Докато България отброява последните седмици до влизането си в еврозоната,

Докато България отброява последните седмици до влизането си в еврозоната, Хърватия към този момент живее в нея. От 1 януари 2023 година южната ни съседка е част както от зоната на свободно придвижване Шенген, по този начин и от общата европейска валута. Какви бяха резултатите, страховете и резултатите от тази смяна – и какво може да научи София от Загреб?

За Хърватия приемането на еврото беше не просто административна стъпка, а акт на дълбока икономическа и политическа интеграция, споделя в собствен репортаж Би Ти Ви. На 1 януари 2023 година хърватите замениха куната с евро при закрепен курс от малко над седем куни за едно евро. Този ден донесе освен нови банкноти и монети, само че и алегоричен завършек на прехода към пълноправно участие в европейското икономическо пространство.

Резултатите не закъсняха. Само две години по-късно страната регистрира растеж на Брутният вътрешен продукт, покачен кредитен рейтинг – най-голям от 1997 година насам – и спад на дълга от 90% под 60% от Брутният вътрешен продукт. „ Това значи, че обществените ни финанси са постоянни, че направляваме бюджета и се грижим за уязвимите групи и пенсионерите “, съобщи Звонимир Савич, консултант на министър-председателя. Според него европейските фондове са катализаторът, който прави икономическата непоклатимост не просто статистика, а действителност.

Периодът, в който Хърватия одобри еврото, не беше елементарен. Решението пристигна в сянката на войната в Украйна и световната инфлация след пандемията. Мнозина се опасяваха, че новата валута ще изстреля цените, само че опитът сподели друго – инфлацията се успокои от над 10% през 2022 година до към 4% през днешния ден, а заплатите порастват по-бързо от цените. Правителството твърди, че самото въвеждане на еврото е асъдействало за покачването едвам с две десети от %.

Все отново част от потребителите усещат по-високи цени при някои съществени артикули, което докара до корав надзор от страната. Магазините са задължени да поддържат оптималната цена за избрани хранителни артикули – от самун и мляко до олио и захар. Системата работи: търговците имат независимост, само че в границите на ясно избрани граници. Това се оказа основно за запазването на доверието на хората в новата валута.

Самият преход беше сбъднат с хирургическа акуратност. Първите 15 дни хърватите можеха да заплащат и с куни, и с евро, като търговците бяха задължени да връщат рестото единствено в евро. В продължение на месеци цените се изписваха двойно, с цел да няма комплициране. Банкомати, ПОС терминали и картови системи бяха обновени авансово.

Това, което най-силно впечатлява икономистите, е спокойствието на финансовите пазари: нямаше срив на спестяванията, нито внезапен скок на лихвите. Валутният риск за бизнеса и семействата изчезна, а вложенията потеглиха нагоре. Експертите акцентират, че триумфът е резултат от дългогодишната валутна непоклатимост на Хърватия, чиято куна беше обвързана с еврото още преди формалното въвеждане.

Опитът на Хърватия е индикативен: валутната смяна сама по себе си не взема решение проблеми, само че може да ускори доверието и да форсира растежа, в случай че е съчетана с ясна фискална дисциплинираност и мощна институционална рамка. Днес Загреб е измежду водещите по осъществяване на Механизма за възобновяване и резистентност, с над 10 милиарда евро, от които към този момент са усвоени повече от половината.

За България това е урок по самообладание и поредност. Еврото не е просто валута – то е тест за зрелостта на страната, за умеенето й да балансира икономическа независимост и обществена отговорност. Ако София успее да повтори хърватската формула – постоянни финанси, квалифициран бизнес и осведомени жители – то 2026 година може да се окаже не просто нова дата в календара, а ново начало за доверието към българската стопанска система.