Да оцелееш след 40 удара с брадва от любимия - историята на ...
Докато Маргарита Грачова е по-млада, историята ѝ е най-обикновена. Тя се среща с Дмитрий в университета, двамата се женят и имат две деца
Маргарита стартира да жъне триумфи в работата си и нещата се трансформират. Мъжът ѝ последователно става раздразним, експлозивен и ревностен. Младата жена се пробва да приключи брака си, само че Дмитрий не желае и да чуе. Тогава ѝ нанася и първия побой, а след това я заплашва с нож.
Съдебното дело, което тя завежда, е прекъснато заради липса на доказателства, само че двойката въпреки всичко заживява разграничена.
Сами в гората. Брадвата
В един декемврийски ден през 2017 година Дмитрий предлага на Маргарита да я закара до работа. Този ден се трансформира в най-големия ѝ призрачен сън. Вместо към града Дмитрий откарва Маргарита в гора в покрайнините на Серпухов в Московска област. Там той ѝ нанася над 40 удара с секира по цялото тяло, като отсича двете ѝ ръце. После я откарва в болница.
Благодарение на минусовите температури и след редица комплицирани интервенции лекарите съумяват да прикрепят назад едната ѝ ръка. На мястото на другата е сложена бионична протеза.
Този призрачен случай става причина за разгарянето на сериозен обществен спор във връзка с домашното принуждение и правата на дамите в Русия.
На 14 декември Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) задължи Русия да заплати обезщетения на четири жертви на домашното принуждение, измежду които беше и Грачова. Тя получи 370 хиляди евро, които би трябвало да покрият предходни и бъдещи медицински разноски. Това е най-голямата сума, която Европейски съд по правата на човека до момента е разпореждала да се изплати на физическо лице.
Проблемното законодателство
Съдът открива, че в Русия дамите са в обстановка на фактическа дискриминация, когато става въпрос за предпазването им от домашното принуждение.
Той намира, че са нарушени два от членовете на Европейската спогодба за правата на индивида, забраняващи дискриминирането и забраняващи изтезания, нечовешко или унизително държание.
Решението идва откакто през 2017 година Владимир Путин декриминализира някои от формите на домашно принуждение. С измененията се разрешава част от действията, които до тогава са били закононарушения, да бъдат глобени единствено с административни санкции. Промяната се отнася до случаите на причиняване на болежка, в които обаче липсват телесни повреди.
Наказателната процедура се задейства единствено в случаите на опасност за здравето на жертвата или при повторни прегрешения на причинителя.
От 2019 година текст на проектозакон против домашното принуждение е качен на уеб страницата на горната камара на съветския парламент. Досега той не е признат, а авторитетната Руска православна черква организира няколко акции против приемането му, защото съгласно членовете на управата ѝ той е ориентиран „ против фамилията “.
Другите жертви
За това, че съветската система за отбрана на дамите не работи, свидетелстват и другите три случая (извън този на Маргарита), за които Европейски съд по правата на човека присъди компенсации.
Наталия Туникова да вземем за пример е била редовно насилвана от мъжа си. Една вечер в миг на принуждение той я завлича към балкона, само че тя съумява да го прободе с нож. В резултат на това обаче наказаната се оказва тя, а не той.
В случая на Елена Гершман, която е бита от брачна половинка си, управляващите откриват физическите пострадвания. Те обаче ги регистрират като „ незадоволително съществени “, с цел да стартират следствие, а и измененията от 2017 година им „ оказват помощ “ за това да не подхващат дейности по случая. Малко по-късно съдът присъжда на Елена правата за настойничество на щерка им. Мъжът обаче не стопира дотук и отвлича детето. То е намерено в Минск година по-късно.
Ситуацията с Ирина Петракова си наподобява с тази на Елена. Тя е насилвана от брачна половинка си в продължение на осем години, като подава сигнали против него в опит да се отбрани. Властите обаче не се задействат и вземат решение, че „ няма същинска опасност за живота ѝ “. Някакво дело въпреки всичко стартира, само че в последна сметка всички обвинявания против мъжа падат в съда.
Животът след кошмара
Четири години след кошмара с брадвата, Маргарита към този момент има нов брачен партньор, с който неотдавна посрещат първото си дете. Те живеят щастливи в Санкт Петербург дружно с децата на Маргарита от първия ѝ брак. Тя обаче към момента се опасява от някогашния си брачен партньор Дмитрий.
„ Докато ме караше към болничното заведение, откакто към този момент ми беше отрязал ръцете, ми сподели: „ Ако не ме чакаш, като изляза ще дойда и ще отрежа ръцете и на майка ти “. Затова и въпросът със сигурността е от огромно значение за мен. Нямаме никаква отбрана, не знам какво ще стане, когато излезе [от затвора] “, споделя Маргарита.
Тя обаче не се затваря след случилото се с нея, а си слага за цел да разпространява колкото може повече казуса. Маргарита написа книгата „ Щастлива без ръце “, поддържа блог по тематиката с домашното принуждение, намира си работа в малкия екран и постоянно дава изявленията в списания.
„ Опитвам се да оказа помощ на всички, които имат история, сходна на моята. Хората ми пишат в обществените мрежи и аз ги свързвам с юристи. Така стана с Марина, чийто мъж съвсем я ослепи и ѝ отхапа ухото. Преди това те са живели дружно 15 години и това слага един от най-важните въпроси – по какъв начин да разпознаваме, че един човек е податлив към принуждение “, споделя Маргарита.
Тя обаче припомня, че до момента в който няма законови промени тези истории ще стават от ден на ден. По думите ѝ случаите на принуждение са нараствали още преди частичната декриминализация от 2017 г.
Маргарита стартира да жъне триумфи в работата си и нещата се трансформират. Мъжът ѝ последователно става раздразним, експлозивен и ревностен. Младата жена се пробва да приключи брака си, само че Дмитрий не желае и да чуе. Тогава ѝ нанася и първия побой, а след това я заплашва с нож.
Съдебното дело, което тя завежда, е прекъснато заради липса на доказателства, само че двойката въпреки всичко заживява разграничена.
Сами в гората. Брадвата
В един декемврийски ден през 2017 година Дмитрий предлага на Маргарита да я закара до работа. Този ден се трансформира в най-големия ѝ призрачен сън. Вместо към града Дмитрий откарва Маргарита в гора в покрайнините на Серпухов в Московска област. Там той ѝ нанася над 40 удара с секира по цялото тяло, като отсича двете ѝ ръце. После я откарва в болница.
Благодарение на минусовите температури и след редица комплицирани интервенции лекарите съумяват да прикрепят назад едната ѝ ръка. На мястото на другата е сложена бионична протеза.
Този призрачен случай става причина за разгарянето на сериозен обществен спор във връзка с домашното принуждение и правата на дамите в Русия.
На 14 декември Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) задължи Русия да заплати обезщетения на четири жертви на домашното принуждение, измежду които беше и Грачова. Тя получи 370 хиляди евро, които би трябвало да покрият предходни и бъдещи медицински разноски. Това е най-голямата сума, която Европейски съд по правата на човека до момента е разпореждала да се изплати на физическо лице.
Проблемното законодателство
Съдът открива, че в Русия дамите са в обстановка на фактическа дискриминация, когато става въпрос за предпазването им от домашното принуждение.
Той намира, че са нарушени два от членовете на Европейската спогодба за правата на индивида, забраняващи дискриминирането и забраняващи изтезания, нечовешко или унизително държание.
Решението идва откакто през 2017 година Владимир Путин декриминализира някои от формите на домашно принуждение. С измененията се разрешава част от действията, които до тогава са били закононарушения, да бъдат глобени единствено с административни санкции. Промяната се отнася до случаите на причиняване на болежка, в които обаче липсват телесни повреди.
Наказателната процедура се задейства единствено в случаите на опасност за здравето на жертвата или при повторни прегрешения на причинителя.
От 2019 година текст на проектозакон против домашното принуждение е качен на уеб страницата на горната камара на съветския парламент. Досега той не е признат, а авторитетната Руска православна черква организира няколко акции против приемането му, защото съгласно членовете на управата ѝ той е ориентиран „ против фамилията “.
Другите жертви
За това, че съветската система за отбрана на дамите не работи, свидетелстват и другите три случая (извън този на Маргарита), за които Европейски съд по правата на човека присъди компенсации.
Наталия Туникова да вземем за пример е била редовно насилвана от мъжа си. Една вечер в миг на принуждение той я завлича към балкона, само че тя съумява да го прободе с нож. В резултат на това обаче наказаната се оказва тя, а не той.
В случая на Елена Гершман, която е бита от брачна половинка си, управляващите откриват физическите пострадвания. Те обаче ги регистрират като „ незадоволително съществени “, с цел да стартират следствие, а и измененията от 2017 година им „ оказват помощ “ за това да не подхващат дейности по случая. Малко по-късно съдът присъжда на Елена правата за настойничество на щерка им. Мъжът обаче не стопира дотук и отвлича детето. То е намерено в Минск година по-късно.
Ситуацията с Ирина Петракова си наподобява с тази на Елена. Тя е насилвана от брачна половинка си в продължение на осем години, като подава сигнали против него в опит да се отбрани. Властите обаче не се задействат и вземат решение, че „ няма същинска опасност за живота ѝ “. Някакво дело въпреки всичко стартира, само че в последна сметка всички обвинявания против мъжа падат в съда.
Животът след кошмара
Четири години след кошмара с брадвата, Маргарита към този момент има нов брачен партньор, с който неотдавна посрещат първото си дете. Те живеят щастливи в Санкт Петербург дружно с децата на Маргарита от първия ѝ брак. Тя обаче към момента се опасява от някогашния си брачен партньор Дмитрий.
„ Докато ме караше към болничното заведение, откакто към този момент ми беше отрязал ръцете, ми сподели: „ Ако не ме чакаш, като изляза ще дойда и ще отрежа ръцете и на майка ти “. Затова и въпросът със сигурността е от огромно значение за мен. Нямаме никаква отбрана, не знам какво ще стане, когато излезе [от затвора] “, споделя Маргарита.
Тя обаче не се затваря след случилото се с нея, а си слага за цел да разпространява колкото може повече казуса. Маргарита написа книгата „ Щастлива без ръце “, поддържа блог по тематиката с домашното принуждение, намира си работа в малкия екран и постоянно дава изявленията в списания.
„ Опитвам се да оказа помощ на всички, които имат история, сходна на моята. Хората ми пишат в обществените мрежи и аз ги свързвам с юристи. Така стана с Марина, чийто мъж съвсем я ослепи и ѝ отхапа ухото. Преди това те са живели дружно 15 години и това слага един от най-важните въпроси – по какъв начин да разпознаваме, че един човек е податлив към принуждение “, споделя Маргарита.
Тя обаче припомня, че до момента в който няма законови промени тези истории ще стават от ден на ден. По думите ѝ случаите на принуждение са нараствали още преди частичната декриминализация от 2017 г.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ