Докато пише текста на песента The Wheels on the Bus“,

Докато написа текста на песента „ The Wheels on the Bus “, Верна Хилс надали знае, че по същото време – преди повече от 80 години – чиновници на учебния превоз от всеки щат се събират в Ню Йорк, с цел да решат какъв да бъде училищния автобуси по какъв начин да наподобява.

Училищен рейс от 1912 година

Срещата в Колумбийския университет, по идея на просветителния специалист Франк Кир, има за цел да откри национални стандарти за американския учебен рейс. Две години по-рано Кир организира изследване в 10 щати, с което открива, че децата се возят до учебно заведение с коли и рейсове във всевъзможни разнообразни цветове и даже с каручки теглени от коне, при положение на един учебен регион в Канзас, който Франк посещава. Стандартизацията ще реши два казуса и по едно и също време ще революционизира самите учебни рейсове: първо, в случай че е еднообразно едноцветен на всички места, ще направи пътуването с рейса по-безопасно; и второ, разноските по тях биха били по-ниски, така като конструктивните спецификации биха разрешили на производителите да създават рейсовете всеобщо.

Когато се случва конференцията, Кир има повече от 30 години опит в учебните заведения в селските региони. Роден през 1900 година в къща в Републикан Ривър Валей в Небраска, Кир и неговите съученици, сходно на доста възпитаници от селските региони, изминават огромно разстояние до учебно заведение. След като посещава колежа Гринел и приключва университета в Небраска с бакалавърска степен по селско стопанство, Кир прекарва близо десетилетие в учебни заведения из страната, първо като преподавател в Уинър, Южна Дакота, а по-късно и като учебен шеф в Чапъл, Небраска.

При лансирането на стандартизацията на учебните рейсове и по-широкото им потребление в селските региони, Кир вижда опция за селските учебни заведения да спестят запаси. Съветът за общо обучение, подсилен от Рокфелер, му дава 5000 $ (92 000 $ днес) за изследване на локалните потребности от учебни рейсове и сливане на другите страни, които биха могли да извършат нужните промени.

Изнасяйки реч на формален обяд в чест на 50-годишнината от конференцията за учебни рейсове през 1939 година, Сир напомня, че по време на конференцията някои учебни заведения към този момент са приели жълтото като цвят на учебния си рейс. Други обаче желаят да боядисват рейсовете си в алено, бяло и синьо. По това време той сподели: „ Червено, бяло и синьо е като камуфлаж, в случай че се замислите. Целта в действителност е да се конфигурира национализъм у децата. И това е доброжелателно, само че тези цветове вършат рейсовете по-малко забележими. И не мисля, че това би повлияло доста на патриотизма. “

По време на тези седем дни на разискване в зала Грейс Додж в Колежа за учители в Колумбия, Сир споделя, че закача ленти с разнообразни цветове багра на стената, в „ 50 нюанса, вариращи от лимоненожълто до наситено оранжево-червено “. Участниците в конференцията, които включват представители на промишлеността за произвеждане на рейсове, избират дребна група, която да направи окончателния избор на цвят, и от този момент оранжево-жълтият цвят е промишлен стандарт за учебният рейс в Съединени американски щати.

„ Това жълтото не е чисто спектрално жълто “, споделя Иван Шваб, клиничен представител в Американската академия по офталмология. „ Най-добрият метод да се опише цветът би бил дължината на вълната му “, споделя Шваб. Дължината на вълната на известния цвят на учебния рейс е „ тъкмо в средата “ на пиковите дължини на вълните, които подтикват фоторецепторните кафези, които нашите очи употребяват, с цел да възприемат алено и зелено. Червените и зелените фоторецепторни кафези, или „ конуси “, както са известни, са двете най-преобладаващи конуси в нашите очи. Шваб споделя: „ Ако вземете дължина на вълната от един цвят… и ударите единствено един конус с нея, ще получите х количество сигнали до мозъка. Но в случай че тази дължина на вълната подтиква два конуса, ще получите двойно по-голямо количество сигнали до мозъка. Цветът, който назоваваме School Bus Yellow, удря еднообразно двата върха. “ Така че, въпреки да не схващат изцяло науката, която стои зад него, цветът, който Сир и сътрудниците му избират на конференцията през 1939 година, прави мъчно за другите водачи да пропущат учебен рейс, даже с периферното си зрение. „ А и рейсът е доста огромен “, прибавя Шваб.

Подобно на старите черни таксита в Лондон и популярните червени дабълдекъри, американските жълти учебни рейсове се резервират същите, до момента в който толкоз доста други типове превоз претърпяват трагични промени. Това значително се дължи на удивителния връх за сигурност на учебния рейс. Сайър споделя: „ Най-често задаваният въпрос по време на конференцията през 1939 година беше: Този стандарт ще усъвършенства ли сигурността?. Цветът на учебния рейс е единствено един от 44-те стандарта, за които гласоподават участниците през 1939 година Други включват „ дължини на тялото, таван височини, спецификации на вратите и ширини на пътеката. “ Тези и други стандарти се развивават през годините, с непрекъснат фокус върху усъвършенстваната сигурност. Последните огромни структурни промени настъпват през 1977 година, съгласно Рон Кини от Националната асоциация за училищен превоз. Той споделя: „ През 1977 година федералните служители правят големи промени в самия рейс, в резервоара за гориво, в целостта му, в условията за седалките и в отбраната при катурване. “ Тези нови стандарти също по този начин плануват рейсове, оборудвани с достъп за инвалидни колички, и други уреди, свързани с достъпа на хора с увреждания. Тези и други актуализации през годините се изплащат и учебният рейс е „ най-сигурното транспортно средство на пътя “.