Малките стъпки
Добре, че за повторните парламентарни избори фешън беше конкуренцията сред господари на мълчанието, другояче за месец предизборна акция ни залива проливен дъжд закани за революционни промени. Една десета от нормалната доза революции да се сбъдне, ще е задоволително България да стигне Етиопия – апетит и пустиня, имам поради. Не че напълно липсваха недомислени и очевидно глупави хрумвания за „ смяна на системата “ (каквото и да значи това).
Изглежда, шампионатът на промените е плануван за вакханалиите преди и към парламентарната рулетка за властта. Да му мислят психолозите и психиатрите по какъв начин ще изясняват за какво стотиците кандидати за лаврите на Марк Порций Катон Стария не търсят да блеснат с някоя тяхна си, практична концепция за смяна, а всеки напира с цяла тактика за гражданска война – най-малко от мащаба на Великата Френска. Истински случай от завчера - звъни инцидентен прочут, споделя, че е лидер на някаква листа и декларира: „ Ти четеш книжки за стопанска система. Дай концепция за една тежка стопанска промяна, само че желая неповторима, да не е предлагана до момента в България. “ Нямало леви, нямало десни, значимо било да е „ яка “, да се забележи и запомни, и „ да си е тяхна “, за първи път тяхната коалиция да я огласи на българския политически площад. Трудна задача, в случай че помислите какъв брой доста
екстравагантни до налудни „ промени “
са подхвърляни у нас. В историята на икономическата мисъл ще остане програмата на „ Български орел “ (не известника на Иван Богоров, а партийка от 1991 година, обсебила името му). Тя предвиждаше всеки от тогавашните окръзи (28) да си избере една твърда валута, с която да се заплаща там – който желае $, който ще марка, а в случай че е рекъл глас национален, и рубла, и драхма или турска лира може. И да се отдаде на цялостна автархия. Ама не като чу-чхе - за нея би трябвало централен комитет, - а от дивия вид на батько Махно. За наш позор тази гражданска война бе замислена от професор по стопанска система (не знам смекчаващо или съпътстващо е събитието, че беше и пациентка на столичната психиатрия). Добра вест е, че партията, спечелила изборите, разгласи
ултиматум за властта:
с стратегия – артикул на трупано с години предпочитание за промени и проектокабинет, подготвен да се захване с нея. Този ход най-малко пресече порива на останалите революционери да стартират познатата креслива говорилня, надвикването във вестибюла към властта. Офертата е затваряща: ето ви (нашата) гражданска война, ето ви и кабинета, „ вземи или бягай “ (take it or leave it). Имаме тъкмо една гражданска война, един манифест, един комитет (кабинет) и един месец време да ги облаем от всички направления, преди парламентарната гилотина да отсече – продължаваме с тази гражданска война или отиваме на следващи избори с ясната прогноза, че гражданска война, която на два пъти се проваля, при третия опит провокира контрареволюция (анализ и доказателство в Карл Маркс, „ Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт “, март 1852, доста тъжно четиво). Но за революционните скокове, в случай че стигнем до тях, т.е. в случай че не ги препъне егоизмът на революционерите, занапред ще става дума. Сега е моментът да подчертаваме на
еволюцията, тоест дребните стъпки,
които надълбоко и трайно трансформират страната, въпреки че най-често болшинството даже не вижда, не схваща или подценява, тъй като ги смята за незначителни. А точно те са значимата и смислена смяна. Нека дадем един образец за такава дребна стъпка, която може да усили капацитета на България да притегля вносен капитал повече от всеки проект, държавна стратегия и друга високопарна самодейност: администрацията да стане разбираема за света. Това значи закон да задължи всички ведомства да преведат на британски език наличието на всички свои актове, уеб сайтове, регистри и удостоверения. Всички! Всяка компания и неправителствена организация да бъде длъжна да показва своите устави, решения на събрания и всички документи на български и британски език, нотариалните актове да се сформират и на двата езика, с цел да ги схваща всеки в света. Същото за всевъзможни табели и надписи. Това е процедура на десетки страни в света, които разчитат да привлекат задграничен капитал.
Първото предписание: бъди понятен,
чак по-късно идва всичко друго. Добър образец е Хонконг, Швейцария също – независимо че от четирите публични езика три (немски, френски, италиански) са всред десетте най-разпространени в света, британският се приема във всяка преписка с администрацията и всеки документ, издаван от държавните и общински управляващи може, да бъде получен и на британски език. Ето ви дребна стъпка с доста значими и перспективни, напълно позитивни последствия. Такива можем да изброим най-малко дузина, които от дълго време чакат да пристигна власт с взор и разсъдък за тях.
Изглежда, шампионатът на промените е плануван за вакханалиите преди и към парламентарната рулетка за властта. Да му мислят психолозите и психиатрите по какъв начин ще изясняват за какво стотиците кандидати за лаврите на Марк Порций Катон Стария не търсят да блеснат с някоя тяхна си, практична концепция за смяна, а всеки напира с цяла тактика за гражданска война – най-малко от мащаба на Великата Френска. Истински случай от завчера - звъни инцидентен прочут, споделя, че е лидер на някаква листа и декларира: „ Ти четеш книжки за стопанска система. Дай концепция за една тежка стопанска промяна, само че желая неповторима, да не е предлагана до момента в България. “ Нямало леви, нямало десни, значимо било да е „ яка “, да се забележи и запомни, и „ да си е тяхна “, за първи път тяхната коалиция да я огласи на българския политически площад. Трудна задача, в случай че помислите какъв брой доста
екстравагантни до налудни „ промени “
са подхвърляни у нас. В историята на икономическата мисъл ще остане програмата на „ Български орел “ (не известника на Иван Богоров, а партийка от 1991 година, обсебила името му). Тя предвиждаше всеки от тогавашните окръзи (28) да си избере една твърда валута, с която да се заплаща там – който желае $, който ще марка, а в случай че е рекъл глас национален, и рубла, и драхма или турска лира може. И да се отдаде на цялостна автархия. Ама не като чу-чхе - за нея би трябвало централен комитет, - а от дивия вид на батько Махно. За наш позор тази гражданска война бе замислена от професор по стопанска система (не знам смекчаващо или съпътстващо е събитието, че беше и пациентка на столичната психиатрия). Добра вест е, че партията, спечелила изборите, разгласи
ултиматум за властта:
с стратегия – артикул на трупано с години предпочитание за промени и проектокабинет, подготвен да се захване с нея. Този ход най-малко пресече порива на останалите революционери да стартират познатата креслива говорилня, надвикването във вестибюла към властта. Офертата е затваряща: ето ви (нашата) гражданска война, ето ви и кабинета, „ вземи или бягай “ (take it or leave it). Имаме тъкмо една гражданска война, един манифест, един комитет (кабинет) и един месец време да ги облаем от всички направления, преди парламентарната гилотина да отсече – продължаваме с тази гражданска война или отиваме на следващи избори с ясната прогноза, че гражданска война, която на два пъти се проваля, при третия опит провокира контрареволюция (анализ и доказателство в Карл Маркс, „ Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт “, март 1852, доста тъжно четиво). Но за революционните скокове, в случай че стигнем до тях, т.е. в случай че не ги препъне егоизмът на революционерите, занапред ще става дума. Сега е моментът да подчертаваме на
еволюцията, тоест дребните стъпки,
които надълбоко и трайно трансформират страната, въпреки че най-често болшинството даже не вижда, не схваща или подценява, тъй като ги смята за незначителни. А точно те са значимата и смислена смяна. Нека дадем един образец за такава дребна стъпка, която може да усили капацитета на България да притегля вносен капитал повече от всеки проект, държавна стратегия и друга високопарна самодейност: администрацията да стане разбираема за света. Това значи закон да задължи всички ведомства да преведат на британски език наличието на всички свои актове, уеб сайтове, регистри и удостоверения. Всички! Всяка компания и неправителствена организация да бъде длъжна да показва своите устави, решения на събрания и всички документи на български и британски език, нотариалните актове да се сформират и на двата езика, с цел да ги схваща всеки в света. Същото за всевъзможни табели и надписи. Това е процедура на десетки страни в света, които разчитат да привлекат задграничен капитал.
Първото предписание: бъди понятен,
чак по-късно идва всичко друго. Добър образец е Хонконг, Швейцария също – независимо че от четирите публични езика три (немски, френски, италиански) са всред десетте най-разпространени в света, британският се приема във всяка преписка с администрацията и всеки документ, издаван от държавните и общински управляващи може, да бъде получен и на британски език. Ето ви дребна стъпка с доста значими и перспективни, напълно позитивни последствия. Такива можем да изброим най-малко дузина, които от дълго време чакат да пристигна власт с взор и разсъдък за тях.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ