Ина Кънчева за Вълшебната флейта и мисията на артиста
Докато очаквам за срещата си с Ина Кънчева, небрежно проверявам информацията, която имам за нея – известно българско оперно сопрано, солистка на доста интернационалните фестивали и на сцената на операта в Щутгарт. Възпитаник на професионални академии и на майсторски класове на огромни имена като Монсерат Кабайе и Райна Кабаиванска. Работила под диригентството на Сър Колин Дейвис, Енрике Мацола, Джанлуиджи Джелметти, Василий Петренко, Марк Пиоле и доста други.
Първото ми усещане от Ина е нейната невероятна чупливост. Второто е, че когато стартира да споделя за своя план, цялата блества. Способна е освен да освети мрачния бар, само че и да възпламени искра в очите на своите събеседници. Когато три дни след изявлението, я чух и видях по какъв начин пее в спектакъла във Военния клуб, отдаден на Полин Виардо, разбрах, че финесът й - и в живота, и на сцената, върви ръка за ръка с невероятна мощ и омагьосване. Ето персоналният й роман за „ Вълшебната флейта “ - първият план на основаната от нея фондация „ Културни вероятности “.
Как се роди концепцията за новия прочит на „ Вълшебната флейта “?
Ами „ Вълшебната флейта “ по статистика е най-харесваната, най-обичаната опера в целия свят и изключително от детската публика. Аз имах хубавия шанс да бъда солистка на щутгартската опера през последните шест години и там изпълнявах и ролята на Памина, в една страхотна режисура на Питер Конвични, доста съвременна, където Памина е рокер. В един миг постановката се изнесе пред операта, тъй че да бъде показана пред деца. Като огромен идеалист, си споделих - не може ли това да се случи и в България?Всеки уикенд идваха над 5000 деца, които гледаха Флейтата и оставаха извънредно впечатлени. За първи път се допираха до такава музика и изобщо такава сюжетна линия и аз естествено, като огромен идеалист, си споделих - не може ли това да се случи и в България?
От много време преди този момент желаех да основа една фондация с културна устременост, която да се бори с антимасовата просвета и не придобивах храброст. Всъщност фактът, че забременях, ми оказа помощ малко да се успокоя и паралелно с артистичните ми задължения в действителност започнах паралелна, ежеминутна работа по Флейтата и по създаване на фондацията с кръг от хора и съидейници.
Как се реализира финансово подобен огромен и упорит план?
Имаме главен спонсор, който надали вие ще може да споменете, това е Комбината за цветни метали, които създават злато. Те са доста огромни фенове и изобщо поддържат класическото изкуство. Аз пях на тяхната 50-годишнина в Античния спектакъл в Пловдив със симфоничен оркестър и тогава на една доста приятна вечеря им споделих моите обществени задължения, които си представям, че би трябвало да бъдат подети от доста хора. Те ги възприеха като свои персонални. Не за първи път те оказват помощ на доста музиканти. Те припознаха във Флейтата нещо общо, алегорично за това, с което те също се занимават. Така започва фондацията „ Културни вероятности “ и започнахме с нашите най-близки другари да поемаме отговорността на плещите си.-
Как ви хрумна концепцията за книга тъкмо? Защо книга?
Защото книгата е в действителност началото на нашия изключително огромен и величествен план, чийто последна цел е да създадем една онлайн или по-скоро дигителна платформа, в която деца от всички възрасти, от всички обществени прослойки, които нямат музикално обучение, които в фамилната си среда нямат нужните предпоставки и условия, даже и финансова поддръжка, или нужното образование да поемат по този път, да имат едно пространство, без да се явяват в ефирен формат, да споделят гения си и да получат една съответна оценка и регулярно менторство. Много, доста умувахме и си казахме, че в действителност като максимален жест на антимасовата просвета, ние би трябвало първо да създадем книга. Книга, която да се чете и да бъде в основата на всичко.
Това е доста символно.
Да. Тя би трябвало да бъде на български, би трябвало всичко да бъде на български вътре в книгата и по този метод ние имаме книга за слушане и за най-мързеливите деца, която съдържа аудиодраматизация на приказката, която е час и половина.
С кого работихте по плана?
С гласовете на най-известните ни български артисти. Ето тук в заемите и на самия диск може да видите кои са те, плюс highlidht на определени арии и дуети от операта, тъй че да създадем характерност на всеки един персонаж и на главната басня, изобщо на главното в цялата Флейта, което е любовта, т.е. подбрали сме любовните дуети, несъмнено. Направихме го с изключителното партньорство на Националното радио, с оркестъра на Националното радио и с маестро Табаков.
Той се съгласи да работи с млади артисти, тъй като нашата концепция беше децата и юношите да припознаят доста елементарно тези оперни артисти, да ги видят като едни младежи, които ей по този начин по дънки се разхождат по улицата, само че са развили своя гений дотам, че да могат да се изявяват професионално и въобще да градят един нов креативен път.
Имахме честа да работим и с проф. Борис Парашкевов, който е най-известният ни германист. Той е превел и „ Песента на Нибелунгите “, която е изключителна творба. Той се съгласи и посвети доста време от живота си да преведе текста на Флейтата от старонемски и да сътвори либретото на български. После ние го адаптирахме по този начин, че да дава отговор доста на метода, по който е композирал Моцарт…
А това за пръв път ли се прави? Да има либрето на български?
Едно време, преди 9-ти септември, много творби в операта са се изпълнявали на български език. Впоследствие и до ден сегашен в оперетата се пее на български, само че няма автентично и съществено преведени либрета. Ние ще издадем и либретото на Проф. Парашкевов с Народната библиотека, тъй като то стана извънреден пример на преводаческото майсторство и ще служи и за филолозите, и за музикалните институциии и въобще и за театралните институции, тъй като тази форма на превод на драматургичен текст е доста, доста сложна.
А кой в действителност е приспособил текста за книгата? И чии са илюстрациите?
Текстът е на Юлия Спиридонова, по-известна като Юлка, която е най-обичаната българска детска авторка. След дълги договаряния с най-различни художници стигнахме до извода, че би трябвало да се спрем на Пенко Гелев, тъй като той е най-широко форматен и най-синкретичен от всички, защото се занимава и с илюстрации, и с комикси, и с анимация, и с продуциране. Смятаме, че той е на извънредно високо международно равнище. Той към този момент завоюва две интернационалните награди за илюстрациите си в книгата. Сега, занапред продължава книгата да взе участие на най-различни конгреси и към този момент имаме огромен интерес от едно непознато издателство.
Издателството по какъв начин си избрахте?
Преговаряхме с доста издателства, само че Ентусиаст бяха тези, които безусловно споделиха, че ще се съобразят с всички наши условия и желаят да бъдем сътрудници. Всичко е българско, направено е в България, не в Китай. Единственото нещо, което съблюдавахме да е извън, и то единствено тъй като в България няма тези обичаи и благоприятни условия, е, че хартията е от Виена. Не взехме италианска хартия, а взехме виенска, с цел да е по-близо до Моцарт.
Имам възприятието, че в последно време се вършат доста повече опити за разпространение на класическата музика…
Да. Но ние искахме да създадем и нещо, което е без значение, тъй като за жалост безусловно цялата класическа музика в България в днешния ден е подкрепена от „ Америка за България “, т.е. в случай че тази фондация в един миг се отдръпне от нашето културно пространство, какво ще се случи тогава? Ние искахме да потвърдим, че свободните актьори са едни доста, доста мощни свободни радикали, могат да се събират в динамични обединения, с цел да изпълнят нашия голям ангажимент - да култивираме образование в новите генерации. А след това да предизвикваме към творчество.
Ще има ли зрелище?
Бихме желали да създадем, с изключение на електронната игра и платформата, едно извънредно „ всенародно “ зрелище, за което към този момент имаме хрумвания за сценография, за костюми, хрумвания за изпълнителите - те би трябвало към този момент да от интернационален мащаб, с цел да покажем доста висок, праволинеен стандарт, който да не бъде повлиян от звукозаписна компания или пък менажиран по някакъв метод от театрална или музикална институция, по-скоро още веднъж основан на кастинг, на някакви изследвания. Да поканим dream team изпълнителите на тази опера по света и да я покажем тук, освен на децата, а и на възрастните.
Искам да се върнем към темата за свободните актьори, които биха могли да създадат нещо, в случай че решат. Ти мислиш ли, че в случай че нещата с вашия план не престават да се развиват по този начин добре, това ще бъде някакъв образец за други хора на изкуството, да осъществят сходен вид виновни задачи?
Според мен свободните актьори не би трябвало да се занимават с политика, тъй като тогава се обвързват грубо, само че свободните актьори основават политиката, т.е. политиката на духовното отношение и това е позиция, която е жизнеутвърждаваща. Ако се върнем обратно, в исторически проект, всички огромни промени са свързани с културата и изкуството, т.е. когато приказваме за рецесия, тя е първо духовна. Ние би трябвало да се възползваме от този по този начин краен миг и той да бъде повратен и дразнещ нас, които сме точно с тази отговорност, носейки този гений. Когато приказваме за рецесия, тя е първо духовна.Това е голяма мощ – да увличаме масата и да я повеждаме в някакъв различен път. Естествено, е най-лесно да се посее нещо сходно при децата, които са най-чисти, най-непринудени. Но ние бяхме доста смели, напряко смахнати да поемем в тази посока, само че считам, че това е единственото, което си заслужава в този миг.
Сега щастлива ли си?
Много съм щастлива, тъй като за първи път се отстранявам малко и прескачам сянката на егото ми, да не се грижа за себе си, а по-скоро да се боря за други актьори. Това е ужасно чувство, в смисъл че постоянно до момента, доста необичайно звучи, тъй като съм доста млада, само че в моята 15-годишна креативна реализация съм била единствено аз, аз, аз. Да бъда най-добре, да направя най-хубавото, да реализира избрани цели, а в този момент желая за тях, за тях, за тях.
Как ще знаеш, че си съумяла? Как ще схванеш, че това което правиш е постигнало задачите си?
Подготвили сме DJ remix на арията Царицата на нощта, който ще пуснем за първи път на формалното показване на книгата и считаме да го пускаме в най-различни ексцентрични пространства. Смятам, в случай че тази фамозна песен, която дори пътува в космоса, стартира да бъде разпознавана от младите, това ще е към този момент един извънреден триумф. Много малко човешки гласове са способни въобще да я изпълнят, значи че има нещо по-различно от нашето нормално другарство.
Надявам се в действителност на подобен триумф, уповавам се това да е българският Хари Потър. Надявам се това да е българският Хари Потър.Малко е клиширано, обаче ние сътворяваме фантазията на времето, в което живеем, т.е. дали желаеме да се върнем доста години обратно или желаеме да създадем наше измерение тук и в този момент, или пък желаеме да създадем ново измерение, което в никакъв случай до момента не е съществувало, зависи от нашите копнежи. Това ще е триумфът - сами ще го разпознаем. Децата да желаят да отидат на опера, а не ние да ги принуждаваме.
Първото ми усещане от Ина е нейната невероятна чупливост. Второто е, че когато стартира да споделя за своя план, цялата блества. Способна е освен да освети мрачния бар, само че и да възпламени искра в очите на своите събеседници. Когато три дни след изявлението, я чух и видях по какъв начин пее в спектакъла във Военния клуб, отдаден на Полин Виардо, разбрах, че финесът й - и в живота, и на сцената, върви ръка за ръка с невероятна мощ и омагьосване. Ето персоналният й роман за „ Вълшебната флейта “ - първият план на основаната от нея фондация „ Културни вероятности “.
Как се роди концепцията за новия прочит на „ Вълшебната флейта “?
Ами „ Вълшебната флейта “ по статистика е най-харесваната, най-обичаната опера в целия свят и изключително от детската публика. Аз имах хубавия шанс да бъда солистка на щутгартската опера през последните шест години и там изпълнявах и ролята на Памина, в една страхотна режисура на Питер Конвични, доста съвременна, където Памина е рокер. В един миг постановката се изнесе пред операта, тъй че да бъде показана пред деца. Като огромен идеалист, си споделих - не може ли това да се случи и в България?Всеки уикенд идваха над 5000 деца, които гледаха Флейтата и оставаха извънредно впечатлени. За първи път се допираха до такава музика и изобщо такава сюжетна линия и аз естествено, като огромен идеалист, си споделих - не може ли това да се случи и в България?
От много време преди този момент желаех да основа една фондация с културна устременост, която да се бори с антимасовата просвета и не придобивах храброст. Всъщност фактът, че забременях, ми оказа помощ малко да се успокоя и паралелно с артистичните ми задължения в действителност започнах паралелна, ежеминутна работа по Флейтата и по създаване на фондацията с кръг от хора и съидейници.
Как се реализира финансово подобен огромен и упорит план?
Имаме главен спонсор, който надали вие ще може да споменете, това е Комбината за цветни метали, които създават злато. Те са доста огромни фенове и изобщо поддържат класическото изкуство. Аз пях на тяхната 50-годишнина в Античния спектакъл в Пловдив със симфоничен оркестър и тогава на една доста приятна вечеря им споделих моите обществени задължения, които си представям, че би трябвало да бъдат подети от доста хора. Те ги възприеха като свои персонални. Не за първи път те оказват помощ на доста музиканти. Те припознаха във Флейтата нещо общо, алегорично за това, с което те също се занимават. Така започва фондацията „ Културни вероятности “ и започнахме с нашите най-близки другари да поемаме отговорността на плещите си.-
Как ви хрумна концепцията за книга тъкмо? Защо книга?
Защото книгата е в действителност началото на нашия изключително огромен и величествен план, чийто последна цел е да създадем една онлайн или по-скоро дигителна платформа, в която деца от всички възрасти, от всички обществени прослойки, които нямат музикално обучение, които в фамилната си среда нямат нужните предпоставки и условия, даже и финансова поддръжка, или нужното образование да поемат по този път, да имат едно пространство, без да се явяват в ефирен формат, да споделят гения си и да получат една съответна оценка и регулярно менторство. Много, доста умувахме и си казахме, че в действителност като максимален жест на антимасовата просвета, ние би трябвало първо да създадем книга. Книга, която да се чете и да бъде в основата на всичко.
Това е доста символно.
Да. Тя би трябвало да бъде на български, би трябвало всичко да бъде на български вътре в книгата и по този метод ние имаме книга за слушане и за най-мързеливите деца, която съдържа аудиодраматизация на приказката, която е час и половина.
С кого работихте по плана?
С гласовете на най-известните ни български артисти. Ето тук в заемите и на самия диск може да видите кои са те, плюс highlidht на определени арии и дуети от операта, тъй че да създадем характерност на всеки един персонаж и на главната басня, изобщо на главното в цялата Флейта, което е любовта, т.е. подбрали сме любовните дуети, несъмнено. Направихме го с изключителното партньорство на Националното радио, с оркестъра на Националното радио и с маестро Табаков.
Той се съгласи да работи с млади артисти, тъй като нашата концепция беше децата и юношите да припознаят доста елементарно тези оперни артисти, да ги видят като едни младежи, които ей по този начин по дънки се разхождат по улицата, само че са развили своя гений дотам, че да могат да се изявяват професионално и въобще да градят един нов креативен път.
Имахме честа да работим и с проф. Борис Парашкевов, който е най-известният ни германист. Той е превел и „ Песента на Нибелунгите “, която е изключителна творба. Той се съгласи и посвети доста време от живота си да преведе текста на Флейтата от старонемски и да сътвори либретото на български. После ние го адаптирахме по този начин, че да дава отговор доста на метода, по който е композирал Моцарт…
А това за пръв път ли се прави? Да има либрето на български?
Едно време, преди 9-ти септември, много творби в операта са се изпълнявали на български език. Впоследствие и до ден сегашен в оперетата се пее на български, само че няма автентично и съществено преведени либрета. Ние ще издадем и либретото на Проф. Парашкевов с Народната библиотека, тъй като то стана извънреден пример на преводаческото майсторство и ще служи и за филолозите, и за музикалните институциии и въобще и за театралните институции, тъй като тази форма на превод на драматургичен текст е доста, доста сложна.
А кой в действителност е приспособил текста за книгата? И чии са илюстрациите?
Текстът е на Юлия Спиридонова, по-известна като Юлка, която е най-обичаната българска детска авторка. След дълги договаряния с най-различни художници стигнахме до извода, че би трябвало да се спрем на Пенко Гелев, тъй като той е най-широко форматен и най-синкретичен от всички, защото се занимава и с илюстрации, и с комикси, и с анимация, и с продуциране. Смятаме, че той е на извънредно високо международно равнище. Той към този момент завоюва две интернационалните награди за илюстрациите си в книгата. Сега, занапред продължава книгата да взе участие на най-различни конгреси и към този момент имаме огромен интерес от едно непознато издателство.
Издателството по какъв начин си избрахте?
Преговаряхме с доста издателства, само че Ентусиаст бяха тези, които безусловно споделиха, че ще се съобразят с всички наши условия и желаят да бъдем сътрудници. Всичко е българско, направено е в България, не в Китай. Единственото нещо, което съблюдавахме да е извън, и то единствено тъй като в България няма тези обичаи и благоприятни условия, е, че хартията е от Виена. Не взехме италианска хартия, а взехме виенска, с цел да е по-близо до Моцарт.
Имам възприятието, че в последно време се вършат доста повече опити за разпространение на класическата музика…
Да. Но ние искахме да създадем и нещо, което е без значение, тъй като за жалост безусловно цялата класическа музика в България в днешния ден е подкрепена от „ Америка за България “, т.е. в случай че тази фондация в един миг се отдръпне от нашето културно пространство, какво ще се случи тогава? Ние искахме да потвърдим, че свободните актьори са едни доста, доста мощни свободни радикали, могат да се събират в динамични обединения, с цел да изпълнят нашия голям ангажимент - да култивираме образование в новите генерации. А след това да предизвикваме към творчество.
Ще има ли зрелище?
Бихме желали да създадем, с изключение на електронната игра и платформата, едно извънредно „ всенародно “ зрелище, за което към този момент имаме хрумвания за сценография, за костюми, хрумвания за изпълнителите - те би трябвало към този момент да от интернационален мащаб, с цел да покажем доста висок, праволинеен стандарт, който да не бъде повлиян от звукозаписна компания или пък менажиран по някакъв метод от театрална или музикална институция, по-скоро още веднъж основан на кастинг, на някакви изследвания. Да поканим dream team изпълнителите на тази опера по света и да я покажем тук, освен на децата, а и на възрастните.
Искам да се върнем към темата за свободните актьори, които биха могли да създадат нещо, в случай че решат. Ти мислиш ли, че в случай че нещата с вашия план не престават да се развиват по този начин добре, това ще бъде някакъв образец за други хора на изкуството, да осъществят сходен вид виновни задачи?
Според мен свободните актьори не би трябвало да се занимават с политика, тъй като тогава се обвързват грубо, само че свободните актьори основават политиката, т.е. политиката на духовното отношение и това е позиция, която е жизнеутвърждаваща. Ако се върнем обратно, в исторически проект, всички огромни промени са свързани с културата и изкуството, т.е. когато приказваме за рецесия, тя е първо духовна. Ние би трябвало да се възползваме от този по този начин краен миг и той да бъде повратен и дразнещ нас, които сме точно с тази отговорност, носейки този гений. Когато приказваме за рецесия, тя е първо духовна.Това е голяма мощ – да увличаме масата и да я повеждаме в някакъв различен път. Естествено, е най-лесно да се посее нещо сходно при децата, които са най-чисти, най-непринудени. Но ние бяхме доста смели, напряко смахнати да поемем в тази посока, само че считам, че това е единственото, което си заслужава в този миг.
Сега щастлива ли си?
Много съм щастлива, тъй като за първи път се отстранявам малко и прескачам сянката на егото ми, да не се грижа за себе си, а по-скоро да се боря за други актьори. Това е ужасно чувство, в смисъл че постоянно до момента, доста необичайно звучи, тъй като съм доста млада, само че в моята 15-годишна креативна реализация съм била единствено аз, аз, аз. Да бъда най-добре, да направя най-хубавото, да реализира избрани цели, а в този момент желая за тях, за тях, за тях.
Как ще знаеш, че си съумяла? Как ще схванеш, че това което правиш е постигнало задачите си?
Подготвили сме DJ remix на арията Царицата на нощта, който ще пуснем за първи път на формалното показване на книгата и считаме да го пускаме в най-различни ексцентрични пространства. Смятам, в случай че тази фамозна песен, която дори пътува в космоса, стартира да бъде разпознавана от младите, това ще е към този момент един извънреден триумф. Много малко човешки гласове са способни въобще да я изпълнят, значи че има нещо по-различно от нашето нормално другарство.
Надявам се в действителност на подобен триумф, уповавам се това да е българският Хари Потър. Надявам се това да е българският Хари Потър.Малко е клиширано, обаче ние сътворяваме фантазията на времето, в което живеем, т.е. дали желаеме да се върнем доста години обратно или желаеме да създадем наше измерение тук и в този момент, или пък желаеме да създадем ново измерение, което в никакъв случай до момента не е съществувало, зависи от нашите копнежи. Това ще е триумфът - сами ще го разпознаем. Децата да желаят да отидат на опера, а не ние да ги принуждаваме.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ