Добър текст + талантливи актьори = хубав театър. Тази наглед

Добър текст + надарени артисти = прекрасен спектакъл. Тази привидно обикновена формула нерядко се оказва подценявана или мъчно изпълнима на родна сцена, само че представлението на Сливенския спектакъл „ Тектоника на възприятията “ е отличен образец за успешен баланс сред трите съществени съставки.

Ерик-Еманюел Шмит е добре прочут и обичан у нас и като публицист, и като драматург. Текстовете му са отлично уравновесени на границата сред лесното за възприемане буквално поднесено наличие и комплицираните въпроси за живота, възприятията и любовта. Такава е и пиесата му – на пръв взор любовна история, която е многопластова и алегорична, тъй че да ангажира страстите и вниманието на публиката до самия край.

Става въпрос за типичен любовен триъгълник – богат и обаятелен мъж (, чудноват в тази роля), жена на неговата възраст, успяла и хубава (Стефка Янорова, безупречна от прическата до обувките) и доверчиво младо момиче. Ролите обаче са ясни единствено на пръв взор и никой в тази настройка не е този, който наподобява. Така е и в живота нормално, любовта трансформира хората и постоянно напълно не в най-хубавата посока.

В представлението гостува и Пламена Гетова, която доста рядко виждам на сцената, а тя е очарователна във всеки театър. От трупата на Сливенския спектакъл вземат участие Вяра Начева, Николина Велчева и Ивайло Киров, които са чудесни и на висотата на популярните си столични сътрудници. Постановчик е Недялко Делчев.

Много прелестно зрелище, занимателно и свястно, тъкмо като старомодните театри от едно време – с непредвидени обрати, положителни разговори и прелестно прекаран час и половина в салона с нечия непозната обич и орис.