&format=webp)
„Ще погълне ли и Хаменей отровата като Хомейни“? Или как Тръмп може да предложи на Иран изход от кризата
До този миг самодейността в последния спор в Близкия изток беше напълно в ръцете на Израел. Именно израелското държавно управление взе решението да стартира превантивна война – офанзива по желание против възходящата нуклеарна опасност, произлизаща от Иран. Израел завзе въздушното пространство над Иран, унищожи или повреди няколко уреди, свързани с нуклеарната стратегия, ликвидира няколко висши военни и нуклеарни представители и в допълнение отслаби иранската защита и способността ѝ за ответен удар.
Но след по-малко от седмица наподобява, че израелските военни дейности са достигнали своя предел: Израел самичък не може да реализира двете си съществени цели.
Прекратяването на иранската нуклеарна стратегия в кратковременен проект изисква военни качества, които Израел не има. А историята на района ясно демонстрира, че насилствената промяна на режима в Иран няма да бъде нито лесна, нито сигурна като резултат.
Това написа в коментар за Financial Times Ричард Хаас - старши консултант в Centerview Partners, почетен президент на мозъчния концерн Council on Foreign Relations и някогашен американски посланик.
Какво ще се случи оттук насетне зависи главно от другите двама основни играчи в този спор – Съединени американски щати и Иран, показва специалистът, съгласно който американската политика до момента е била непоследователна.
Ето по какъв начин продължава коментарът на Хаас за FT:
Вашингтон в началото се опълчи на военните дейности на Израел, след което ги одобри и даже си приписа част от заслугите. Съединени американски щати предоставиха оръжия на Израел и му помогнаха да се отбрани от ответни удари, само че не се включиха в офанзивните дейности. Администрацията направи опит за дипломатическо решение, организира пет кръга договаряния с ирански представители – и се отхвърли. В момента президентът Доналд Тръмп упорства Иран абсолютно да се съобщи.
Обсъжда се дали Съединени американски щати да нанесат удар по подземния нуклеарен обект във Фордоу, който може да бъде погубен само с огромни, тежки бомби за продупчване на бункери, каквито могат да бъдат пренесени единствено от бомбардировачи B-2 – с други думи, с оръжия, които Израел не има.
Има и подходящ исторически казус. В началото на 90-те години администрацията на Бил Клинтън обмисляше боен удар против нуклеарната стратегия на Северна Корея, когато тя към момента беше в начален и уязвим етап. В последна сметка Съединени американски щати се въздържаха, опасявайки се, че сходна офанзива ще провокира втора корейска война с десетки, в случай че не стотици хиляди жертви измежду южнокорейците и американските сили. Разумно решение – само че с тежка дълготрайна цена. Днес Северна Корея разполага с десетки нуклеарни оръжия и междуконтинентални балистични ракети, способни да доближат до континенталната част на Съединени американски щати.
Рисковете от американска офанзива против Иран не са идентични – Иран сега не може да нанесе доста по-силен удар против Израел, в сравнение с към този момент е направил. Но би могъл да нападна разположените в района 40 000 американски военнослужещи, показва Хаас.
Експертът добавя, че Техеран също по този начин може да разшири спора, да подкопае неотдавна усъвършенстваните си връзки със страните от Персийския залив и да нападне арабски съседи – дейности, които неизбежно ще покачат цените на силата в международен мащаб.
Хаас споделя още, че американски удар по Фордоу би отслабил и интернационалната норма против превантивни военни дейности - нещо, което Русия, Китай и Северна Корея може да решат да употребяват като казус.
Това, по думите му, би лимитирало и опцията на Съединени американски щати да реагират дейно на други военни провокации по света. Освен това би обвързало Съединени американски щати още по-тясно с надълбоко непопулярния израелски министър председател, чиито дейности в Газа и на Западния бряг възмущават огромна част от интернационалната общественост. И не е несъмнено, че една такава офанзива ще реализира мечтаната цел - цялостно заличаване на остатъците от нуклеарната стратегия на Иран.
И въпреки всичко - в случай че Фордоу бъде оставен недокоснат, това съвсем сигурно ще разреши на Иран - рано или късно - да се снабди с нуклеарно оръжие. А след неуспеха да възпре Израел в актуалната рецесия, Иран евентуално ще схване нуклеарното оръжие като витално належащо.
Израел може да забави, само че не и да предотврати това развиване. А нуклеарен Иран би представлявал екзистенциална опасност освен за Израел, само че и за други в района. Това би дало на Техеран още по-голям потенциал да поддържа своите проксита в Близкия изток. Нещо повече - съществуването на иранско нуклеарно оръжие би предиздвикало редица други страни в района да последват образеца му – поставяйки Близкия изток в извънредно рискова обстановка на непрекъсната нуклеарна подготвеност.
На този декор Хаас отбелязва:
Няма елементарно решение без опасности.
Най-добрият ход за президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп в този миг би бил да даде на Иран финален късмет за дипломатическо съглашение. Такова предложение би изисквало Иран да съобщи целия си обогатен уран, да демонтира центрофугите и другите известни детайли на нуклеарната си стратегия, както и да се съгласи на безсрочни инспекции от Международната организация за атомна сила.
В подмяна Иран би получил икономическо облекчение, отдръпване на опасността от американска офанзива, по-широко преустановяване на огъня и механизъм, който да резервира достолепието му – да вземем за пример присъединяване в районен консорциум за обогатяване на уран, употребен за произвеждане на сила, а не на оръжия.
Иран би могъл да одобри сходна договорка, счита Хаас.
В последна сметка, аятолах Рухолах Хомейни с принуда се съгласи да постави завършек на войната с Ирак през 1988 година, с цел да избави Ислямската гражданска война от 1979 година, която сътвори Ислямската република. Самият Хомейни съпостави това решение с „ усвояване на отрова “, напомня Хаас и заключва:
Наближава времето, в което неговият правоприемник - аятолах Али Хаменей - може би също ще би трябвало да „ изпие отровата “.
 )
profit.bg
Но след по-малко от седмица наподобява, че израелските военни дейности са достигнали своя предел: Израел самичък не може да реализира двете си съществени цели.
Прекратяването на иранската нуклеарна стратегия в кратковременен проект изисква военни качества, които Израел не има. А историята на района ясно демонстрира, че насилствената промяна на режима в Иран няма да бъде нито лесна, нито сигурна като резултат.
Това написа в коментар за Financial Times Ричард Хаас - старши консултант в Centerview Partners, почетен президент на мозъчния концерн Council on Foreign Relations и някогашен американски посланик.
Какво ще се случи оттук насетне зависи главно от другите двама основни играчи в този спор – Съединени американски щати и Иран, показва специалистът, съгласно който американската политика до момента е била непоследователна.
Ето по какъв начин продължава коментарът на Хаас за FT:
Вашингтон в началото се опълчи на военните дейности на Израел, след което ги одобри и даже си приписа част от заслугите. Съединени американски щати предоставиха оръжия на Израел и му помогнаха да се отбрани от ответни удари, само че не се включиха в офанзивните дейности. Администрацията направи опит за дипломатическо решение, организира пет кръга договаряния с ирански представители – и се отхвърли. В момента президентът Доналд Тръмп упорства Иран абсолютно да се съобщи.
Обсъжда се дали Съединени американски щати да нанесат удар по подземния нуклеарен обект във Фордоу, който може да бъде погубен само с огромни, тежки бомби за продупчване на бункери, каквито могат да бъдат пренесени единствено от бомбардировачи B-2 – с други думи, с оръжия, които Израел не има.
Има и подходящ исторически казус. В началото на 90-те години администрацията на Бил Клинтън обмисляше боен удар против нуклеарната стратегия на Северна Корея, когато тя към момента беше в начален и уязвим етап. В последна сметка Съединени американски щати се въздържаха, опасявайки се, че сходна офанзива ще провокира втора корейска война с десетки, в случай че не стотици хиляди жертви измежду южнокорейците и американските сили. Разумно решение – само че с тежка дълготрайна цена. Днес Северна Корея разполага с десетки нуклеарни оръжия и междуконтинентални балистични ракети, способни да доближат до континенталната част на Съединени американски щати.
Рисковете от американска офанзива против Иран не са идентични – Иран сега не може да нанесе доста по-силен удар против Израел, в сравнение с към този момент е направил. Но би могъл да нападна разположените в района 40 000 американски военнослужещи, показва Хаас.
Експертът добавя, че Техеран също по този начин може да разшири спора, да подкопае неотдавна усъвършенстваните си връзки със страните от Персийския залив и да нападне арабски съседи – дейности, които неизбежно ще покачат цените на силата в международен мащаб.
Хаас споделя още, че американски удар по Фордоу би отслабил и интернационалната норма против превантивни военни дейности - нещо, което Русия, Китай и Северна Корея може да решат да употребяват като казус.
Това, по думите му, би лимитирало и опцията на Съединени американски щати да реагират дейно на други военни провокации по света. Освен това би обвързало Съединени американски щати още по-тясно с надълбоко непопулярния израелски министър председател, чиито дейности в Газа и на Западния бряг възмущават огромна част от интернационалната общественост. И не е несъмнено, че една такава офанзива ще реализира мечтаната цел - цялостно заличаване на остатъците от нуклеарната стратегия на Иран.
И въпреки всичко - в случай че Фордоу бъде оставен недокоснат, това съвсем сигурно ще разреши на Иран - рано или късно - да се снабди с нуклеарно оръжие. А след неуспеха да възпре Израел в актуалната рецесия, Иран евентуално ще схване нуклеарното оръжие като витално належащо.
Израел може да забави, само че не и да предотврати това развиване. А нуклеарен Иран би представлявал екзистенциална опасност освен за Израел, само че и за други в района. Това би дало на Техеран още по-голям потенциал да поддържа своите проксита в Близкия изток. Нещо повече - съществуването на иранско нуклеарно оръжие би предиздвикало редица други страни в района да последват образеца му – поставяйки Близкия изток в извънредно рискова обстановка на непрекъсната нуклеарна подготвеност.
На този декор Хаас отбелязва:
Няма елементарно решение без опасности.
Най-добрият ход за президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп в този миг би бил да даде на Иран финален късмет за дипломатическо съглашение. Такова предложение би изисквало Иран да съобщи целия си обогатен уран, да демонтира центрофугите и другите известни детайли на нуклеарната си стратегия, както и да се съгласи на безсрочни инспекции от Международната организация за атомна сила.
В подмяна Иран би получил икономическо облекчение, отдръпване на опасността от американска офанзива, по-широко преустановяване на огъня и механизъм, който да резервира достолепието му – да вземем за пример присъединяване в районен консорциум за обогатяване на уран, употребен за произвеждане на сила, а не на оръжия.
Иран би могъл да одобри сходна договорка, счита Хаас.
В последна сметка, аятолах Рухолах Хомейни с принуда се съгласи да постави завършек на войната с Ирак през 1988 година, с цел да избави Ислямската гражданска война от 1979 година, която сътвори Ислямската република. Самият Хомейни съпостави това решение с „ усвояване на отрова “, напомня Хаас и заключва:
Наближава времето, в което неговият правоприемник - аятолах Али Хаменей - може би също ще би трябвало да „ изпие отровата “.
profit.bg
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ