбелязва точно протестния избор в Бразилия. Женският носорог печели повече поддръжка от който и да било другиго . Уви, Какареко умира през 1962 година , само че образецът ѝ ражда трайни политически последствия и то единствено година по-късно.
„ Ех, Канада! ”
има постоянна история с известни спирания. Пръква се през 1963 година и оцелява до 1993 година Вдъхновена е от Какареко. Забележителното е, че през 1980 година има издигнати 120 претенденти , от които никой не прокопсва, обаче печелят 110 286 гласа , което е 1.01% от националната обич.
Наследникът ѝ се появява през 2006 година с представката „ нео ” в името, като директната връзка с Нео от „ Матрицата ” е изцяло и целеустремено търсена .
Основното заричане на сатиричния мастодонт в политическия живот на канадците: да не изпълнят нито едно от дадените в акция обещания, в случай че бъдат определени . През годините едни от най-трайните им политически претенции са: канадците да отхвърлят закона на гравитацията , да вдигнат просветителното равнище като строят по-високи учебни здания , да създадат дребния бизнес още по-малък, като оставят до един чиновник най-много, да приватизират Кралицата , да национализират известна верига за бързо хранене, да забранят кофти канадските зими, да сменят столицата , с цел да е по-близо до географския център на страната, да употребяват гума вместо бетон при пътното строителство в огромните градове, с цел да понижат случаите с велосипедисти, да забранят както оръжията, по този начин и маслото , тъй като и двете убивали.
В последната им акция през 2019 година споделят, че приоритет №1 са по едно и също време националната защита, стопанската система, образованието, битката с безработицата, екологията, правораздаването, канадското завещание, интернационалните връзки, опазването на здравето и сигурността .
Ето и някои от последните настоящи оферти, с цел да се реализира светлото носорогско бъдеще: 25-те канадски цента да станат 30 , с цел да скочат приходите с 16%, беконът да бъде национализиран , неграмотността да бъде оповестена за трети формален език , учителите да бъдат заменени с портрети на известни учени , да се понижат трудовите злополуки като служащите бъдат опаковани в транспортно фолио с балончета , сигурността на новородените да се усъвършенства като им се дават имена с най-малко 12 букви , едната от които основна, а в името се съдържа още цифра и специфичен знак. Първи април и рожденият ден на водача на партията да станат национални празници , а в дните след националните празници също да не се работи. И още нещо доста значимо – думата „ Извинявай ” да бъде национално мото .
От пиле мляко, а от Дюрер – лого
Сред видните партийни дейци е човек, облечен като Годзила , както и претенденти с имената Liar Liar и Helvis . Партията е основана главно, с цел да забавлява гласоподавателите. Тъй като влачи корените си от бразилския носорог, първи исторически водач е Корнелиус Първи , носорог от зоопарк, източно от Монреал. А за какво канадците избират носорога за собствен знак? Бил подобаващ за партия, тъй като по природа политиците са „ дебелокожи, мудни, глупави, могат да се движат бързо като дяволи, когато са в заплаха и имат огромни космати рога, израснали по средата на лицата им ” .
Някои от идеолозите на Партията на Носорога се дефинират като марксисти-ленънисти , само че не поради Карл Маркс и Владимир Ленин, а поради американския комедиант Граучо Маркс и английския музикант Джон Ленън . В първите години във групировката е и Тед Шарп, съгласно който канадците би трябвало да се снабдят с Антарктида: „ Ако Канада един път вечно има Антарктида, то тогава ще управлява целия международен мраз. Ако нова Студена война стартира, ще бъдем непобедими ” .
Имайте поради – това е същинска партия, взела участие на избори , а в най-първия си вид даже демонстрира известна класа, тъй като взима за лого изображение на великия и обичан от „ Изотопия ” Албрехт Дюрер .
И в случай че това не ви стига, то братята канадци, по умря на носорога, са си имали Партия на белия слон от Монреал и Партия на лимона . Последната е за световното стопляне , с цел да могат канадците да отглеждат лимони и да основат стопанската система си напълно на киселото произвеждане .
Burning Love In The Ghetto
Но това, което може да ви побърка на усет, е английската политическа история. Тя може да поеме прекалено много.
Партията на Църквата на войнстващия Елвис има седем регистрирани групи за акции , измежду които Партия на ядосания остарял Елвис, Лига за отбрана на Елвис , Партия за отбрана на Хималаите на Елвис и Йети . Според водача Дейвид Бишъп групировката се вълнува от климатичните промени и властта на огромните корпорации, а „ явно ироничното отношение към Елвис се употребява в преследването на съществени антиимпериалистически политически цели ” . Партията се впуска в изборните въртележки от 1997 г .
Ето някои от паметните оферти за гласоподавателите: през 2005 година Бишъп дава обещание, че ще постави на летищата големи фотоси на известни персони, с цел да „ обезкуражи нежелани чужденци да идват във Англия ” , както и че ще отиде на Антарктида (ах, тази Антарктида) и ще крещи на ледниците да не се топят . Пет години по-късно желае Боно за папа , а през 2017 година в изборния си манифест твърди, че „ канабисът би трябвало да се национализира и да се назовава английска трева ” . И тук като в Канада пада огромна национализация.
Бар „ Наздраве ”
И в случай че до момента показаните политически платформи ви се костват фриволни – имаме предложение и за по-класическия усет. В интернет изборните бумаги съществуват бирени партии колкото щете. В Чехия, Австрия, Беларус, Русия, Полша, Норвегия и къде ли още не. Това обаче е прекомерно предвидимо. Винаги може още и по-добре. Ако не вярвате, питайте в Швеция, където през 2002 година в Малмьо се ражда Партията на Доналд Дък . Най-добре ѝ е през 2006 година , когато цели 225 души се подлъгват или в противен случай – откриват ултимативната политическа истина, като гласоподават за нея. В онлайн аналите официално съществува и Партията на кюфтето от Икеа , само че за нея друго няма. Удобен мотив за размисъл и нови напъни за политически инженеринг...
Какво обаче е партията без лидер? Ето я и нея – лидерската борба в Първи и единствен многомандатен изотопски регион.
Make America F unny Again
На локални, щатски и национални избори се явява , американски пърформанс актьор, политик и деятел, който съставлява Либертарианската партия . Известен е с това, че постоянно носи голям ботуш на главата си и не не помни възголемичката си четка за зъби . Визията му за първата суперсила в света, в случай че влезе в Белия дом: закон, който да задължава всички хора да си мият зъбите , тъй като за здрава Америка трябват здрави зъби, гратис пони за всеки американец , платформа, с цел да бъдат осведомени хората за зомби апокалипсис и изследване на опциите за пътешестване във времето .
През 2011 година Върмин взе участие в митингите под надпис „ Окупирай Бостън ” . Последният му опит в акция са президентските избори предходната година , само че съпартийците му не го слагат преди всичко в личната си листа.
Ако се разровим по-далеч в биографията на Върмин, той е имал афинитет както към републиканците, по този начин и към демократите. Най-ранните му политически изяви са през 1986 година , когато стачкува против нуклеарните оръжия . В изявление от 2018 година дефинира политическите си възгледи като „ обществен анархизъм ” . Кампаниите си разказва като хумористични и шеговити, само че и като отговор на лъжите, с които медиите и държавното управление тъпчат хората . И тъкмо като братовчедите от Канада и той споделя, че бъде ли определен, няма да съблюдава нито едно предизборно заричане . Нещо повече – оферира гласоподавателите с примамливото увещание: „ Всеки глас за Върмин Сюприйм е изцяло прахосан ” .
„ Преди доста години в една далечна вселена... ”
А по какъв начин са с доверието, гласуването, медиите и държавните управления от другата страна на Желязната завеса, въпреки и тя към този момент да падна? През 2014 година на парламентарни избори в Украйна се явява Дарт Алексеевич Вейдър. Облечен като паметния изверг, украинският Вейдър снове из киевските улици в черен ван и дава обещание да трансформира страната в „ галактическа империя ” . Електротехникът Виктор Шевченко даже публично смени името си на Дарт Вейдър. Той упорства Интернет партията му да се приема съществено . Дарт желае да изхвърли всички депутати преди него, тъй като били безполезни и да ги замести с компютри , а доверие има единствено на съратника си Степан Чубака . Но макар апелите за бистрота, той самият отхвърля да смъкна маската, заради което не е позволен и до вота за президент в страната си, към който също има интерес. Причината – нарушава изборните правила.
God Save the Queen!
От емблематичните киногерои към емблематичните любимци на дребни и огромни, които също влизат в политиката. Алиансът на плюшените мечета е рожба на , английски комедиант и ефирен водещ, който споделя за пътешествия. Има и шоу със скрита камера , Trigger Happy TV , гледано в над 70 страни. Работил е за Военновъздушни сили и Channel 4 , както и с Беър Грилс . Миналата година върви пешком от Белград до Истанбул за поредност на Военновъздушни сили. Колумнист на Independent 13 години. В книги изследва dark туризма, търси митологични чудовища като Йети и Голямата стъпка . Кореспондент на Олимпийските игри в Пекин .
Доминик, в резюме Дом, се явява на парламентарните избори през 1997 година в Кенсингтън и Челси . Наема стотици хора в костюми на плюшени мечета и прави митинг пред Уестминстър . В една от акциите мечетата приклещват автентичен народен представител на поляна. Той си признава, че им е другар и ги харесва.
Въпреки артистичната атака, Дом Джоли става пети от деветима претенденти и печели 218 гласа или 0.6%.
Love is in the Air
Ако активизмът на тези партийци ви е изцяло неясен, а възприятието им за комизъм – твърде необичайно, имаме и нещо по-така.
Партията на любовта е основана през юли 1991 година в Италия от порноактрисите Моана Поци , към този момент починала, и Илона Сталер , по-известна като Чичолина . Партията е проведена от мениджъра на Чичолина като подигравка на обичайните обединения . За малко влиза в съдействие с Партията на пенсионера . Поци прави два несполучливи опита в политиката – като претендент за народен представител през 1992 година и като претендент за кмет на Рим през 1993 година Партията на любовта стопира да розовее , какъвто е формалният ѝ цвят, през 1994 година Дотогава се дефинира като центристка и изповядва политическа незаинтересованост, свободна обич и либертарианство .
Но точно в редиците ѝ се крие политическият бисер измежду всички изброени дотук – Чичолина. Тя има надалеч по-успешна кариера, защото в действителност е определена за народен представител с над 20 000 гласа в интервала 1987-1991 година Тогава е от листата на първата зелена партия на Ботуша . Кампанията си основава на послания против атомната сила и италианското участие в НАТО , както и в отбрана на човешките права , а през годините разрешението на интернационалните спорове вижда в отправени от нея полови предложения към Саддам Хюсеин и Осама бин Ладен …
Последното може би е прекомерно огромна хапка от храната за размисъл, която ви сервирахме, по тази причина разгласяваме завършек на броенето на гласовете за претендентите от изотопската листа и ви каним да чуете окончателните резултати в звуковия файл.
Снимки:,,,,
Магарешката кожа и други истории
Започваме с афинитета към животните. В международната политика те имат нелоша история и относително дълъг път. Нашият стартира от Иран , когато през 1963 година – гласи онлайн легендата – се ражда Партията на магаретата . Сатиричната организация се появява във времена на същински изострена политическа конкуренция , само че просъществува единствено четири години . Чудно по какъв начин при съществуването на апели като този:
„ Магарета от Иран и света - обединете се! Да създадем свят, в който магаретата могат да живеят в улеснения. Подкрепете основаването на Банка на Сеното . Да се противопоставим и да спрем всеки магарешки абсолютизъм . Да създадем атмосфера, в която всяко магаре да реве свободно ”.
Истина или неистина – преценете сами що за политическа ирония е това. Едно от посланията ѝ обаче звучи не на смешка мъдро : „ Воловете и магаретата, които носят товара си, са по-добри от хората, които изтезават ближните . ”
Viva Cacareco!
От твърда плът и неразбираемо какъв брой кръв – значим образец измежду животинските политически играчи е Какареко , черна носорожка, родена през 1954 г ., показвана из бразилските зоопаркове . На четири става политическа звезда на локалния избор в Сао Пауло . Това е митингът на хората, които ѝ дават 100 000 гласа , при все това управляващите не почитат издигането на Какареко. Дори се ражда изразът „ Какареко гласоподаване ”, който отбелязва точно протестния избор в Бразилия. Женският носорог печели повече поддръжка от който и да било другиго . Уви, Какареко умира през 1962 година , само че образецът ѝ ражда трайни политически последствия и то единствено година по-късно.
„ Ех, Канада! ”
има постоянна история с известни спирания. Пръква се през 1963 година и оцелява до 1993 година Вдъхновена е от Какареко. Забележителното е, че през 1980 година има издигнати 120 претенденти , от които никой не прокопсва, обаче печелят 110 286 гласа , което е 1.01% от националната обич.
Наследникът ѝ се появява през 2006 година с представката „ нео ” в името, като директната връзка с Нео от „ Матрицата ” е изцяло и целеустремено търсена .
Основното заричане на сатиричния мастодонт в политическия живот на канадците: да не изпълнят нито едно от дадените в акция обещания, в случай че бъдат определени . През годините едни от най-трайните им политически претенции са: канадците да отхвърлят закона на гравитацията , да вдигнат просветителното равнище като строят по-високи учебни здания , да създадат дребния бизнес още по-малък, като оставят до един чиновник най-много, да приватизират Кралицата , да национализират известна верига за бързо хранене, да забранят кофти канадските зими, да сменят столицата , с цел да е по-близо до географския център на страната, да употребяват гума вместо бетон при пътното строителство в огромните градове, с цел да понижат случаите с велосипедисти, да забранят както оръжията, по този начин и маслото , тъй като и двете убивали.
В последната им акция през 2019 година споделят, че приоритет №1 са по едно и също време националната защита, стопанската система, образованието, битката с безработицата, екологията, правораздаването, канадското завещание, интернационалните връзки, опазването на здравето и сигурността .
Ето и някои от последните настоящи оферти, с цел да се реализира светлото носорогско бъдеще: 25-те канадски цента да станат 30 , с цел да скочат приходите с 16%, беконът да бъде национализиран , неграмотността да бъде оповестена за трети формален език , учителите да бъдат заменени с портрети на известни учени , да се понижат трудовите злополуки като служащите бъдат опаковани в транспортно фолио с балончета , сигурността на новородените да се усъвършенства като им се дават имена с най-малко 12 букви , едната от които основна, а в името се съдържа още цифра и специфичен знак. Първи април и рожденият ден на водача на партията да станат национални празници , а в дните след националните празници също да не се работи. И още нещо доста значимо – думата „ Извинявай ” да бъде национално мото .
От пиле мляко, а от Дюрер – лого
Сред видните партийни дейци е човек, облечен като Годзила , както и претенденти с имената Liar Liar и Helvis . Партията е основана главно, с цел да забавлява гласоподавателите. Тъй като влачи корените си от бразилския носорог, първи исторически водач е Корнелиус Първи , носорог от зоопарк, източно от Монреал. А за какво канадците избират носорога за собствен знак? Бил подобаващ за партия, тъй като по природа политиците са „ дебелокожи, мудни, глупави, могат да се движат бързо като дяволи, когато са в заплаха и имат огромни космати рога, израснали по средата на лицата им ” .
Някои от идеолозите на Партията на Носорога се дефинират като марксисти-ленънисти , само че не поради Карл Маркс и Владимир Ленин, а поради американския комедиант Граучо Маркс и английския музикант Джон Ленън . В първите години във групировката е и Тед Шарп, съгласно който канадците би трябвало да се снабдят с Антарктида: „ Ако Канада един път вечно има Антарктида, то тогава ще управлява целия международен мраз. Ако нова Студена война стартира, ще бъдем непобедими ” .
Имайте поради – това е същинска партия, взела участие на избори , а в най-първия си вид даже демонстрира известна класа, тъй като взима за лого изображение на великия и обичан от „ Изотопия ” Албрехт Дюрер .
И в случай че това не ви стига, то братята канадци, по умря на носорога, са си имали Партия на белия слон от Монреал и Партия на лимона . Последната е за световното стопляне , с цел да могат канадците да отглеждат лимони и да основат стопанската система си напълно на киселото произвеждане .
Burning Love In The Ghetto
Но това, което може да ви побърка на усет, е английската политическа история. Тя може да поеме прекалено много.
Партията на Църквата на войнстващия Елвис има седем регистрирани групи за акции , измежду които Партия на ядосания остарял Елвис, Лига за отбрана на Елвис , Партия за отбрана на Хималаите на Елвис и Йети . Според водача Дейвид Бишъп групировката се вълнува от климатичните промени и властта на огромните корпорации, а „ явно ироничното отношение към Елвис се употребява в преследването на съществени антиимпериалистически политически цели ” . Партията се впуска в изборните въртележки от 1997 г .
Ето някои от паметните оферти за гласоподавателите: през 2005 година Бишъп дава обещание, че ще постави на летищата големи фотоси на известни персони, с цел да „ обезкуражи нежелани чужденци да идват във Англия ” , както и че ще отиде на Антарктида (ах, тази Антарктида) и ще крещи на ледниците да не се топят . Пет години по-късно желае Боно за папа , а през 2017 година в изборния си манифест твърди, че „ канабисът би трябвало да се национализира и да се назовава английска трева ” . И тук като в Канада пада огромна национализация.
Бар „ Наздраве ”
И в случай че до момента показаните политически платформи ви се костват фриволни – имаме предложение и за по-класическия усет. В интернет изборните бумаги съществуват бирени партии колкото щете. В Чехия, Австрия, Беларус, Русия, Полша, Норвегия и къде ли още не. Това обаче е прекомерно предвидимо. Винаги може още и по-добре. Ако не вярвате, питайте в Швеция, където през 2002 година в Малмьо се ражда Партията на Доналд Дък . Най-добре ѝ е през 2006 година , когато цели 225 души се подлъгват или в противен случай – откриват ултимативната политическа истина, като гласоподават за нея. В онлайн аналите официално съществува и Партията на кюфтето от Икеа , само че за нея друго няма. Удобен мотив за размисъл и нови напъни за политически инженеринг...
Какво обаче е партията без лидер? Ето я и нея – лидерската борба в Първи и единствен многомандатен изотопски регион.
Make America F unny Again
На локални, щатски и национални избори се явява , американски пърформанс актьор, политик и деятел, който съставлява Либертарианската партия . Известен е с това, че постоянно носи голям ботуш на главата си и не не помни възголемичката си четка за зъби . Визията му за първата суперсила в света, в случай че влезе в Белия дом: закон, който да задължава всички хора да си мият зъбите , тъй като за здрава Америка трябват здрави зъби, гратис пони за всеки американец , платформа, с цел да бъдат осведомени хората за зомби апокалипсис и изследване на опциите за пътешестване във времето .
През 2011 година Върмин взе участие в митингите под надпис „ Окупирай Бостън ” . Последният му опит в акция са президентските избори предходната година , само че съпартийците му не го слагат преди всичко в личната си листа.
Ако се разровим по-далеч в биографията на Върмин, той е имал афинитет както към републиканците, по този начин и към демократите. Най-ранните му политически изяви са през 1986 година , когато стачкува против нуклеарните оръжия . В изявление от 2018 година дефинира политическите си възгледи като „ обществен анархизъм ” . Кампаниите си разказва като хумористични и шеговити, само че и като отговор на лъжите, с които медиите и държавното управление тъпчат хората . И тъкмо като братовчедите от Канада и той споделя, че бъде ли определен, няма да съблюдава нито едно предизборно заричане . Нещо повече – оферира гласоподавателите с примамливото увещание: „ Всеки глас за Върмин Сюприйм е изцяло прахосан ” .
„ Преди доста години в една далечна вселена... ”
А по какъв начин са с доверието, гласуването, медиите и държавните управления от другата страна на Желязната завеса, въпреки и тя към този момент да падна? През 2014 година на парламентарни избори в Украйна се явява Дарт Алексеевич Вейдър. Облечен като паметния изверг, украинският Вейдър снове из киевските улици в черен ван и дава обещание да трансформира страната в „ галактическа империя ” . Електротехникът Виктор Шевченко даже публично смени името си на Дарт Вейдър. Той упорства Интернет партията му да се приема съществено . Дарт желае да изхвърли всички депутати преди него, тъй като били безполезни и да ги замести с компютри , а доверие има единствено на съратника си Степан Чубака . Но макар апелите за бистрота, той самият отхвърля да смъкна маската, заради което не е позволен и до вота за президент в страната си, към който също има интерес. Причината – нарушава изборните правила.
God Save the Queen!
От емблематичните киногерои към емблематичните любимци на дребни и огромни, които също влизат в политиката. Алиансът на плюшените мечета е рожба на , английски комедиант и ефирен водещ, който споделя за пътешествия. Има и шоу със скрита камера , Trigger Happy TV , гледано в над 70 страни. Работил е за Военновъздушни сили и Channel 4 , както и с Беър Грилс . Миналата година върви пешком от Белград до Истанбул за поредност на Военновъздушни сили. Колумнист на Independent 13 години. В книги изследва dark туризма, търси митологични чудовища като Йети и Голямата стъпка . Кореспондент на Олимпийските игри в Пекин .
Доминик, в резюме Дом, се явява на парламентарните избори през 1997 година в Кенсингтън и Челси . Наема стотици хора в костюми на плюшени мечета и прави митинг пред Уестминстър . В една от акциите мечетата приклещват автентичен народен представител на поляна. Той си признава, че им е другар и ги харесва.
Въпреки артистичната атака, Дом Джоли става пети от деветима претенденти и печели 218 гласа или 0.6%.
Love is in the Air
Ако активизмът на тези партийци ви е изцяло неясен, а възприятието им за комизъм – твърде необичайно, имаме и нещо по-така.
Партията на любовта е основана през юли 1991 година в Италия от порноактрисите Моана Поци , към този момент починала, и Илона Сталер , по-известна като Чичолина . Партията е проведена от мениджъра на Чичолина като подигравка на обичайните обединения . За малко влиза в съдействие с Партията на пенсионера . Поци прави два несполучливи опита в политиката – като претендент за народен представител през 1992 година и като претендент за кмет на Рим през 1993 година Партията на любовта стопира да розовее , какъвто е формалният ѝ цвят, през 1994 година Дотогава се дефинира като центристка и изповядва политическа незаинтересованост, свободна обич и либертарианство .
Но точно в редиците ѝ се крие политическият бисер измежду всички изброени дотук – Чичолина. Тя има надалеч по-успешна кариера, защото в действителност е определена за народен представител с над 20 000 гласа в интервала 1987-1991 година Тогава е от листата на първата зелена партия на Ботуша . Кампанията си основава на послания против атомната сила и италианското участие в НАТО , както и в отбрана на човешките права , а през годините разрешението на интернационалните спорове вижда в отправени от нея полови предложения към Саддам Хюсеин и Осама бин Ладен …
Последното може би е прекомерно огромна хапка от храната за размисъл, която ви сервирахме, по тази причина разгласяваме завършек на броенето на гласовете за претендентите от изотопската листа и ви каним да чуете окончателните резултати в звуковия файл.
Снимки:,,,,
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ