До вчера черна бе гората, но духна топлият южняк, реката

До през вчерашния ден черна бе гората,

само че духна топлият южняк,

реката чу, че птиче пее

и млад април нетърпеливо

развя зеления си байрак.

Наднича слънцето и сварва

във утринната ведрина

транспарантна, още не съумяла

да се търкулне зад скалата

до нощес златната луна.

Невидимо, само че звънко ку-ку

ме среща целият лимит,

че аз при тези чудесии

нали съм с моето бастунче

току дошел, току дошел.

И двата щъркела пристигнали са.

И трепка сливовият цвят.

Ела със мен, да му поседнем,

по чаша пролет да изпием

от този безконечен божи свят.