Добрият човек - казвал Платон - е едничкият истински музикант,

„ Добрият човек - казвал Платон - е едничкият същински музикант, тъй като основава съвършена естетика и то не с лира или различен инструмент, а с целокупността на своя живот. “ ~ Георги ТОМАЛЕВСКИ, „ Слънце след стихия “

(Musicians, 1623, by Dirck Hals)

Силата на музикалното влияние

Споменахме, че в порядъка на света има нещо, което можем да назовем благозвучност. Тоя порядък дава на всяка предприемчивост съразмерен тип. Музиката, в най-широкия смисъл на думата, не е из­раз единствено на хрумвания посредством тонове, само че тя е най-дълбоката и най-първичната форма на хармонията, която срещаме в живота. Древните са смятали музиката като най-ярко отражение на съществуващия в живота темп. Те са желали да я дефинират надали не като знание за реда на всичко съществуващо - наука за хармо­ничните връзки във вселената. Началата, върху които почива музиката, са неизменими. Те са закони,, които съществуват в естеството на всички неща н които най-ярко усещаме посредством токовете. Човек може и би трябвало да се научи да живее музикално. Без тоя детайл, животът, както на обособения човек, по този начин и на обществото, е безчовечен, лишен от всичко това, което го прави прелъстителен и заслужен.

Спомням си, че бях прочел следната правдива характерност за народите, които обичат или не обичат музиката:

Историкът Поливи, чиято акуратност е приета, споделя, че от всичките аркадийски нации, тия които били незапознати с музиката, били считани за най-жестоки. Той самоуверено отдава тяхната свирепост и ретроградност на туй, че те не били осведомени с това изкуство. Той атакува мощно един от първенците на тоя народ, който се осмелил да каже, че музиката била въведена сред хората, единствено с цел да, ги обайва и развращава посредством изключително чудо, като му.про­тивопоставя за образец останалите аркадийци, които; откакто получили от своите законодатели уредби, годни да им вдъхват любов към музиката, се отличавали с кротките  си нрави и огромна богобоязливост. Той рисува най-ласкателната картина на празниците, ко­гато аркадийската юноша, още от детинство приучена към това, е пяла религиозни химни в чест на бо­говете на отечествените юнаци и прибавя: „ Аз правя всичко това, с цел да накарам кинетите да обикнат му­зиката и да се заемат за  изкуствата, които очовеча­ват народите. Това е едничкото средство, с което те биха могли да се откажат от своята свирепост. “

Платон, дълго време преди този момент, признавал не­победимото въздействие на музиката върху формата на ръководството. Той не се побоял да каже, че при всяка смяна в изкуството, се явява и съответната про­мяна в държавното устройство. Добрият човек - казвал Платон - е едничкият същински музикант, тъй като основава съвършена естетика и то не с лира или различен инструмент, а с целокупността на своя живот. “

Именит французин написа следното: „ Още от незапомнени времена китайците са имали същите възгледи върху нравствената мощ на музиката, както и гърците. Прочутият Конг Це, който първите ми­сионери, в устрема си да полатинчат всичко, са на­рекли Конфуциус - тоя Сократ на Китай, откакто изучил главно музиката (както е направил и Со­крат) е намерил в нея най-сигурното средство да преобрази публичните нрави и радикално да ги обнови. И той е мислил за музиката това, което Платон показва няколко века след него, че музиката би трябвало да се смята като първа съставка на възпитанието и че нейната липса и крах е най-сигурен белег за упадъка на царствата.

Конг-Це е бил осведомен също с музиката к познавал надълбоко науките. В книгата Лам-Ю се споделя, че философът един път свирил на кинг. Някакъв селяндур, който минавал край вратата му се спрял да го послуша и разчувствуван от хармонията що из­давали звучните трепети на инструмента, извикал: „ О, с какви велики работи би трябвало да е заета душата на тогова, който може да свири по този начин! “

Прочутият китайски историк Пан-Ку твърди, че всички учения на свещените книги доказвали не­обходимостта от музикална просвета, която поетите на­ричат ек на мъдростта, стопанка и майка на добро­детелите. Писателите от всички епохи й отдават мощта да вдъхва обич към добродетелите и да ги приучава да извършват своите длъжности. Искате ли - казва той - да узнаете, дали едно царство се добре ръководи и дали нравите на неговите обита­тели са положителни или неприятни, изпитвайте, каква е музи­ката, що се свири там.

Казано е:  Вред, дето срещнете  мъдра мисъл, изразена посредством музикални думи, или когато в думите има мелодия и същински темп, там има и нещо дъл­боко и положително в самите думи.

Индуският публицист Джинараджадаса споделя, че музиката по един неразбираем метод разкрива това, което сме ние самите. Тя е един синтез на възви­шени неща, които не могат да се дефинират, само че който синтез зависи прекалено много от нашата нравствена природа. Слушателите на музиката се познават по това, по какъв начин я възприемат, а изпълнителите - как я извършват. Има хора, които могат, с помощта на музикалната си заложба, да станат забележителни из­пълнители,   само че те постоянно ще показват своята вът­решна природа. Ако са груби, елементарни и непрефинени духовно, музиката, която ни дават, незабавно ще по­каже това. Един ден, когато ще имаме идеални ор­кестри и идеални слушатели и самото вещество на стените ще ни предава по необикновен метод музиката, това, което считаме за мъртво вещество, ще ни на­кара да чуем неговата музика. Навсякъде - в метала, в дървото е скрита музика, която ще прибави един нов детайл и едно ново, непознато качество на тона. Тогава ще ни стане ясно, какво е желал да каже Карлейл с думите: „ Музиката е един тип неизговоримо слово, което ни води към границите на без­крайното и от време на време ни дава опция да надзърнем в него. “

Нали всеки от нас, когато слуша същинска му­зика, усеща, че нейният темп и естетика провеждат личните му мисли, усеща и креативна воля? Къде на друго място, с изключение на във величието на една симфония, ние се убеждаваме в съществува­нето на това, в което не могат да ни убедят ду­мите? Музиката е единствената буря, която ни подсказва съществуването на Твореца.

От: „ Слънце след стихия “ (Есета), Георги Томалевски, изд. „ Житно зърно “, 1946 година
Картина: Musicians, 1623, by Dirck Hals;