Есента е време за кулинарни пътешествия в Родопите!
Докато светът минава през разнообразни етапи и моди – фаст фууд, гурме, фюжън кухня и прочие, Родопският край пази своите обичаи в готвенето, а фамозното гостолюбие на планинците привлича хиляди туристи от страната и чужбина.
Прочетете още
Традиционно-наследствената кухня е една от котвите, която ни оказва помощ да не бъде м отнесени от течението на цифровото ни всекидневие. Тя ни връща към корените ни, кара ни да натиснем най-малко за малко спирачката и да усетим духа на Родопите, съхранен през вековете.
Завръщането към обичайните национални ястия, освен това с артикули, за които влагаме мисъл по какъв начин, от кое място и за какво, е добър знак.
Родопската кухня се приближава като вкусови качества към актуалната диетична кухня, защото в приготвянето и се натъртва на варене, печене и задушаване и по-малко на пържене. Всички артикули са се употребявали в недопечен тип, не са присъщи смилане, консервиране, бланширане. Запазвали се посредством сушене, осоляване и закопаване в земята (картофи, моркови, цвекло и др.). Сред известните подправки и тогава, и през днешния ден са магданоз, джоджен, червен пипер, чубрица, чесън и орехи.
От антични времена родопчани се славят като гостоприемни хора. Всеки посетител бил гощаван от сърце, без значение какъв е – пасажер, бедняк, родственик. Гостите се посрещали с „ добре пристигнали “ и с покана към трапезата „ хапни каквото си нашло “. Когато се очаквали посетители обаче, подготовката била сериозна. Традицията, която и през днешния ден ревниво се съблюдава по време на селските събори е чевермето, което зимно време било приготвяно в пещта за самун. Клинът (баницата) тогава е бил десерт.
Днес съвремената родопска кухня е съхранила и запазила в огромна част основите на достоверните родопски ястия и всеки, който обича кулинарните пътешествия би трябвало да опита патаник, чеп, трахана и още безчет доста родопски изкушения.
Ще създадем едно малко странствуване през родопските специалитети, които можете да опитате по време на вашите кулинарни пътешествия в Родопа планина. Съвременните хотели дават опция да релаксирате в спа- центровете с лековитите води на минералните извори в планината, а по-късно да се отдадете на кулинарни изкушения. Едно от местата, където можете да го извършите е хотел в Девин. предлага известни и не толкоз познати ястия.
Смилянски боб
Прочутият смилянски боб може да се подготвя и през целия ден, не инцидентно, на доста места в планината, се прави по предварителна поръчка. Изисква време, локални подправки и копнеж, с цел да стане маслен и апетитен.
Качамак
Качамакът е царят на кухнята в Родопите. Приготвя се от царевично брашно, сварено в подсолена вода. Вариациите в поднасянето му са доста, само че най известни са гарнирането със сирене, препържено масло с червен пипер, или с пръжки.
Трахана
Това е едно от позабравените родопски ястия, което обаче е на огромна респект в домовете на старите родопчани. За изработката му първо се приготвя тесто от брашно и зеленчуци – лук, морков, целина, чушка и други. Тестото се меси няколко пъти, остава се да шупва, а по-късно се суши и стрива на прахуляк. Готовата трахана се разтваря в малко топла вода и се трансформира в чорба.
Пататник
По другите краища на Родопите ще ви го предложат в друга вариация и на всички места ще настояват, че това е достоверния пататник. Има го и печен и пържен, с кори и без кори, със сирене и без сирене, с лук и без лук... само че все е прекрасен! Името му приказва единствено за него, идва от патато – картофи.
Зелник
Ако най-малко един път сте опитвали родопски зелник, няма по какъв начин да забравите усета му, изключително в случай че ви го е приготвил някой занаятчия. Прави се от по-дебели кори, като одринските, и сред тях се реди задушеното, с праз и подправки, зеле. В някои краища на Родопите, в зелника поставят и ориз.
Кешкек
На усет ястието доста припомня на разтопен кашкавал, само че същинска е, че се кешкекът се подготвя от грухана пшеница и телешко месо. На респект е през цялата година, само че се изисква огромно майсторство за приготвянето му.
Пареник
Пареникът е ядене на основата на качамак от картофи. То има най-различни разновидности, несъмнено толкоз, колкото са селата в Родопите. През зимата най-често към него се прибавя месо, а през останалото време – лук, яйца, сирене. На пръв взор пареникът наподобява елементарно родопско ядене, само че единствено който го е приготвял, знае за всички тънкости, за които би трябвало да се следи.
Мамули
Не доста известно, само че извънредно вкусно ядене. Приготвя се напълно простичко. Брашно, вода, сол на усет. Оформят се дребни кошнички във формата на мидена черупка, варят се в подсолена вода, изцеждат се и се гарнират с препържено масло. Вкусно звучи, нали?
Тенурки
Напълно допустимо е да не сте чували за тях. Замесва се тесто за баница, което се разстила ма тънка кора. Намазва се с разтопеното масло и се сгъва във формата на пощенски плик. Разточва се още веднъж, намазва се с масло и още веднъж се сгъва като плик. Тенурките се пекат върху плочата на печката при умерена температура. Вече готовите тенурки се намазват с масло и се поръсват със захар.
Голеник
Изключително вкусно предястие, а за какво не и поднесено като главно ядене. За приготвянето му са нужни: спанак, ориз, яйце, краве масло и сол. Спанакът откакто се задуши с маслото, се смесва с ориз, малко сол и вода и се задушава. След като стане подготвен се снема от огъня, а към него се прибавя яйцето. Взима се част от сместа и се разстила върху плочата на печката като палачинка, обръща се и се сервира със кисело мляко по избор.
Агнешко чеверме
Агнешкото чеверме е неделима част от всяка празнична софра в Родопите. Вкусното агнешко месо е патент за планинския район. Разликата в приготвянето на чевермето е в месото. Агнетата, които се гледат в Родопите пасат единствено свежа планинска трева и не се дохранват със зърнени култури. Може да се пече на плам, в пещ или пък да се задушава в изкопана яма. Нужни са най-малко 5-6 часа, с цел да може месото да стане сочно и да се дели от кокала. Докато се пече, чевермето се полива с лой, масло или се маже с мед, с цел да придобие хрупкава коричка.
Прочетете още
Традиционно-наследствената кухня е една от котвите, която ни оказва помощ да не бъде м отнесени от течението на цифровото ни всекидневие. Тя ни връща към корените ни, кара ни да натиснем най-малко за малко спирачката и да усетим духа на Родопите, съхранен през вековете.
Завръщането към обичайните национални ястия, освен това с артикули, за които влагаме мисъл по какъв начин, от кое място и за какво, е добър знак.
Родопската кухня се приближава като вкусови качества към актуалната диетична кухня, защото в приготвянето и се натъртва на варене, печене и задушаване и по-малко на пържене. Всички артикули са се употребявали в недопечен тип, не са присъщи смилане, консервиране, бланширане. Запазвали се посредством сушене, осоляване и закопаване в земята (картофи, моркови, цвекло и др.). Сред известните подправки и тогава, и през днешния ден са магданоз, джоджен, червен пипер, чубрица, чесън и орехи.
От антични времена родопчани се славят като гостоприемни хора. Всеки посетител бил гощаван от сърце, без значение какъв е – пасажер, бедняк, родственик. Гостите се посрещали с „ добре пристигнали “ и с покана към трапезата „ хапни каквото си нашло “. Когато се очаквали посетители обаче, подготовката била сериозна. Традицията, която и през днешния ден ревниво се съблюдава по време на селските събори е чевермето, което зимно време било приготвяно в пещта за самун. Клинът (баницата) тогава е бил десерт.
Днес съвремената родопска кухня е съхранила и запазила в огромна част основите на достоверните родопски ястия и всеки, който обича кулинарните пътешествия би трябвало да опита патаник, чеп, трахана и още безчет доста родопски изкушения.
Ще създадем едно малко странствуване през родопските специалитети, които можете да опитате по време на вашите кулинарни пътешествия в Родопа планина. Съвременните хотели дават опция да релаксирате в спа- центровете с лековитите води на минералните извори в планината, а по-късно да се отдадете на кулинарни изкушения. Едно от местата, където можете да го извършите е хотел в Девин. предлага известни и не толкоз познати ястия.
Смилянски боб
Прочутият смилянски боб може да се подготвя и през целия ден, не инцидентно, на доста места в планината, се прави по предварителна поръчка. Изисква време, локални подправки и копнеж, с цел да стане маслен и апетитен.
Качамак
Качамакът е царят на кухнята в Родопите. Приготвя се от царевично брашно, сварено в подсолена вода. Вариациите в поднасянето му са доста, само че най известни са гарнирането със сирене, препържено масло с червен пипер, или с пръжки.
Трахана
Това е едно от позабравените родопски ястия, което обаче е на огромна респект в домовете на старите родопчани. За изработката му първо се приготвя тесто от брашно и зеленчуци – лук, морков, целина, чушка и други. Тестото се меси няколко пъти, остава се да шупва, а по-късно се суши и стрива на прахуляк. Готовата трахана се разтваря в малко топла вода и се трансформира в чорба.
Пататник
По другите краища на Родопите ще ви го предложат в друга вариация и на всички места ще настояват, че това е достоверния пататник. Има го и печен и пържен, с кори и без кори, със сирене и без сирене, с лук и без лук... само че все е прекрасен! Името му приказва единствено за него, идва от патато – картофи.
Зелник
Ако най-малко един път сте опитвали родопски зелник, няма по какъв начин да забравите усета му, изключително в случай че ви го е приготвил някой занаятчия. Прави се от по-дебели кори, като одринските, и сред тях се реди задушеното, с праз и подправки, зеле. В някои краища на Родопите, в зелника поставят и ориз.
Кешкек
На усет ястието доста припомня на разтопен кашкавал, само че същинска е, че се кешкекът се подготвя от грухана пшеница и телешко месо. На респект е през цялата година, само че се изисква огромно майсторство за приготвянето му.
Пареник
Пареникът е ядене на основата на качамак от картофи. То има най-различни разновидности, несъмнено толкоз, колкото са селата в Родопите. През зимата най-често към него се прибавя месо, а през останалото време – лук, яйца, сирене. На пръв взор пареникът наподобява елементарно родопско ядене, само че единствено който го е приготвял, знае за всички тънкости, за които би трябвало да се следи.
Мамули
Не доста известно, само че извънредно вкусно ядене. Приготвя се напълно простичко. Брашно, вода, сол на усет. Оформят се дребни кошнички във формата на мидена черупка, варят се в подсолена вода, изцеждат се и се гарнират с препържено масло. Вкусно звучи, нали?
Тенурки
Напълно допустимо е да не сте чували за тях. Замесва се тесто за баница, което се разстила ма тънка кора. Намазва се с разтопеното масло и се сгъва във формата на пощенски плик. Разточва се още веднъж, намазва се с масло и още веднъж се сгъва като плик. Тенурките се пекат върху плочата на печката при умерена температура. Вече готовите тенурки се намазват с масло и се поръсват със захар.
Голеник
Изключително вкусно предястие, а за какво не и поднесено като главно ядене. За приготвянето му са нужни: спанак, ориз, яйце, краве масло и сол. Спанакът откакто се задуши с маслото, се смесва с ориз, малко сол и вода и се задушава. След като стане подготвен се снема от огъня, а към него се прибавя яйцето. Взима се част от сместа и се разстила върху плочата на печката като палачинка, обръща се и се сервира със кисело мляко по избор.
Агнешко чеверме
Агнешкото чеверме е неделима част от всяка празнична софра в Родопите. Вкусното агнешко месо е патент за планинския район. Разликата в приготвянето на чевермето е в месото. Агнетата, които се гледат в Родопите пасат единствено свежа планинска трева и не се дохранват със зърнени култури. Може да се пече на плам, в пещ или пък да се задушава в изкопана яма. Нужни са най-малко 5-6 часа, с цел да може месото да стане сочно и да се дели от кокала. Докато се пече, чевермето се полива с лой, масло или се маже с мед, с цел да придобие хрупкава коричка.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ