Добре е тия дни българите да се пазят от стрес,

...
Добре е тия дни българите да се пазят от стрес,
Коментари Харесай

Борисов май вече сънува кошмари за живота си в Дубай

Добре е тия дни българите да се пазят от стрес, с цел да не се постанова да им леят патрон. Наложи ли се, ще чакат на опашка. Там сигурно са подредени плеяда „ звезди ” на ГЕРБ, водени от вездесъщия Бойко Методиев Борисов. Много уплашени са тия хора и евентуално неслучайно кръстосват планините. В сгушените селца и паланки живеят последните баби, леещи патрон.

Казано съществено, Борисов и ГЕРБ са в действителност уплашени, това ясно пролича през последната седмица. Няма и помен от самодостатъчната им надменност.

 

Пак са арогантни,

 

само че към този момент търсят съпричастност – от публицисти, интернационалните наблюдаващи, европейски сътрудници. Специално Борисов е презрян. Той е подигравка, която към този момент даже не разсмива. Големият балкански водач, Батман от Банкя, терминаторът и валякът по света и нас е посмешище, готово на всевъзможни циркове, с цел да удължи и минутка привършващия си политически живот. Той и съпартийците му са стреснати, защото властта си отпътува, а без нея правораздаването може да ги огледа с по-специално око.

Всъщност седмицата означи огромното завръщане на Борисов на политическата сцена, откакто си бе дал блажена отмора. Затова събитията заслужават да се опишат в детайли:

Последната огромна изява на някогашния министър председател бе на 3 юни, когато излезе да изясни, че американските наказания по закона „ Магнитски ” били огромна хвалба за ръководството му. После се отдаде на тихи срещи с младежи и заупокойни мантри, че служебното държавно управление скоро ще почине, развенчано от българите. Успоредно обаче се случваше противоположното – служебното държавно управление разкриваше спекулация след спекулация при ГЕРБ, рейтингът му скачаше, а менторът на министрите (президентът Радев) скрепяваше дружбата с американския дипломат Херо Мустафа. Няма и един българин, несъмнено, който да не смята „ Магнитски ” за

 

леке по България, лепнато от самия Борисов

 

Заедно с това вътрешният министър Бойко Рашков взе да вади остарели папки против него. Появиха се и първите социологически сондажи, в които „ ИТН ” (ИТН) води в прогнозите за 11 юли. Облаците тотално се сгъстиха, по тази причина трябваше да бъдат разпорени с гръм: на 18 юни конференция на унилите Тома Биков, Деница Сачева, Томислав Дончев и Костадин Ангелов бе прекратена от навлизане на Борисов. Със сочна дрънканица той създаде брутални неистини по целия рестартиран конспект. Надъхан беше Борисов, само че и нервозен. След още два дни разноски група по Вазовата екопътека - под водопада Скакля дръпна същата тирада. Понеже бе завел деца и младежи, не се посвени да ги издигне като щит - тези хора ли ще изчегъртват новите? Ден по-късно се оплака на наблюдаващи от ОССЕ за идни изборни измами, а най-после ожали участта си и пред генералния секретар на ЕНП Антонио Лопес.

Предизборната акция бе стартирала на 11 юни. Таймингът на случките демонстрира, че тактиката на вота за ГЕРБ в началото не е включвала осезаемото наличие на Борисов. Фактът, че той бе прекарал много време на раздумки с младежките структури, излъчвани във Facebook, приказва, че партийният комсомол следваше да е основен артист в акцията. Поддържащите функции трябваше да са за други млади очаквания като Даниел Митов и Георг Георгиев. Ходът на събитията обаче донесе уплах, че " новите лица " не се оправят. Наложи се акцията да сервира още от остарялото, т.е. да стане тя откровена и персонална за самия Борисов.

Само че резултатът е жалък. Стратезите на това държание пропущат, че някогашният министър председател от дълго време е посмешище. Дори кварталните котки не го възприемат съществено, въпреки да ги стряска от тв приемника. В типичния си жанр, и на прекъснатата конференция, и след това пред групата в планината,  

 

лъжите му и действителността се разминаваха фрапантно

 

Той, който ликвидира публицистиката посредством придворни мисирки, контролираше медии и измисли конференциите без микрофони, към този момент е доста угрижен за публицистиката – да проверява (служебното правителство), да пита, дръжка, да бъде постоянно будна (по адрес на враговете му, естествено). Дори (о, знамение!) два пъти на конференцията попита имат ли репортерите въпроси. Той, който управляваше посредством копчета от бюрото си държавата и назначаваше безусловно всичко в страната -  от основен прокурор до омбудсман – реве в този момент, че Радев наложил еднолична тирания. След като уредниците на всички избори  – от шефа на ЦИК до последната административна секретарка – постоянно бяха хора на ГЕРБ, в този момент внезапно стана ужасно, че служебният кабинет е зает с вота – и демокрацията била в заплаха. Той и министрите му агитираха всячески нахално през акциите, само че казусът бил, че днешното държавно управление правело агитация. България съвсем през цялата пандемия бе на едно от първите три места по смъртност в Европа, а и на последно по имунизиране, само че той се справял с ковид, проваляла се сегашната власт.

 

Дори „ ония ” ( кои бе?! ) източили язовир „ Студена ”,

 

с цел да може перничани да останат без вода посред прелестното му ръководство. И тъй наречените – безчет умопомрачителни, само че и плитки неистини. Особено трогателна бе сценката с планинския излет. Г(т)рупата  остави книги по пътя, наслаждения се на хубостите. Мероприятието явно искаше да покаже, че Борисов е „ многокнижен ”, а и огромен природолюбител, заобиколен от други положителни същества в ГЕРБ. Тирадата под водопада бе не просто сцена от новия цирк, само че и очерк пред невъзразяващата аудитория. Явно речите пред аплодиращи и постоянно съгласни фенове са значим детайл от включването на изкусния оратор.

 

На кого ли е хрумнала чутовната иновация?

 

На Бил Гейтс от " Напоителни системи " или на Шехерезада? Те блестят с интелектуални качества.

Всичките тези случки демонстрират, че тогавашният мачо и национален душевед Бойко Борисов е подготвен на всевъзможни предизборни чупки, стойки, планински излети и плаж на морето, уплашен неистово за бъдещето си. Чисто физически той към този момент е възрастен, отпаднал, наедрял; няма какво ново да създаде ментално - само че какво пък, барем някой гласоподавател му се върже... Очевидно в кампанията предстоят още доста сходни моменти. А и след нея зрелището е обезпечено, тъй като, в случай че ГЕРБ загуби изборите, даже да е с половин %, Борисов ще ги разгласи за манипулирани.

Но бъркат хората, които си мислят, че той се бори да ръководи след 11 юли. Вече няма по какъв начин -  и процесите общо, и американският дипломат ясно демонстрират, че вятърът не опъва платната на ГЕРБ. Борбата на Борисов е 11 юли да докара до паритетен резултат, който няма да го изхвърли от играта - ще му остави варианти на по-следващ стадий при евентуално късия мандат на новосформираната коалиция. В по-общ проект задачата е една – да не му се наложи да бъде следващият популярен заточеник в Дубай. Перспективата изобщо не е за занемаряване – Радев се оказа човек, който може да се оправи в родната политическа джунгла, Рашков е зла остаряла хиена, те са единствено част от многото врагове на Борисов. Народът, известно е, изобщо няма да го жали. А в случай че бъде солидно обичай на изборите, и посланиците, и ЕНП даже ще изгубят интерес към Борисов.
Източник: segabg.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР