Никога повече няма да те видя? Едва ли, не и в този живот. Историите на бежанците от Нова Каховка
Доброволци от Санкт Петербург всеки ден посрещат бежанци от окупираните от Русия украински територии, наводнени след разрушаването на стената на язовир " Нова Каховка ". Повечето украинци не престават пътя си към Европейски Съюз. Но най-малко един ден прекарват в родния град на Владимир Путин. Те описват.
Бежанци от Украйна, принудени да изоставен родината си, когато домовете им са погълнати от наводнението, провокирано от гърмежа на язовирната стена на Нова Каховка, пътуват до Санкт Петербург с трен от Евпатория. Това е курортен град в нелегално анексирания от Русия през 2014 година полуостров Крим.
Влакът идва всеки ден в 13 часа и 1 минута. На перона излизат туристи, съветски военни, които се връщат от войната в Украйна, и бежанци. Последните ги посрещат доброволци.
" Ако хората останат най-малко за ден или до идната заран, те имат потребност някой да ги подслони ", споделя доброволката Марина (името ѝ е променено по нейна молба) пред сътрудник на.
Тя и сътрудниците ѝ обезпечават храна и всичко належащо на идващите бежанци - някои нямат телефони, други даже чанта - избавените от наводнението движимости са в найлонови торбички. Трети нямат и обувки.
Такъв е казусът със семейство, избавено от покрив на къща в село покрай град Олешки. Марина ги вижда на гарата - стара двойка и синът им, на към 35 години. Доброволката носи нужното - куфар, обувки, чадъри.
" И тримата бяха с джапанки, с тиня по краката, ръцете и лицата им бяха изгорели от слънцето, а бащата ми сподели паспорта си - паднал в калната вода. Синът му едвам го извадил, фотографията се беше отлепила, а самият паспорт се беше свил, до момента в който изсъхва ", спомня си Марина.
По-късно схваща, че бащата в началото не е пропуснат от съветските граничари поради документа, само че в последна сметка съумява да влезе в страната. Заминават за Полша - при огромната щерка и внучките, които са съумели да изоставен Украйна след началото на войната - също благодарение на доброволци.
Сред " каховския поток " от бежанци има доста възрастни хора. Всички те са с украински паспорти и не са желали да напущат селата, домовете и фермите си. Казват, че са се надявали да изчакат да свърши " този пъкъл ", а някои споделят напряко, че мечтаят да " дочакат освобождението ".
Но се оказват откъснати от родната земя - дефинитивно, окончателно, в края на живота си. Пътуват към чужд свят. Най-често отиват при децата си, които са ги убеждавали да заминат още щом стартира окупацията.
Слизат от влака с бастуните, с очилата с гумени връзки, увити към слепоочията, с торбички със избавени от водата движимости. Някои се нуждаят от инвалидни колички, други - от носилки.
Всичките му движимости са били безусловно удавени дружно с къщата, живота, гроба на жена му
" Помня дядо Тарас , роден през 1940 година, който е седял на покрива на къщата си в Олешки няколко дни ", споделя Марина. Доброволци му оказват помощ и идва в Санкт Петербург. Носи скъсани галоши цялостни с тиня, панталон и риза, дадени му от доброволци. Всичките му движимости са били безусловно удавени - " дружно с къщата, живота, гроба на жена му ".
Доброволката води дядо Тарас до ортопедичен магазин, с цел да купи обувки за изкривените му от артрит крайници. Единият му пръст липсва и той върви мъчно.
" Кой, за какво се нуждаеше от тази война? ", пита старецът. Цял живот е работил - като водач на кола за спешна помощ, тракторист, шеф на магазин и преподавател по трудово образование. Отгледал е наследник, който от дълго време го е викал в Полша. Но Тарас желал да почине на своята земя.
Вместо това се озовава в непозната страна. Марина го води и в оптика, тъй като има 12 диоптъра, а очилата му са в неприятно положение. На другия ден Тарас и две баби от наводнените региони потеглят с доброволец към границата.
Марина се среща и със семейство от дребния град Таврийск, което идва със същия трен - майката Ирина с две деца на 16 и 15 години - Светлана и Олег (имената са изменени от съображения за сигурност, техни родственици остават в окупираната територия). Градът им не е бил наводнен - среща се над разлива, формиран след разрушаването на язовирната стена, само че въпреки всичко вземат решение да заминат.
Язовир Нова Каховка: Снимки преди и след разрушаването Сателитни фотоси, направени преди и след разрушаването на стената на язовир " Нова Каховка ", демонстрират пагубното наводняване след гърмежа на оборудването на р. Днепър в Южна Украйна.
Тя споделя още, че съветските окупатори слагат на украинците изискване - да получат съветски паспорти. Но те не желаят да са жители на Русия.
" Светлана сподели: " Отдавна трябваше да създадем това бягство от Шоушенк " (аналогия с американския филм по романа на Стивън Кинг " Изкуплението Шоушенк " - бел. ред), спомня си Марина.
Тя развежда фамилията из Санкт Петербург. Това не е изключение - и бежанците от разрушените Мариупол и Бахмут постоянно молят доброволците да им покажат града.
Не може да ти излезе от главата, че всичко в живота можеше да бъде друго, в случай че не беше нападението на Русия над Украйна
" И тогава се разхождаш с тях из Лятната градина или сядаш в някое кафене, само че не може да ти излезе от главата, че всичко в живота можеше да бъде друго, в случай че не беше нападението на Русия над Украйна. Те просто щяха да дойдат при нас или ние щяхме да дойдем при тях ", споделя Марина.
Сеща се по какъв начин предходната година мъж от Рубижне, който в този момент живее в бежански лагер в Германия , до момента в който се любува на най-голямата катедрала " Свети Исаакий Далматски ", ѝ споделя: " Как съм мечтал да видя Санкт Петербург, само че не и при тези условия... ".
Преди Ирина и децата ѝ да продължат своя бежански път, стоят дружно с Марина и се прегръщат.
" Ирина попита: " Нима в никакъв случай повече няма да се забележим? " - " Едва ли, не и в този живот ". Не за първи път давам отговор на този въпрос, осъзнавайки, че в никакъв случай повече няма да видя всички тези хора ", споделя доброволката.
Така ще е и с 28-годишния Андрей от село покрай Олешки. Той идва в Санкт Петербург без никакви движимости и без телефон. Марина му купува всичко належащо и го нахранва, преди да го изпрати до рейс към границата, с цел да стигне до фамилията си, което не е виждал от 9 месеца. Жена му и трите му деца го чакат в Полша, най-малкият му наследник се е родил единствено преди месец.
" Окупацията стартира, руснаците пристигнаха и продължиха да идват. Беше ужасно, взех пари назаем, с цел да закарам фамилията си до границата с Русия, а след това доброволци ни помогнаха. Аз останах, тъй като се опасявах да потегли ", споделя Андрей на Марина.
До 2017 година той служи във Въоръжените сили на Украйна - първо като кадрови боец, а след това по контракт, тъй като жена му забременява и би трябвало някак да се устоят със заплатата му на тракторист.
Подгизнали и изтощени. Украински доброволци избавят домашни любимци след разрушаването на " Нова Каховка " Украински доброволци не престават да търсят и избавят животни, които са били хванати в капан от наводненията след пробива на язовир " Нова Каховка " в Херсонска област.
Когато се случва гърмежът в Каховската Водноелектрическа централа, Андрей се връща от полето: " Водата ни застигна. Притокът беше толкоз мощен, че колата съвсем се прекатурна, водата навлизаше бързо, беше ужасно ".
Взема от съседи гребна лодка и в продължение на три дни с негов другар смъкват от покривите възрастни хора, дами и животни.
Лицето му беше цялото черно, а червеите към този момент се бяха настанили в косата и по тялото му
Когато водата стартира да се оттича, съветските служители на реда желаят да разпознават труповете.
" Спомням си, че когато обърнаха тялото на един мъж, лицето му беше цялото черно, а червеите към този момент се бяха настанили в косата и по тялото му. Имаше доста удавени хора и животни ", споделя още Андрей.
Споделя на Марина, че преди наводнението в селото му има разделяне - някои баби се борят за филантропична помощ и желаят съветски паспорти, други даже отхвърлят да я вземат. Всички младежи обаче са срещу Русия.
Андрей е напуснал Русия, а доброволката още си спомня думите му за началото на окупацията: " Когато руснаците пристигнаха, претърсваха, стреляха... ". Доброволката споделя, че хората, които са живели повече от година в съветска окупация, " имат ясно схващане кой кого е нападнал в тази история ".
На другия ден Марина още веднъж ще отиде да посрещне влака. За нея това е рутинна работа, " нищо героично - да посрещнеш, да нахраниш, да купиш нещо, в случай че е належащо.
" А след това да чуеш: " Нима в никакъв случай повече няма да те видя? " И да отговориш: " Вероятно не. Не и в този живот ".
Бежанци от Украйна, принудени да изоставен родината си, когато домовете им са погълнати от наводнението, провокирано от гърмежа на язовирната стена на Нова Каховка, пътуват до Санкт Петербург с трен от Евпатория. Това е курортен град в нелегално анексирания от Русия през 2014 година полуостров Крим.
Влакът идва всеки ден в 13 часа и 1 минута. На перона излизат туристи, съветски военни, които се връщат от войната в Украйна, и бежанци. Последните ги посрещат доброволци.
" Ако хората останат най-малко за ден или до идната заран, те имат потребност някой да ги подслони ", споделя доброволката Марина (името ѝ е променено по нейна молба) пред сътрудник на.
Тя и сътрудниците ѝ обезпечават храна и всичко належащо на идващите бежанци - някои нямат телефони, други даже чанта - избавените от наводнението движимости са в найлонови торбички. Трети нямат и обувки.
Такъв е казусът със семейство, избавено от покрив на къща в село покрай град Олешки. Марина ги вижда на гарата - стара двойка и синът им, на към 35 години. Доброволката носи нужното - куфар, обувки, чадъри.
" И тримата бяха с джапанки, с тиня по краката, ръцете и лицата им бяха изгорели от слънцето, а бащата ми сподели паспорта си - паднал в калната вода. Синът му едвам го извадил, фотографията се беше отлепила, а самият паспорт се беше свил, до момента в който изсъхва ", спомня си Марина.
По-късно схваща, че бащата в началото не е пропуснат от съветските граничари поради документа, само че в последна сметка съумява да влезе в страната. Заминават за Полша - при огромната щерка и внучките, които са съумели да изоставен Украйна след началото на войната - също благодарение на доброволци.
Сред " каховския поток " от бежанци има доста възрастни хора. Всички те са с украински паспорти и не са желали да напущат селата, домовете и фермите си. Казват, че са се надявали да изчакат да свърши " този пъкъл ", а някои споделят напряко, че мечтаят да " дочакат освобождението ".
Но се оказват откъснати от родната земя - дефинитивно, окончателно, в края на живота си. Пътуват към чужд свят. Най-често отиват при децата си, които са ги убеждавали да заминат още щом стартира окупацията.
Слизат от влака с бастуните, с очилата с гумени връзки, увити към слепоочията, с торбички със избавени от водата движимости. Някои се нуждаят от инвалидни колички, други - от носилки.
Всичките му движимости са били безусловно удавени дружно с къщата, живота, гроба на жена му
" Помня дядо Тарас , роден през 1940 година, който е седял на покрива на къщата си в Олешки няколко дни ", споделя Марина. Доброволци му оказват помощ и идва в Санкт Петербург. Носи скъсани галоши цялостни с тиня, панталон и риза, дадени му от доброволци. Всичките му движимости са били безусловно удавени - " дружно с къщата, живота, гроба на жена му ".
Доброволката води дядо Тарас до ортопедичен магазин, с цел да купи обувки за изкривените му от артрит крайници. Единият му пръст липсва и той върви мъчно.
" Кой, за какво се нуждаеше от тази война? ", пита старецът. Цял живот е работил - като водач на кола за спешна помощ, тракторист, шеф на магазин и преподавател по трудово образование. Отгледал е наследник, който от дълго време го е викал в Полша. Но Тарас желал да почине на своята земя.
Вместо това се озовава в непозната страна. Марина го води и в оптика, тъй като има 12 диоптъра, а очилата му са в неприятно положение. На другия ден Тарас и две баби от наводнените региони потеглят с доброволец към границата.
Марина се среща и със семейство от дребния град Таврийск, което идва със същия трен - майката Ирина с две деца на 16 и 15 години - Светлана и Олег (имената са изменени от съображения за сигурност, техни родственици остават в окупираната територия). Градът им не е бил наводнен - среща се над разлива, формиран след разрушаването на язовирната стена, само че въпреки всичко вземат решение да заминат.
Язовир Нова Каховка: Снимки преди и след разрушаването Сателитни фотоси, направени преди и след разрушаването на стената на язовир " Нова Каховка ", демонстрират пагубното наводняване след гърмежа на оборудването на р. Днепър в Южна Украйна.
Тя споделя още, че съветските окупатори слагат на украинците изискване - да получат съветски паспорти. Но те не желаят да са жители на Русия.
" Светлана сподели: " Отдавна трябваше да създадем това бягство от Шоушенк " (аналогия с американския филм по романа на Стивън Кинг " Изкуплението Шоушенк " - бел. ред), спомня си Марина.
Тя развежда фамилията из Санкт Петербург. Това не е изключение - и бежанците от разрушените Мариупол и Бахмут постоянно молят доброволците да им покажат града.
Не може да ти излезе от главата, че всичко в живота можеше да бъде друго, в случай че не беше нападението на Русия над Украйна
" И тогава се разхождаш с тях из Лятната градина или сядаш в някое кафене, само че не може да ти излезе от главата, че всичко в живота можеше да бъде друго, в случай че не беше нападението на Русия над Украйна. Те просто щяха да дойдат при нас или ние щяхме да дойдем при тях ", споделя Марина.
Сеща се по какъв начин предходната година мъж от Рубижне, който в този момент живее в бежански лагер в Германия , до момента в който се любува на най-голямата катедрала " Свети Исаакий Далматски ", ѝ споделя: " Как съм мечтал да видя Санкт Петербург, само че не и при тези условия... ".
Преди Ирина и децата ѝ да продължат своя бежански път, стоят дружно с Марина и се прегръщат.
" Ирина попита: " Нима в никакъв случай повече няма да се забележим? " - " Едва ли, не и в този живот ". Не за първи път давам отговор на този въпрос, осъзнавайки, че в никакъв случай повече няма да видя всички тези хора ", споделя доброволката.
Така ще е и с 28-годишния Андрей от село покрай Олешки. Той идва в Санкт Петербург без никакви движимости и без телефон. Марина му купува всичко належащо и го нахранва, преди да го изпрати до рейс към границата, с цел да стигне до фамилията си, което не е виждал от 9 месеца. Жена му и трите му деца го чакат в Полша, най-малкият му наследник се е родил единствено преди месец.
" Окупацията стартира, руснаците пристигнаха и продължиха да идват. Беше ужасно, взех пари назаем, с цел да закарам фамилията си до границата с Русия, а след това доброволци ни помогнаха. Аз останах, тъй като се опасявах да потегли ", споделя Андрей на Марина.
До 2017 година той служи във Въоръжените сили на Украйна - първо като кадрови боец, а след това по контракт, тъй като жена му забременява и би трябвало някак да се устоят със заплатата му на тракторист.
Подгизнали и изтощени. Украински доброволци избавят домашни любимци след разрушаването на " Нова Каховка " Украински доброволци не престават да търсят и избавят животни, които са били хванати в капан от наводненията след пробива на язовир " Нова Каховка " в Херсонска област.
Когато се случва гърмежът в Каховската Водноелектрическа централа, Андрей се връща от полето: " Водата ни застигна. Притокът беше толкоз мощен, че колата съвсем се прекатурна, водата навлизаше бързо, беше ужасно ".
Взема от съседи гребна лодка и в продължение на три дни с негов другар смъкват от покривите възрастни хора, дами и животни.
Лицето му беше цялото черно, а червеите към този момент се бяха настанили в косата и по тялото му
Когато водата стартира да се оттича, съветските служители на реда желаят да разпознават труповете.
" Спомням си, че когато обърнаха тялото на един мъж, лицето му беше цялото черно, а червеите към този момент се бяха настанили в косата и по тялото му. Имаше доста удавени хора и животни ", споделя още Андрей.
Споделя на Марина, че преди наводнението в селото му има разделяне - някои баби се борят за филантропична помощ и желаят съветски паспорти, други даже отхвърлят да я вземат. Всички младежи обаче са срещу Русия.
Андрей е напуснал Русия, а доброволката още си спомня думите му за началото на окупацията: " Когато руснаците пристигнаха, претърсваха, стреляха... ". Доброволката споделя, че хората, които са живели повече от година в съветска окупация, " имат ясно схващане кой кого е нападнал в тази история ".
На другия ден Марина още веднъж ще отиде да посрещне влака. За нея това е рутинна работа, " нищо героично - да посрещнеш, да нахраниш, да купиш нещо, в случай че е належащо.
" А след това да чуеш: " Нима в никакъв случай повече няма да те видя? " И да отговориш: " Вероятно не. Не и в този живот ".
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ