Докато навсякъде по света историята е на почит, а оставеното

Докато на всички места по света историята е на респект, а оставеното от предците във всяка цивилизована страна се съхранява и опазва с изключителна ревнивост, у нас културно-историческото завещание е оставено на самотек и съсипия. 

 

Такъв е и казусът с сякаш охраняемия остров „ Свети Кирик “. Мине не мине време и към него се заформя скандал. Апетитите към това райско място на нашето Черноморие не могат да бъдат уталожени от години.

Може би това е и повода през днешния ден Рибарското учебно заведение, което е неповторим архитектурен монумент

да бъде оставено да тъне в съсипия.

Съмнението, че това не е инцидентно витае отдавна насам, защото то се явява сериозна „ спънка “ за построяването на следващия мегакомплекс.

През годините неговите притежатели се сменяха - първо Рибарското учебно заведение беше под шапката на Министерството на районното развиване и благоустройство, а след това беше трансферирано като отговорност на Министерство на културата.

Потресени от протичащото се тук, преди дни регионалният шеф на Бургас - проф.Мария Нейкова и служебният министър на културата Велислав Минеков, 

са сезирали прокуратурата . 

Те чакат от нея отговор на въпроса - кой е позволил разрухата на остров " Свети Кирик "?

За такава прокурорска инспекция се заприказва още при започване на лятото, когато проф. Минеков се закани да сезира държавното обвиняване за редица нарушавания при реставрациите на монументи, осъществявани от нелицензирани реализатори, без план и утвърждения от Министерството на културата.  

Очевидно изясняването на обстоятелствата и събитията към протичащото се тук са забавили ентусиазма на професора, само че през днешния ден към този момент търсенето на виновността за разрухата тук е в ръцете на държавното обвиняване.

„ Искам да знам кои да разбойниците, които през едно затворено място, през преграда с защита, са съумели да реализират този величествен, унищожителен триумф “,  това изявление направи служебният културен министър Минеков, разяснявайки трагичното положение на част от културно-историческото ни завещание.

От години община Созопол е поставяла

въпроса за безхаберието към този исторически комплекс.

Нееднократно тя е желала прехвърлянето на собствеността на острова, само че нито един министър до момента не се е решавал на тази стъпка.

Преди близо два месеца при визитата си на острова дружно със своя заместник- Пламен Славов, регионалния шеф - проф. Мария Нейкова, кмета на община Созопол Тихомир Янакиев и археолози, министър Минеков даде обещание това да се случи.

Тогава той съобщи: " Едно от обещанията, които дадох в първите дни, беше да извърша цялостна инспекция какво се е случило тук и да вземем нещата в ръце. Отново съм тъжен. Съжалявам, че го дублирам - само че всеки ден виждам нещо сходно - срутено и изоставено. А това, че остарелият катер даже е бил откраднат - за мен няма пояснение. Щом крадат кораби, може на следващия ден ракети и самолети да откраднат " …

Въпреки всичко, съгласно Минеков, обстановката към момента може да бъде овладяна. Островът може да стане в действителност впечатляващ, защото проучванията на специалистите са посочили, че реставрацията е изцяло допустима. Разбира се това няма по какъв начин да се случи без обезпечаване на съществено финансиране, с цел да може да бъде реализирана  цялостна консервация на всички здания и обекти на острова.

Стана ясно, че към този момент от дълго време има създаден сериозен и добре изискан план, само че през годините островът е бил оставен да пустее и постройките върху него - да се разрушават. Намеренията в този момент са да се употребява финансиране от европейските фондове.

Спасяването на остров „ Свети Кирик “ бе оповестено и като един от целите на регионалния шеф - проф. Нейкова. Още когато пое длъжността, тя даде обещание да задвижи плана, който от години отлежава в Министерството на културата.

Именно тя е отправила искането 

островът да бъде трансфериран на община Созопол , 

като е поела уговорката към жителите и кмета на Созопол това да се случи.

Свети Кирик е единственият български остров, обвързван със сушата посредством вълнолом. Смята се, че на острова е бил ситуиран най-древният град в българските земи и че точно там е било сърцето на Аполония. Направените разкрития дават съображение на учените да считат, че това място е изпълнявало ролята на Акропол на античния гръцки град-държава Аполония Понтика. През ранното Средновековие на острова е издигната и една от първите базилики у нас, а по-късно там се е помещавал и един от най-важните за района манастири - " Св.св. Кирик и Юлита ".

Островът е с територия от 82.5 декара. През 1924 година на него стартира строителство на рибарско учебно заведение за подготовка на професионални фрагменти и осъвременяване на риболова в Черно море. До 2005 година на острова има база на българския военноморски флот. На тържествена гала през същата година военните моряци се простят с бойното си знаме, а всичките 38 издигнати до този миг здания на територията на остров Св. Кирик, ненадейно опустяват… Но още през 1965 година островът е разгласен за монумент на културата и е включен в рамките на резервата " Созопол ". От 2009 година насам на острова се правят разкопки под управлението на Кръстина Панайотова.

Очевидно желанията на служебното държавно управление са всичко това да бъде не просто непокътнато, само че и

да се трансформира в същински културно-исторически обект.

Още в средата на юни, по време на срещата си с посланика на Франция Н. Пр. Флоранс Робин, министърът на културата Велислав Минеков и вицепрезидентът Илияна Йотова разискаха опцията за основаване на Европейски център за просвета и изкуства на созополския остров „ Св. Св. Кирик и Юлита ”. Те лобираха пред  посланика в самодейността им да се включат с изключение на българското Министерство на културата, само че и френското държавно управление и управата на Лувъра, която поддържа плана.

Дали всички тези планове ще бъдат осъществени, остава отговорност на бъдещото ръководство.