Самотата увеличава риска от преждевременна смърт с около 30%
Самотата ни разболява, само че лекарите не могат да я излекуват сами. Липсата на обществени връзки има влияние върху здравето, сравнимо с пушенето на 15 цигари дневно, сочи ново проучване на Мичиганския университет (University of Michigan)
Въпреки че е потвърдено, че самотата вреди на здравето, определянето ѝ като здравословен проблем трансферира отговорността от обществото към опазването на здравето, макар че самото опазване на здравето не може да възвърне обществените връзки, предизвестяват специалистите.
Проучването, оповестено в Social Problems, документира по какъв начин хроничната самотност и обществената изолираност получават известност като проблеми за публичното здраве, откакто проучванията ги свързаха с по-висок риск от болести, гибел и възходящи разноски за опазване на здравето.
Предишни проучвания, разисквани в актуалното изследване, демонстрират, че неналичието на обществена връзка е сравнима с пушенето на 15 цигари дневно. Друго изследване откри, че обществената изолираност, самотата и животът сами по себе си покачват риска от преждевременна гибел с почти 30%. Трето изследване сподели, че с изключение на физическите последствия, това прекарване може да има и икономическа цена, струвайки на Medicare (Medicare е федералната здравноосигурителна стратегия на САЩ- бел. ред.) почти 6,7 милиарда $ годишно за грижи за възрастни хора.
" След като хората видяха тези открития, те започнаха да се отнасят към самотата като към нещо наложително и незабавно ", сподели докторантката от Мичиганския университет София Хилтнер. " Но това ме накара да се замисля: Защо считаме проблемите за значими единствено когато са свързани със здравето? ", добави тя.
Хилтнер интервюира специалисти и проучва повече от десетилетие медийни изявления, публикации в медицински списания и университетски писания. Тя открива, че въпреки свързването на самотата със здравето да дава легитимност на казуса, то също по този начин основава това, което тя назовава " логичен скок " – догатката, че защото даден проблем е обвързван със здравето, здравната система би трябвало да се опита да го реши.
" Не всичко, което е обвързвано със здравето, принадлежи на опазването на здравето ", сподели тя. " Лекарите могат да преглеждат пациенти и да ги свързват с услуги, само че не могат да възвръщат общностите или да редуцират работното време ", изясни специалистът.
Хилтнер, докторант по обществена демография в Центъра за проучване на популацията към Института за обществени проучвания към Мичиганския университет, стартира да учи самотата, откакто следи по какъв начин баба ѝ става все по-изолирана по-късно в живота си. Когато стартира докторантура, с цел да учи изолацията измежду възрастните хора, тя открива клинични тествания за " хапче за самотност ". Това прекарване повдига въпроси за какво самотата се преглежда най-вече като медицински, а не като обществен проблем.
" След гибелта на дядо ми, баба ми живееше сама и животът ѝ беше едва структуриран. Изглеждаше, че няма доста другари или занимания. Това ме накара да се замисля за всичко, което се е случило през живота ѝ и е довело до този миг. Чудех се за обществените политики, както и за динамичността на фамилно равнище, които биха могли да оказват помощ за попречване на тази обстановка ", показа претърпяното в фамилията Хилтнер.
Изследването на Хилтнер демонстрира също, че членовете на здравната общественост в началото не са желали да поемат отговорност за самотата. Вместо това, композиция от университетски откриватели, държавни здравни чиновници и застрахователни компании са насочили казуса към опазването на здравето.
" Съществува риск определянето на самотата като здравна измести други способи за справяне с казуса ", сподели тя. " Вниманието, времето и ресурсите са лимитирани. От друга страна, определянето ѝ като здравна може да въодушеви повече дейности, в сравнение с биха се случили другояче ", посочи Хилтнер.
Тя се надява, че изследването ще въодушеви политиците да се замислят за какво формулират проблемите по избран метод и да обмислят решения нагоре по веригата.
" Бих желала те да разсъждават върху мощните страни и рестриктивните мерки на оправянето с проблемите посредством здравната система и да погледнат по-нагоре по течението, с цел да схванат по какъв начин поражда даден проблем, като обмислят способи за интервенция, преди да се е случил. Здравеопазването може да помогне, само че може да стигне единствено ненапълно ", безапелационна е Хилтнер.
Въпреки че е потвърдено, че самотата вреди на здравето, определянето ѝ като здравословен проблем трансферира отговорността от обществото към опазването на здравето, макар че самото опазване на здравето не може да възвърне обществените връзки, предизвестяват специалистите.
Проучването, оповестено в Social Problems, документира по какъв начин хроничната самотност и обществената изолираност получават известност като проблеми за публичното здраве, откакто проучванията ги свързаха с по-висок риск от болести, гибел и възходящи разноски за опазване на здравето.
Предишни проучвания, разисквани в актуалното изследване, демонстрират, че неналичието на обществена връзка е сравнима с пушенето на 15 цигари дневно. Друго изследване откри, че обществената изолираност, самотата и животът сами по себе си покачват риска от преждевременна гибел с почти 30%. Трето изследване сподели, че с изключение на физическите последствия, това прекарване може да има и икономическа цена, струвайки на Medicare (Medicare е федералната здравноосигурителна стратегия на САЩ- бел. ред.) почти 6,7 милиарда $ годишно за грижи за възрастни хора.
" След като хората видяха тези открития, те започнаха да се отнасят към самотата като към нещо наложително и незабавно ", сподели докторантката от Мичиганския университет София Хилтнер. " Но това ме накара да се замисля: Защо считаме проблемите за значими единствено когато са свързани със здравето? ", добави тя.
Хилтнер интервюира специалисти и проучва повече от десетилетие медийни изявления, публикации в медицински списания и университетски писания. Тя открива, че въпреки свързването на самотата със здравето да дава легитимност на казуса, то също по този начин основава това, което тя назовава " логичен скок " – догатката, че защото даден проблем е обвързван със здравето, здравната система би трябвало да се опита да го реши.
" Не всичко, което е обвързвано със здравето, принадлежи на опазването на здравето ", сподели тя. " Лекарите могат да преглеждат пациенти и да ги свързват с услуги, само че не могат да възвръщат общностите или да редуцират работното време ", изясни специалистът.
Хилтнер, докторант по обществена демография в Центъра за проучване на популацията към Института за обществени проучвания към Мичиганския университет, стартира да учи самотата, откакто следи по какъв начин баба ѝ става все по-изолирана по-късно в живота си. Когато стартира докторантура, с цел да учи изолацията измежду възрастните хора, тя открива клинични тествания за " хапче за самотност ". Това прекарване повдига въпроси за какво самотата се преглежда най-вече като медицински, а не като обществен проблем.
" След гибелта на дядо ми, баба ми живееше сама и животът ѝ беше едва структуриран. Изглеждаше, че няма доста другари или занимания. Това ме накара да се замисля за всичко, което се е случило през живота ѝ и е довело до този миг. Чудех се за обществените политики, както и за динамичността на фамилно равнище, които биха могли да оказват помощ за попречване на тази обстановка ", показа претърпяното в фамилията Хилтнер.
Изследването на Хилтнер демонстрира също, че членовете на здравната общественост в началото не са желали да поемат отговорност за самотата. Вместо това, композиция от университетски откриватели, държавни здравни чиновници и застрахователни компании са насочили казуса към опазването на здравето.
" Съществува риск определянето на самотата като здравна измести други способи за справяне с казуса ", сподели тя. " Вниманието, времето и ресурсите са лимитирани. От друга страна, определянето ѝ като здравна може да въодушеви повече дейности, в сравнение с биха се случили другояче ", посочи Хилтнер.
Тя се надява, че изследването ще въодушеви политиците да се замислят за какво формулират проблемите по избран метод и да обмислят решения нагоре по веригата.
" Бих желала те да разсъждават върху мощните страни и рестриктивните мерки на оправянето с проблемите посредством здравната система и да погледнат по-нагоре по течението, с цел да схванат по какъв начин поражда даден проблем, като обмислят способи за интервенция, преди да се е случил. Здравеопазването може да помогне, само че може да стигне единствено ненапълно ", безапелационна е Хилтнер.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ