Докъде може да се стигне в разговорите с децата, когато

Докъде може да се стигне в диалозите с децата, когато тематиката е война? Какво е отражението върху детската душeвност и от какво значение е възрастта, когато става дума за война и военни дейности?

Темата разяснява в “Нашият ден “ Детелина Стаменова , психолог и психотерапевт:

“Възрастните сме не по-малко уплашени от това, което се разиграва. Трябва да разграничим говоренето си, тъй че то да бъде уместно. Да можем да слушаме като възрастни, само че да приказваме като родители, които да ги успокоят в сегашния миг.

Предложението ми е да се заобикаля да се влиза в прекомерно огромни детайлности с дребни деца, в случай че те не питат съответно.

Някои деца се затварят, когато са тревожни, други стават раздразнителни, а има и такива, които в действителност не ги интересува , техните проблеми в учебно заведение или с другари сега могат да преобладават в техния вътрешен свят, следва да се отнесем с почитание и към такова нещо.



При децата би трябвало да следим всичко, друго от нормалното. През последните две години на пандемията родителите следиха разнообразни положения на децата си, било поради терзания, било поради оставане онлайн.

Децата бяха доста повече у дома, поради което знаем повече за тях. Появиха се проблеми като неприятен сън, проблеми с кожата, която е най-големият орган на нашето тяло. Децата постоянно реагират на напрежението през най-различни дерматологични проблеми . Когато забележим сходна демонстрация може да беседваме с детето и това би трябвало да стане в една спокойна среда.

Ако децата нямат някакви психосоматични промени и смяна в държанието бихме могли да ги оставим. Най-правилният метод към всички тях сега е да им дадем чувство за сигурност.

Освен успокояването с думи, бихме могли да прекарваме време с околните си и да прегръщате децата си. “

Чуйте целия диалог в звуковия файл.