Не само липсата на сън е проблем – и прекаляването с него вреди на паметта
Добре знае се, че дефицитът на сън усилва риска от деменция, само че нови научни открития сочат, че несъразмерният сън може да бъде също толкоз нездравословен.
Изследователи от Научния здравен център към Университета на Тексас откриват, че спането по приблизително девет часа на нощ форсира стареенето на мозъка и води до проблеми с паметта в по-късен стадий от живота.
Според изследването този табиет прибавя приблизително шест години и половина към „ възрастта “ на мозъка на участниците. Изводът на учените: " дългата дълготрайност на съня може да бъде ранен и евентуално обратим рисков фактор " за болести, свързани със загуба на паметта, написа " Дейли Мейл ".
Изследването обгръща 1853 здрави възрастни на възраст сред 27 и 85 години, като наблюдава въздействието на съня върху когнитивните им качества в продължение на 20 години. Всеки четири години участниците прекосявали проби за памет, вербално размишление, визуално-пространствена ориентировка и време за реакция, както и попълвали анкети за междинната дълготрайност на съня си.
Резултатите демонстрират, че хората, които спят по девет или повече часа на нощ, се показват доста по-слабо и в четирите теста. Най-лоши били резултатите при хора със признаци на меланхолия, които също спят дълго. Депресията е известна с това, че провокира несъразмерен сън, и учените считат, че точно депресивното положение, а не сънят самичък по себе си, може да е повода за когнитивния спад.
Но даже хора без меланхолия, които постоянно спят по над девет часа, също демонстрират влошена мозъчна функционалност, изключително във връзка с световното знание и образната памет.
Проф. Йънг, началник на проучването, разяснява:
„ Нарушенията в продължителността и модела на съня усилват риска от когнитивен недостиг и болест на Алцхаймер. “
Откритията удостоверяват резултати от предходни изследвания, в това число 10-годишно проучване, оповестено в списание Psychiatry Research, което открива, че спане по повече от осем часа на нощ е обвързвано с 64% по-висок риск от деменция.
Точната причина, заради която несъразмерният сън води до деменция, към момента не е ясна, само че шведско изследване допуска, че разстройването на циркадния темп (естественият биологичен цикъл сън-будност) може да е основният фактор. Учените от Karolinska Institutet в Стокхолм показват, че сънят денем може да наруши способността на мозъка да почиства токсични боклуци, които се натрупват в будно положение.
Съществува и догадка, че самата ранна мозъчна увреда при деменция може да усилва потребността от сън.
Проучването идва в подтекста на по-ранни заключения, че съвсем половината от всички случаи на заболяването на Алцхаймер могат да бъдат предотвратени, в случай че се управляват 14 рискови фактори, измежду които загуба на слух, високи равнища на холестерол, зрителни проблеми и липса на физическа интензивност.
Алцхаймер визира към 982 000 души във Англия. Анализ на Alzheimer’s Research UK демонстрира, че през 2022 година 74 261 души са умряли от деменция, в съпоставяне със 69 178 през миналата година, което прави болестта водещата причина за гибел в страната.
През 2019 година се пресмята, че здравните затруднения от деменцията костват на NHS към 700 милиона паунда годишно. Според Световната здравна организация физическата неактивност води до към 2 милиона смъртни случаи годишно, което я слага измежду десетте водещи аргументи за гибел и неработоспособност в света.
Превод: GlasNews
Изследователи от Научния здравен център към Университета на Тексас откриват, че спането по приблизително девет часа на нощ форсира стареенето на мозъка и води до проблеми с паметта в по-късен стадий от живота.
Според изследването този табиет прибавя приблизително шест години и половина към „ възрастта “ на мозъка на участниците. Изводът на учените: " дългата дълготрайност на съня може да бъде ранен и евентуално обратим рисков фактор " за болести, свързани със загуба на паметта, написа " Дейли Мейл ".
Изследването обгръща 1853 здрави възрастни на възраст сред 27 и 85 години, като наблюдава въздействието на съня върху когнитивните им качества в продължение на 20 години. Всеки четири години участниците прекосявали проби за памет, вербално размишление, визуално-пространствена ориентировка и време за реакция, както и попълвали анкети за междинната дълготрайност на съня си.
Резултатите демонстрират, че хората, които спят по девет или повече часа на нощ, се показват доста по-слабо и в четирите теста. Най-лоши били резултатите при хора със признаци на меланхолия, които също спят дълго. Депресията е известна с това, че провокира несъразмерен сън, и учените считат, че точно депресивното положение, а не сънят самичък по себе си, може да е повода за когнитивния спад.
Но даже хора без меланхолия, които постоянно спят по над девет часа, също демонстрират влошена мозъчна функционалност, изключително във връзка с световното знание и образната памет.
Проф. Йънг, началник на проучването, разяснява:
„ Нарушенията в продължителността и модела на съня усилват риска от когнитивен недостиг и болест на Алцхаймер. “
Откритията удостоверяват резултати от предходни изследвания, в това число 10-годишно проучване, оповестено в списание Psychiatry Research, което открива, че спане по повече от осем часа на нощ е обвързвано с 64% по-висок риск от деменция.
Точната причина, заради която несъразмерният сън води до деменция, към момента не е ясна, само че шведско изследване допуска, че разстройването на циркадния темп (естественият биологичен цикъл сън-будност) може да е основният фактор. Учените от Karolinska Institutet в Стокхолм показват, че сънят денем може да наруши способността на мозъка да почиства токсични боклуци, които се натрупват в будно положение.
Съществува и догадка, че самата ранна мозъчна увреда при деменция може да усилва потребността от сън.
Проучването идва в подтекста на по-ранни заключения, че съвсем половината от всички случаи на заболяването на Алцхаймер могат да бъдат предотвратени, в случай че се управляват 14 рискови фактори, измежду които загуба на слух, високи равнища на холестерол, зрителни проблеми и липса на физическа интензивност.
Алцхаймер визира към 982 000 души във Англия. Анализ на Alzheimer’s Research UK демонстрира, че през 2022 година 74 261 души са умряли от деменция, в съпоставяне със 69 178 през миналата година, което прави болестта водещата причина за гибел в страната.
През 2019 година се пресмята, че здравните затруднения от деменцията костват на NHS към 700 милиона паунда годишно. Според Световната здравна организация физическата неактивност води до към 2 милиона смъртни случаи годишно, което я слага измежду десетте водещи аргументи за гибел и неработоспособност в света.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ