Добре дошли в центъра на Вселената
" Добре пристигнали в Стара Загора - центъра на Вселената. " Такива билбордове стояха преди няколко години на входовете на Стара Загора. Поставени по концепция на локален предприемач с доза комизъм, само че и местен национализъм. Начинанието му бе подкрепено от общината и даже имаше концепция за конкурс за създаване на паметник " Център на Вселената ", с цел да притегля още повече туристите. За положително или неприятно, тази концепция още не е осъществена.
Но в шестия по величина град в България (около 138 000 души) има задоволително други неща, които да накарат хората да се отбият от автомагистралата или пък целеустремено да посетят града.
Историята и имената
Има находки, които демонстрират, че на мястото на днешния Стара Загора са живели хора още в края на VII хилядолетие прочие Хр. През 70-те години при разкопки са открити остатъци, които демонстрират, че наоколо се е намирал най-големият античен рудодобивен център в света през V хилядолетие прочие Хр. Във времето градът е бил наричан по друг метод - Берое, Августа Траяна, Иринополис, Боруй, Верея, Ески Загра, Железник и Стара Загора.
Като Берое е причислен към Римската империя през 46 година след Хр., като част от провинция Тракия. Между VIII и Х век градът неколкократно минава от притежание на Византийската империя към България и назад. През 1372 година пада под османско господство. През 1871 година получава настоящето си име - Стара Загора. А няколко години по-късно, през 1877 година, претърпява най-тежкия си миг - борбите на Руската войска и Българското опълчение против турската армия. Заради голямата загуба в численост ген. Гурко е заставен да отдръпна бойните си елементи и турците опожаряват изцяло Стара Загора.
Ударът е надалеч по-тежък от този, нанесен през 1189 година от участниците в Третия кръстоносен поход, водени от Фридрих I Барбароса, които ограбват и опожаряват града. Самата борба за Стара Загора от 1877 година е увековечена в огромен мемориален комплекс " Бранителите на Стара Загора ", който е открит през 1977 година, по случай 100-годишнината от военните дейности. На него е изобразено Самарското знаме и има фигури на български опълченци и съветски офицер, като алегорична отпратка към шестте наши опълченски дружини, командвани от съветско офицерско тяло. От площадката на върха на монумента се разкрива прелестна панорамна панорама към града.
Веднага след освобождението на България през 1878 година стартира възобновяване на Стара Загора. То е предоставено на австро-унгарския проектант Лубор Байер, на който се дължи извънредно напредничавата за времето си шахматна планировка на града. Една от градските митове е, че концепцията хрумва на Байер, до момента в който е гостен с нарязана баница от общителната стопанка, при която е отседнал. Правите улици са фактически присъщи за града. И по доста от тях човек има опция да извърви града от край до край. Примерно от жп гарата, през актуализирания непосредствен парк, централната част и чак до парк " Методи Кусев " в северния край.
Музеите
Историята на града може да се прегледа в няколко от музеите. От хронологична позиция е най-добре да се стартира от " Неолитни жилища ". В него има две жилища от неолитната епоха (VI хилядолетие прочие Хр.), за които се смята, че са най-добре непокътнатите и с най-богат инвентар в цяла Европа.
Регионалният исторически музей, който от 2009 година се обитава в нова, съвременна постройка, е измежду най-големите в Европа и експозицията му включва над 100 000 експоната. Близо до него е разположеният на открито Античен форумен комплекс (II-IV в.), от който потегля необятна късноантична улица. Тя е оптимално съхранена при разкопките и елементи от нея са включени в намиращите се наоколо здания, в това число и Централната поща (сградата също е измежду забележителностите - от 1932 година, с часовникова кула и скулптура на орел, носещ плик в клюна си).
Запазената постройка на Ески джамия (от 1409 г.) пък през 2013 година отваря порти като Музей на религиите. Интересни са също Балабановата къща, Хаджиангеловата къща, в която се обитава експозицията " Градски обичай XIX век ".
Църквите
В Стара Загора има 7 православни храма, като най-забележителните са двата централни - " Въведение Богородично " (построена през 1881 г.) и " Свети Николай Чудотворец " (1909 г.), който наложително би трябвало да се види и вечер, когато е облян от особено монтираното осветление. В двора на храма " Свети Димитър " (1861 г.) пък е реставриран Хилендарският метох, в който от втората половина на XVIII век е имало килийно учебно заведение, а от 1855 до 1858 година е живял Васил Левски, до момента в който се е учил за духовник.
Културата
Стара Загора е прочут и като града на поетите. От тук са Кирил Христов, Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Иван Хаджихристов, Веселин Ханчев и други Гео Милев също е родом от града, като неговата къща е направена като музей, в който често се организират литературни или музикални вечери. Поетите на Стара Загора са увековечени, като стиховете на най-известните от тях са изписани на месингови листове, ситуирани във водна атракция на централната градска улица.
Срещу районния исторически музей пък е художествената изложба. Този регион е като самобитен квадрат на културата, тъй като на метри са Старозагорският трагичен спектакъл (също в постройка с историческа стойност) и Старозагорската опера, която е най-голямата оперна постройка на Балканите. Кукленият спектакъл пък е забележителен не единствено с постановките си, само че и със своя пеещ часовник, от който на кръговиден час се демонстрират персонажи от спектаклите. В града има още над 10 галерии и изложбени зали.
Центърът
Самият център е напълно освежен и е в духа на градските елементи на огромните европейски градове - актуализирана неотдавна напълно пешеходна зона, с много заведения за сядане. През лятото в централната част на града има подиуми навън, на които се изявяват локални рок и джаз музиканти или гостуват известни български реализатори. Площадът пред общината пък може да се похвали с пеещи фонтани, които са огромната атракция за децата през летните месеци.
" Аязмото "
В града има няколко парка, в това число и новоизграденият " Артилерийски ", на мястото на някогашните казарми в този регион. Но емблематичен за Стара Загора си остава " Аязмото ". Това е същинско благосъстояние, защото се намира на пешеходно разстояние от центъра - 10-15 минути. А е в действителност голям и мнозина поданици на града обичат да прекарват с часове там.
На повърхност от над 3500 декара има над 180 дървесни типа (някои от тях - уникални), зоопарк, летен спектакъл, площадка за спорт, поддържани алеи за разходка, спорт и колоездене. На централния рид се намира и " Зала на смеха " с криви огледала, които придават чудноват тип на огледалите се в тях. На самия вход на " Аязмото " е известният шадраван " Жабките ", а наоколо е паметникът на митрополит Методи Кусев.
Именно на него се дължи съществуването на това богатство за старозагорци и гостите. До началото на XIX век там е имало дъбова гора, само че тя е била изсечена от турската войска. В края на същия век Методи Кусев се заема с тежката задача да залеси още веднъж хълмовете, като написа писма до православни храмове и манастири в разнообразни страни с молба да обезпечат семена за дървета или фиданки. По-тежката му борба е да убеди локалните хора, които са извънредно недоволни, тъй като по този начин се лишават от пасища за животните си.
" Загорка "
Стара Загора нерядко е свързван и с локалната пивоварна. Бира с марка " Загорка " се създава там от 1958 година, а скоро по-късно славата ѝ прелита надалеч от рамките на града. Но бирена фабрика има на това място още от 1902 година - в началото под името " Бъдащност ", а от 1918 до 1927 година - " Тракия ".
За историята на пивоварното дело в града може да се научи в музея към пивоварната, като визитите би трябвало първо да се заявят през уеб страницата на " Загорка ". Освен неповторими експонати посетителите могат да прегледат и целия развой на произвеждане на бира, а в края на тура да опитат предлаганата само на място нефилтрирана и непастьоризирана " Загорка ".
" Берое "
Футболният тим е различен от символите на града. Шампион на България през 1986 година, вицешампион през 2015 година, притежател на купата на страната през 2010 и 2013 година В Европа доближава 1/4-финал за КНК през 1974 година Екипа на тима са обличали локални митове като Петко Петков, Евгени Янчовски, Борис Киров, Йордан Митев, Васил Драголов и други
Доколко е значим " Берое " за почитателите му, приказват два момента - през 1970 година в домашен мач против " Левски-Спартак " съдията признава абсурден гол за гостите, при което на трибуните над 40 000 фенове настръхват. Опитва се даже нещо нечувано - саморазправа с присъствалия вътрешен министър Ангел Солаков, върл левскар. Заради това " Берое " е изхвърлен в Б група, само че в града се провежда многохиляден протестен протест, също слисващо за тези години. От 2009 до 2011 година пък е интервалът на " Лудата тайфа " - когато отборът е без главен спонсор и финансовата прехрана се обезпечава от десетки компании в града и района, от почитатели с персонални средства. Напук на тежката рецесия футболистите записват редица триумфи, измежду които и спечелването на купата на страната (2010) и последвало присъединяване в шампионата Лига Европа.
Както е видно, в града има такова обилие от места за навестяване и разглеждане, че един уикенд би трябвало доста добре да се уплътни, с цел да се видят повечето забележителности. И все пак в Стара Загора постоянно ще остане още някой магнит за последващо идване.
Но в шестия по величина град в България (около 138 000 души) има задоволително други неща, които да накарат хората да се отбият от автомагистралата или пък целеустремено да посетят града.
Историята и имената
Има находки, които демонстрират, че на мястото на днешния Стара Загора са живели хора още в края на VII хилядолетие прочие Хр. През 70-те години при разкопки са открити остатъци, които демонстрират, че наоколо се е намирал най-големият античен рудодобивен център в света през V хилядолетие прочие Хр. Във времето градът е бил наричан по друг метод - Берое, Августа Траяна, Иринополис, Боруй, Верея, Ески Загра, Железник и Стара Загора.
Като Берое е причислен към Римската империя през 46 година след Хр., като част от провинция Тракия. Между VIII и Х век градът неколкократно минава от притежание на Византийската империя към България и назад. През 1372 година пада под османско господство. През 1871 година получава настоящето си име - Стара Загора. А няколко години по-късно, през 1877 година, претърпява най-тежкия си миг - борбите на Руската войска и Българското опълчение против турската армия. Заради голямата загуба в численост ген. Гурко е заставен да отдръпна бойните си елементи и турците опожаряват изцяло Стара Загора.
Ударът е надалеч по-тежък от този, нанесен през 1189 година от участниците в Третия кръстоносен поход, водени от Фридрих I Барбароса, които ограбват и опожаряват града. Самата борба за Стара Загора от 1877 година е увековечена в огромен мемориален комплекс " Бранителите на Стара Загора ", който е открит през 1977 година, по случай 100-годишнината от военните дейности. На него е изобразено Самарското знаме и има фигури на български опълченци и съветски офицер, като алегорична отпратка към шестте наши опълченски дружини, командвани от съветско офицерско тяло. От площадката на върха на монумента се разкрива прелестна панорамна панорама към града.
Веднага след освобождението на България през 1878 година стартира възобновяване на Стара Загора. То е предоставено на австро-унгарския проектант Лубор Байер, на който се дължи извънредно напредничавата за времето си шахматна планировка на града. Една от градските митове е, че концепцията хрумва на Байер, до момента в който е гостен с нарязана баница от общителната стопанка, при която е отседнал. Правите улици са фактически присъщи за града. И по доста от тях човек има опция да извърви града от край до край. Примерно от жп гарата, през актуализирания непосредствен парк, централната част и чак до парк " Методи Кусев " в северния край.
Музеите
Историята на града може да се прегледа в няколко от музеите. От хронологична позиция е най-добре да се стартира от " Неолитни жилища ". В него има две жилища от неолитната епоха (VI хилядолетие прочие Хр.), за които се смята, че са най-добре непокътнатите и с най-богат инвентар в цяла Европа.
Регионалният исторически музей, който от 2009 година се обитава в нова, съвременна постройка, е измежду най-големите в Европа и експозицията му включва над 100 000 експоната. Близо до него е разположеният на открито Античен форумен комплекс (II-IV в.), от който потегля необятна късноантична улица. Тя е оптимално съхранена при разкопките и елементи от нея са включени в намиращите се наоколо здания, в това число и Централната поща (сградата също е измежду забележителностите - от 1932 година, с часовникова кула и скулптура на орел, носещ плик в клюна си).
Запазената постройка на Ески джамия (от 1409 г.) пък през 2013 година отваря порти като Музей на религиите. Интересни са също Балабановата къща, Хаджиангеловата къща, в която се обитава експозицията " Градски обичай XIX век ".
Църквите
В Стара Загора има 7 православни храма, като най-забележителните са двата централни - " Въведение Богородично " (построена през 1881 г.) и " Свети Николай Чудотворец " (1909 г.), който наложително би трябвало да се види и вечер, когато е облян от особено монтираното осветление. В двора на храма " Свети Димитър " (1861 г.) пък е реставриран Хилендарският метох, в който от втората половина на XVIII век е имало килийно учебно заведение, а от 1855 до 1858 година е живял Васил Левски, до момента в който се е учил за духовник.
Културата
Стара Загора е прочут и като града на поетите. От тук са Кирил Христов, Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Иван Хаджихристов, Веселин Ханчев и други Гео Милев също е родом от града, като неговата къща е направена като музей, в който често се организират литературни или музикални вечери. Поетите на Стара Загора са увековечени, като стиховете на най-известните от тях са изписани на месингови листове, ситуирани във водна атракция на централната градска улица.
Срещу районния исторически музей пък е художествената изложба. Този регион е като самобитен квадрат на културата, тъй като на метри са Старозагорският трагичен спектакъл (също в постройка с историческа стойност) и Старозагорската опера, която е най-голямата оперна постройка на Балканите. Кукленият спектакъл пък е забележителен не единствено с постановките си, само че и със своя пеещ часовник, от който на кръговиден час се демонстрират персонажи от спектаклите. В града има още над 10 галерии и изложбени зали.
Центърът
Самият център е напълно освежен и е в духа на градските елементи на огромните европейски градове - актуализирана неотдавна напълно пешеходна зона, с много заведения за сядане. През лятото в централната част на града има подиуми навън, на които се изявяват локални рок и джаз музиканти или гостуват известни български реализатори. Площадът пред общината пък може да се похвали с пеещи фонтани, които са огромната атракция за децата през летните месеци.
" Аязмото "
В града има няколко парка, в това число и новоизграденият " Артилерийски ", на мястото на някогашните казарми в този регион. Но емблематичен за Стара Загора си остава " Аязмото ". Това е същинско благосъстояние, защото се намира на пешеходно разстояние от центъра - 10-15 минути. А е в действителност голям и мнозина поданици на града обичат да прекарват с часове там.
На повърхност от над 3500 декара има над 180 дървесни типа (някои от тях - уникални), зоопарк, летен спектакъл, площадка за спорт, поддържани алеи за разходка, спорт и колоездене. На централния рид се намира и " Зала на смеха " с криви огледала, които придават чудноват тип на огледалите се в тях. На самия вход на " Аязмото " е известният шадраван " Жабките ", а наоколо е паметникът на митрополит Методи Кусев.
Именно на него се дължи съществуването на това богатство за старозагорци и гостите. До началото на XIX век там е имало дъбова гора, само че тя е била изсечена от турската войска. В края на същия век Методи Кусев се заема с тежката задача да залеси още веднъж хълмовете, като написа писма до православни храмове и манастири в разнообразни страни с молба да обезпечат семена за дървета или фиданки. По-тежката му борба е да убеди локалните хора, които са извънредно недоволни, тъй като по този начин се лишават от пасища за животните си.
" Загорка "
Стара Загора нерядко е свързван и с локалната пивоварна. Бира с марка " Загорка " се създава там от 1958 година, а скоро по-късно славата ѝ прелита надалеч от рамките на града. Но бирена фабрика има на това място още от 1902 година - в началото под името " Бъдащност ", а от 1918 до 1927 година - " Тракия ".
За историята на пивоварното дело в града може да се научи в музея към пивоварната, като визитите би трябвало първо да се заявят през уеб страницата на " Загорка ". Освен неповторими експонати посетителите могат да прегледат и целия развой на произвеждане на бира, а в края на тура да опитат предлаганата само на място нефилтрирана и непастьоризирана " Загорка ".
" Берое "
Футболният тим е различен от символите на града. Шампион на България през 1986 година, вицешампион през 2015 година, притежател на купата на страната през 2010 и 2013 година В Европа доближава 1/4-финал за КНК през 1974 година Екипа на тима са обличали локални митове като Петко Петков, Евгени Янчовски, Борис Киров, Йордан Митев, Васил Драголов и други
Доколко е значим " Берое " за почитателите му, приказват два момента - през 1970 година в домашен мач против " Левски-Спартак " съдията признава абсурден гол за гостите, при което на трибуните над 40 000 фенове настръхват. Опитва се даже нещо нечувано - саморазправа с присъствалия вътрешен министър Ангел Солаков, върл левскар. Заради това " Берое " е изхвърлен в Б група, само че в града се провежда многохиляден протестен протест, също слисващо за тези години. От 2009 до 2011 година пък е интервалът на " Лудата тайфа " - когато отборът е без главен спонсор и финансовата прехрана се обезпечава от десетки компании в града и района, от почитатели с персонални средства. Напук на тежката рецесия футболистите записват редица триумфи, измежду които и спечелването на купата на страната (2010) и последвало присъединяване в шампионата Лига Европа.
Както е видно, в града има такова обилие от места за навестяване и разглеждане, че един уикенд би трябвало доста добре да се уплътни, с цел да се видят повечето забележителности. И все пак в Стара Загора постоянно ще остане още някой магнит за последващо идване.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ