Защо държавният дълг за 2021 г. надхвърля лимитите
Добре е депутатите да насочат парламентарно запитване към министъра на финансите (Асен Василев - б.р.) за какво дълговите равнища за предходната година надвишават лимитите, записани в Закона за държавния бюджет . Това е предизвикано от известието на Националния статистически институт за равнището на дълга на страната в края на 2021-а.
Ето за какви разлики става дума. Според член 69 от Закона за държавния бюджет за 2021-а " Максималният размер на държавния дълг към края на 2021-а не може да надвишава 31.9 милиарда лв. ". А съгласно прессъобщението на Националния статистически институт от 26 април 2022-а за недостига и дълга на бранш " Държавно ръководство " дългът на Република България за 2021-а е 33 277 млн. лв. .
Доходността на краткосрочния държавен дълг скочи с 60% за месец
Самият факт, че държавното управление е съумяло да пласира нещо при рентабилност под един % годишно, си е триумф при сегашните условия
Ако съпоставим числата, посочени в Закона за държавния бюджет, и от известието на Национален статистически институт излиза, че държавното управление е надвишило позволеният му по закон дългов предел с 1 377 млн. лв. . В случай, че в действителност има превишение, това е доста съществено неуважение на Закона и волята на националното посланичество, което само има правото да оторизира размера на дълга, с който е ангажирана страната ни.
Подобно нарушаване на Закона за бюджета даже може да се преглежда като тъпчене на Конституцията, тъй като с превишението на посочените законови предели за дълга държавното управление " де факто " изземва пълномощия на Народното събрание . Въпросът е дали в действителност има такова превишение и надлежно нарушаване на Закона?
Предстои аукцион за нов държавен дълг за 500 млн. лв.
Досега страната ни е поела дълг от 3,3 милиарда лева за 2021 година при предел от 4,5 милиарда
От обществените доклади на Министерството на финансите за 2021-а е съвсем невероятно човек да се ориентира какво се крие зад понятието " държавен дълг " по този начин, както то е посочено в член 69 на Закона за държавния бюджет. За сметка на това от обществените документи доста ясно може да се наблюдава, че има дълг на бранш " Държавно ръководство ", чийто размер за 2021-а е 33 276.5 млн. лв. (толкова колкото е посочено в статистиката на НСИ) https://www.minfin.bg/bg/860
В дълга на бранш " Държавно ръководство " се включват подсекторите дълг на " Централно ръководство " - 32 536.29 млн. лв., дълг на подсектор " Местно ръководство " (общините) - 1 339.13 млн. лв. и дълг на подсектор " Социалноосигурителни фондове " - 0.00 лв..
В този случай дългът на бранш " Централно ръководство " още веднъж е над лимита - с над 600 млн. лв. , посочен в член 69 на Закона за държавния бюджет. В методиката за отчитане на задълженията на бранш " Държавно ръководство " и на подсекторите му не се съмняваме, тъй като тя е според условията на европейския Регламент N479 от 2009 година.
В данните на Министерството на финансите е посочено също по този начин, че държавния дълг за 2015-а е 31 218 млн. лв. . Според тази сума държавния дълг е със 700 млн. лв. под законовия предел и с над 1.3 милиарда лв. по-малка от дълга на централно ръководство. И тук значимия въпрос е на какво се дължат тези обилни разлики и несъответствия. Явно че някои държавни отговорности, които се регистрират по европейски правилник, не се регистрират както такива съгласно Закона за държавния дълг. И тук ангажимент на народните представители е да изяснят кои са тези отговорности и на какво съображение те отпадат от сумата на държавния дълг , която се вменява като предел със Закона за държавния бюджет. Доколко в сегашната правна догадка лимитите, определяни всяка година с този закон, отразяват равнището на действителните дългови задължения, с които се товари държавната хазна? Каква е повода лимитите в Закона за държавния бюджет да не се дефинират за " Централно ръководство " къде отчетността е по европейски правилник, чиято правна мощ е с по-високо равнище от българския Закон за държавния дълг? Без изясненост по тези въпроси се оказва, че народните представители не знаят какво гласоподават и дълговите ограничавания, които те постановат на изпълнителната власт с концепцията да запазят финансовата непоклатимост са фиктивни .
Сигурно ще запитате за какво чак в този момент се сещаме да повдигнем този въпрос, откакто несъответствията в другите типове регистрирания на дълга очевидно съществуват години наред. Причината е че през 2021-а за пръв път от доста години насам дългът на " Централно ръководство " надвишава лимита на държавния дълг , избран в закона за бюджета за съответната година.
През 2020-а да вземем за пример лимитът е бил 31.5 милиарда лв., а дългът на " Централно ръководство " в края на годината не е надхвърлял 29 милиарда лв.. Година преди този момент - през 2019-а, лимитът е бил 22.2 милиарда лв., а регистрирания в края на същата година дълг на " Централно ръководство " е към 12 милиарда лв..
При равнища, които са доста по-ниски от законовия предел човек не се замисля за детайлностите, тъй като освен това състояние е ясно, че волята на Народното събрание във връзка с дълга не е нарушена. Но когато равнищата стартират да надвишават лимитите, тогава разумно изникват всички разказани до тук въпросителни.
Ето за какви разлики става дума. Според член 69 от Закона за държавния бюджет за 2021-а " Максималният размер на държавния дълг към края на 2021-а не може да надвишава 31.9 милиарда лв. ". А съгласно прессъобщението на Националния статистически институт от 26 април 2022-а за недостига и дълга на бранш " Държавно ръководство " дългът на Република България за 2021-а е 33 277 млн. лв. .
Доходността на краткосрочния държавен дълг скочи с 60% за месец
Самият факт, че държавното управление е съумяло да пласира нещо при рентабилност под един % годишно, си е триумф при сегашните условия
Ако съпоставим числата, посочени в Закона за държавния бюджет, и от известието на Национален статистически институт излиза, че държавното управление е надвишило позволеният му по закон дългов предел с 1 377 млн. лв. . В случай, че в действителност има превишение, това е доста съществено неуважение на Закона и волята на националното посланичество, което само има правото да оторизира размера на дълга, с който е ангажирана страната ни.
Подобно нарушаване на Закона за бюджета даже може да се преглежда като тъпчене на Конституцията, тъй като с превишението на посочените законови предели за дълга държавното управление " де факто " изземва пълномощия на Народното събрание . Въпросът е дали в действителност има такова превишение и надлежно нарушаване на Закона?
Предстои аукцион за нов държавен дълг за 500 млн. лв.
Досега страната ни е поела дълг от 3,3 милиарда лева за 2021 година при предел от 4,5 милиарда
От обществените доклади на Министерството на финансите за 2021-а е съвсем невероятно човек да се ориентира какво се крие зад понятието " държавен дълг " по този начин, както то е посочено в член 69 на Закона за държавния бюджет. За сметка на това от обществените документи доста ясно може да се наблюдава, че има дълг на бранш " Държавно ръководство ", чийто размер за 2021-а е 33 276.5 млн. лв. (толкова колкото е посочено в статистиката на НСИ) https://www.minfin.bg/bg/860
В дълга на бранш " Държавно ръководство " се включват подсекторите дълг на " Централно ръководство " - 32 536.29 млн. лв., дълг на подсектор " Местно ръководство " (общините) - 1 339.13 млн. лв. и дълг на подсектор " Социалноосигурителни фондове " - 0.00 лв..
В този случай дългът на бранш " Централно ръководство " още веднъж е над лимита - с над 600 млн. лв. , посочен в член 69 на Закона за държавния бюджет. В методиката за отчитане на задълженията на бранш " Държавно ръководство " и на подсекторите му не се съмняваме, тъй като тя е според условията на европейския Регламент N479 от 2009 година.
В данните на Министерството на финансите е посочено също по този начин, че държавния дълг за 2015-а е 31 218 млн. лв. . Според тази сума държавния дълг е със 700 млн. лв. под законовия предел и с над 1.3 милиарда лв. по-малка от дълга на централно ръководство. И тук значимия въпрос е на какво се дължат тези обилни разлики и несъответствия. Явно че някои държавни отговорности, които се регистрират по европейски правилник, не се регистрират както такива съгласно Закона за държавния дълг. И тук ангажимент на народните представители е да изяснят кои са тези отговорности и на какво съображение те отпадат от сумата на държавния дълг , която се вменява като предел със Закона за държавния бюджет. Доколко в сегашната правна догадка лимитите, определяни всяка година с този закон, отразяват равнището на действителните дългови задължения, с които се товари държавната хазна? Каква е повода лимитите в Закона за държавния бюджет да не се дефинират за " Централно ръководство " къде отчетността е по европейски правилник, чиято правна мощ е с по-високо равнище от българския Закон за държавния дълг? Без изясненост по тези въпроси се оказва, че народните представители не знаят какво гласоподават и дълговите ограничавания, които те постановат на изпълнителната власт с концепцията да запазят финансовата непоклатимост са фиктивни .
Сигурно ще запитате за какво чак в този момент се сещаме да повдигнем този въпрос, откакто несъответствията в другите типове регистрирания на дълга очевидно съществуват години наред. Причината е че през 2021-а за пръв път от доста години насам дългът на " Централно ръководство " надвишава лимита на държавния дълг , избран в закона за бюджета за съответната година.
През 2020-а да вземем за пример лимитът е бил 31.5 милиарда лв., а дългът на " Централно ръководство " в края на годината не е надхвърлял 29 милиарда лв.. Година преди този момент - през 2019-а, лимитът е бил 22.2 милиарда лв., а регистрирания в края на същата година дълг на " Централно ръководство " е към 12 милиарда лв..
При равнища, които са доста по-ниски от законовия предел човек не се замисля за детайлностите, тъй като освен това състояние е ясно, че волята на Народното събрание във връзка с дълга не е нарушена. Но когато равнищата стартират да надвишават лимитите, тогава разумно изникват всички разказани до тук въпросителни.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ