Българинът почна да сменя партиите като песен в ютуб
Докато се чудим продължава ли в действителност смяната, или в никакъв случай не е започвала, нещо съществено се трансформира в българската политика. Изчезват твърдите електорати, гласоподавалите стават неуловимо флуидни. Това ново положение е решителен избирателен фактор, а и за основаване, провал, държание на партиите. Променя се целият политически развой.
Досега 30 години имахме два огромни блока гласоподаватели – ляв и десен. Те можеше да гласоподават за разнообразни обединения според от парцелирането на политическите пространства, само че в никакъв случай не ги напускаха: десните си оставаха десни, левите – леви. Понякога се увеличаваха, различен път намаляваха, решаваща за изборите обаче оставаше твърдата ядка. Три вота предходната година потвърдиха, че обстановката не е същата. Потвърждава го и навечерието на четвъртия.
Твърдият електорат е само при ГЕРБ. 500 000 – 600 000 българи са с Бойко Борисов в мраз и зной. Защо, по какъв начин – обособена тематика.
Но към този момент са съвсем фракция
Трудно ще намалеят, мъчно и ще се усилят.
Всичко останало е в газообразно положение. Има го, само че и го няма, тъй като всеки миг може да се изпари. От април до ноември предходната година Българска социалистическа партия сви електората от 480 000 на 267 000. Някога сходни числа и съотношения бяха невъзможни за нея. Нещо сходно се случи и с Демократична България. Вотът за обединението понижа от 345 000 на 167 000 гласа (юли – ноември). Къде тъкмо се пръснаха алените симпатизанти, не се знае, тия на Демократична България минаха към Политическа партия. Но е любопитно, че и в двата случая отливът не се дължеше на партийна неточност.
Нито Българска социалистическа партия, нито Демократична България бяха сторили нещо съдбовно,
че да разочароват последователите си. Но очевидно те не са били чак толкоз привързани. Очевидно не са и остатъчните, откакто социологията през днешния ден е безапелационна, че партията на Кирил Петков има огромни шансове да отнеме още от ДБ; " Възраждане " – от Българска социалистическа партия. И не иде тирада просто за промяна на партиите. Престъпват се до неотдавна кощунствени граници – предходната есен десните от Демократична България пристанаха на " леви цели с десни ограничения " ; даже и на изцяло ляв президент; в този момент левите от Българска социалистическа партия се насочат към бранш с фашизоиден профил. До през вчерашния ден това бяха най-преданите електорати ( " червени бабички " и " градска десница " ). За тях имаше лаф, че
и магаре да издигне
обичаната партия, те отново ще го поддържат. Вече не е настоящ, свободно се преориентират към други магарета.
Процесът се потвърди и с Има Такъв Народ – повиши с 15%, след това се срина съвсем трикратно, с цел да е обект в този момент на мижав интерес. Доказа се и с Политическа партия – два месеца след оповестението, че съществува, събра 673 000 гласа. Като нови обединения те нямаха корав електорат. Но ги връхлетя безобразно флуиден, който в остарели времена не съществуваше.
Всичко това бяха количествените индикатори на измененията. По-важни са качествените. Обикновено се приказва за реализирани цели в българския преход, изчерпани мантри, промяна на поколенията... – нов вид гласоподавател търси други възможности. Метаморфозите съответно предходната година се изясняват и с екстремността – лудата обстановка от три вота е родила луди резултати. Всичко това е правилно, само че не обрисува цялостната картина. Протичат и две дълбоки културологични промени.
Първата е методът, по който се отнасяме и ни връхлитат измененията в живота. Глобалните полезности, технологиите, подвижността вършат елементарно откъсването на индивида от непрекъснатата му среда. Живеем в стандарти, съгласно които е добре всичко да може се трансформира –
от вкъщи, през работата до бирата на масата
Това са всеобхватни цивилизационни преобразувания, на фона на които методът на гласоподаване е дребна тематика. Но точно те са базата, върху която построяваме житейското си държание. Промяната е полезност, а в един миг и партиите престават да са неприкосновена за светогледа свещена крава.
Свещените крави не се потвърждават. В тях се има вяра, почитат се. Така и до неотдавна в партиите или идеалите се вярваше без оглед на доказателствения материал. Твърдият социалистически електорат си предпочиташе Българска социалистическа партия " елементарна по този начин ", и с 2 лева в джоба десният бе десен... Но откакто престана да се има вяра, откакто се живее в смяна, се породиха нови претекстове за взимане на решения – търси се нещо съответно, очевидно, действително. В целия цикъл предходната година съответният претекст за гласоподаване за болшинството българи бе свалянето на Бойко Борисов. Не " победа над задкулисието ", " промяна на модела ", " срутване на мафията "... – те звучат като молитва пред икона.
Конкретното материално събаряне на ГЕРБ от власт
бе задачата. И когато Има Такъв Народ можеше да я извърши, гласовете отидоха при нея. Когато Политическа партия – там. Когато се видя, че Българска социалистическа партия хептен не може да я осъществя, партията се срина. Конкретните стремежи, директните задания, достижимата цел – това са характерностите на новия електорат. Кой тъкмо ще ги реализира, няма значение. Старият електорат, твърдият, гледаше имената и по тях след това натъкмяваше желанията.
Затова идните избори оферират многочислени вълнуващи алтернативи. Политическа партия " краде " от Демократична България, обаче бъдещето й зависи от съответната задача, с която я припознават гласоподавателите.
Много станаха враговете на Политическа партия в последно време,
конкретиката се разми. Същото, само че в противоположен порядък, важи и за Демократична България – следва да изнамери съответното посред нищото (обезличи се в ръководещата коалиция; абстрактен близнак е на ПП). Ключов проблем има и пред Българска социалистическа партия – какъв брой под 267 000 гласа ще падне. За русофилския й електорат " Нито патрон за Украйна " е абракадабра, на която в остарели времена можеше да повярва единствено тъй като я изрича партията. В новите условия и този електорат гледа конкретиките. Тоест какъв брой са
пратените патрони против Русия през медиатори
От служебния кабинет зависи ще го разберем или не. Като цяло от изцяло действителни ребуси като ГЕРБ ли да не позволяваме, Политическа партия ли да смъкваме, нещо трето, четвърто... зависят изборите.
А кълбото на социолозите още веднъж е мъгляво. Миналата година не познаха нито триумфа на Политическа партия, нито паритета на Има Такъв Народ с ГЕРБ (първия вот), нито краха на Българска социалистическа партия. Причината е точно, че електоратът стана неосезаем. Грубо казано, към 3 млн. българи се канят да гласоподават в този момент. Тези от тях, които са застопорили света и партиите от А до Я в съзнанието си, без да се вълнуват от действителните обстоятелства, са допустимо минимум от всеки път. Мнозинството е готово още веднъж за промени. И не му пука много-много. Пак за културни преобразувания иде тирада – откакто една разочароваща ария я сменяме на мига в ютуб, по каква причина да не може и разочароваща партия? По каква? Въпросът е напълно сериозен.
Досега 30 години имахме два огромни блока гласоподаватели – ляв и десен. Те можеше да гласоподават за разнообразни обединения според от парцелирането на политическите пространства, само че в никакъв случай не ги напускаха: десните си оставаха десни, левите – леви. Понякога се увеличаваха, различен път намаляваха, решаваща за изборите обаче оставаше твърдата ядка. Три вота предходната година потвърдиха, че обстановката не е същата. Потвърждава го и навечерието на четвъртия.
Твърдият електорат е само при ГЕРБ. 500 000 – 600 000 българи са с Бойко Борисов в мраз и зной. Защо, по какъв начин – обособена тематика.
Но към този момент са съвсем фракция
Трудно ще намалеят, мъчно и ще се усилят.
Всичко останало е в газообразно положение. Има го, само че и го няма, тъй като всеки миг може да се изпари. От април до ноември предходната година Българска социалистическа партия сви електората от 480 000 на 267 000. Някога сходни числа и съотношения бяха невъзможни за нея. Нещо сходно се случи и с Демократична България. Вотът за обединението понижа от 345 000 на 167 000 гласа (юли – ноември). Къде тъкмо се пръснаха алените симпатизанти, не се знае, тия на Демократична България минаха към Политическа партия. Но е любопитно, че и в двата случая отливът не се дължеше на партийна неточност.
Нито Българска социалистическа партия, нито Демократична България бяха сторили нещо съдбовно,
че да разочароват последователите си. Но очевидно те не са били чак толкоз привързани. Очевидно не са и остатъчните, откакто социологията през днешния ден е безапелационна, че партията на Кирил Петков има огромни шансове да отнеме още от ДБ; " Възраждане " – от Българска социалистическа партия. И не иде тирада просто за промяна на партиите. Престъпват се до неотдавна кощунствени граници – предходната есен десните от Демократична България пристанаха на " леви цели с десни ограничения " ; даже и на изцяло ляв президент; в този момент левите от Българска социалистическа партия се насочат към бранш с фашизоиден профил. До през вчерашния ден това бяха най-преданите електорати ( " червени бабички " и " градска десница " ). За тях имаше лаф, че
и магаре да издигне
обичаната партия, те отново ще го поддържат. Вече не е настоящ, свободно се преориентират към други магарета.
Процесът се потвърди и с Има Такъв Народ – повиши с 15%, след това се срина съвсем трикратно, с цел да е обект в този момент на мижав интерес. Доказа се и с Политическа партия – два месеца след оповестението, че съществува, събра 673 000 гласа. Като нови обединения те нямаха корав електорат. Но ги връхлетя безобразно флуиден, който в остарели времена не съществуваше.
Всичко това бяха количествените индикатори на измененията. По-важни са качествените. Обикновено се приказва за реализирани цели в българския преход, изчерпани мантри, промяна на поколенията... – нов вид гласоподавател търси други възможности. Метаморфозите съответно предходната година се изясняват и с екстремността – лудата обстановка от три вота е родила луди резултати. Всичко това е правилно, само че не обрисува цялостната картина. Протичат и две дълбоки културологични промени.
Първата е методът, по който се отнасяме и ни връхлитат измененията в живота. Глобалните полезности, технологиите, подвижността вършат елементарно откъсването на индивида от непрекъснатата му среда. Живеем в стандарти, съгласно които е добре всичко да може се трансформира –
от вкъщи, през работата до бирата на масата
Това са всеобхватни цивилизационни преобразувания, на фона на които методът на гласоподаване е дребна тематика. Но точно те са базата, върху която построяваме житейското си държание. Промяната е полезност, а в един миг и партиите престават да са неприкосновена за светогледа свещена крава.
Свещените крави не се потвърждават. В тях се има вяра, почитат се. Така и до неотдавна в партиите или идеалите се вярваше без оглед на доказателствения материал. Твърдият социалистически електорат си предпочиташе Българска социалистическа партия " елементарна по този начин ", и с 2 лева в джоба десният бе десен... Но откакто престана да се има вяра, откакто се живее в смяна, се породиха нови претекстове за взимане на решения – търси се нещо съответно, очевидно, действително. В целия цикъл предходната година съответният претекст за гласоподаване за болшинството българи бе свалянето на Бойко Борисов. Не " победа над задкулисието ", " промяна на модела ", " срутване на мафията "... – те звучат като молитва пред икона.
Конкретното материално събаряне на ГЕРБ от власт
бе задачата. И когато Има Такъв Народ можеше да я извърши, гласовете отидоха при нея. Когато Политическа партия – там. Когато се видя, че Българска социалистическа партия хептен не може да я осъществя, партията се срина. Конкретните стремежи, директните задания, достижимата цел – това са характерностите на новия електорат. Кой тъкмо ще ги реализира, няма значение. Старият електорат, твърдият, гледаше имената и по тях след това натъкмяваше желанията.
Затова идните избори оферират многочислени вълнуващи алтернативи. Политическа партия " краде " от Демократична България, обаче бъдещето й зависи от съответната задача, с която я припознават гласоподавателите.
Много станаха враговете на Политическа партия в последно време,
конкретиката се разми. Същото, само че в противоположен порядък, важи и за Демократична България – следва да изнамери съответното посред нищото (обезличи се в ръководещата коалиция; абстрактен близнак е на ПП). Ключов проблем има и пред Българска социалистическа партия – какъв брой под 267 000 гласа ще падне. За русофилския й електорат " Нито патрон за Украйна " е абракадабра, на която в остарели времена можеше да повярва единствено тъй като я изрича партията. В новите условия и този електорат гледа конкретиките. Тоест какъв брой са
пратените патрони против Русия през медиатори
От служебния кабинет зависи ще го разберем или не. Като цяло от изцяло действителни ребуси като ГЕРБ ли да не позволяваме, Политическа партия ли да смъкваме, нещо трето, четвърто... зависят изборите.
А кълбото на социолозите още веднъж е мъгляво. Миналата година не познаха нито триумфа на Политическа партия, нито паритета на Има Такъв Народ с ГЕРБ (първия вот), нито краха на Българска социалистическа партия. Причината е точно, че електоратът стана неосезаем. Грубо казано, към 3 млн. българи се канят да гласоподават в този момент. Тези от тях, които са застопорили света и партиите от А до Я в съзнанието си, без да се вълнуват от действителните обстоятелства, са допустимо минимум от всеки път. Мнозинството е готово още веднъж за промени. И не му пука много-много. Пак за културни преобразувания иде тирада – откакто една разочароваща ария я сменяме на мига в ютуб, по каква причина да не може и разочароваща партия? По каква? Въпросът е напълно сериозен.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ