Докато светът е устремил поглед към Украйна и следи с

Докато светът е устремил взор към Украйна и следи с паника протичащото се на бойното поле там, една друга, не по-малко яростна борба се развихри в съботния ден пред редица хипермаркети у нас. Нейната цел обаче бе не съхраняването на свободата и независимостта на един народ, а самостоятелното запасяване с... олио.

За разлика от съветската инвазия в Украйна, " борбата при Кауфланд 2022 година от н.е. " надали ще остане в аналите на историята. Дори обаче на пръв взор да наподобява неуместно, тя дава не по-малко мотиви за размисъл по отношение на интелектуалното и духовното развиване на човечеството. За страдание, както избухналата война (пардон, " специфична военна интервенция " ), по този начин и боят пред касите с олио приказват красноречиво, че индивидът явно не е достигнал оня свещен стадий от напредъка, в който ще стартира да си вади поука - в единия случай, от Първата и Втората международна война, а в другия - от към този момент претърпяната нервност по бензиностанциите преди седмица или с тоалетната хартия преди година.

Нещо повече, ние не стопираме да надскачаме себе си в отрицателен проект. Така индивидът на XXI в., уверен повече от всеки път, че е венецът на природата, се озова изправен пред угрозата от Трета международна (а за какво не и ядрена) война, както и се оказа насинен и сгазен в навалицата от освирепели клиенти (но с бутилка олио в ръка!).

В обществените мрежи се завъртяха редица видеоклипове, показващи невъобразими ексцесии към щандовете в хипермаркетите, до момента в който присъстващите - кой с хитра хватка, кой с груба мощ - се пробват да се доберат до по този начин стремежи продукт и да се трансфорат в " олиогарси ", както започнаха да назовават късметлиите, съумели да си купят бутилираната амброзия за 2.99 лева броя, без да изгубят някоя част от тялото си или даже живота си (важно конкретизиране, тъй като се стигна и до смъртен случай). А дали са изгубили достолепието си?

Едва ли на този въпрос може да се даде еднопосочен отговор. Разбира се, най-естествената реакция към разигралите се подиуми по магазините евентуално би била да ги сметнем за връх на безумието, консуматорството и оскотяването. Поводът за тях - бутилката олио, наподобява даже още по-нищожен и смехотворен на фона на международните събития от последните седмици. Неслучайно даже транспортният министър Николай Събев не съумя да остане апатичен и прикани да се борим за страната си, а не да се бием за олио.

Тук обаче идва ред на разумния контрапункт - народът не се реди на опашки от хубаво. Нима може да отречем, че не са малко у нас тези, и то най-вече най-уязвимите, възрастни хора, които не могат да покрият даже потребностите си от първото равнище на пирамидата на Маслоу? Ако до момента пенсионерът се чудеше по какъв начин да направи стотинката на две, то с растящата инфлация и заплашителния скок на цените скоро ще би трябвало да я цепи на четири. Да не забравяме, че у мнозина, отново най-вече измежду възрастните хора, остава и надълбоко вкорененото още от социализма схващане, че има ли опашка някъде, би трябвало да се наредят, пък даже и без да знаят защо. Тъжното е, че вместо за екзотичните за времето си портокали и банани през днешния ден хората се виждат принудени да се блъскат за съществени артикули.

Така че дали ще порицаваме, ше цъкаме невярващо с език, ще съчувстваме или даже самите ние ще се наредим на опашката при идната примамлива промоция, е напълно въпрос на персонален избор. Все отново всеки самичък си преценя(ва). Войната обаче подсети на всички ни какъв брой уязвими сме в действителност и по какъв начин нужна е емпатията. Затова да се опитаме взаимно да запазим достолепието си - нашето лично и това на тези, които са принудени от време на време да вършат взаимни отстъпки със своето, с цел да претърпяват.