В Сметната палата са регистрирани само две дарения за местните избори
До сряда партиите, обединенията и инициативните комитети трябваше да подадат в Сметната палата първите данни за предизборната си акция, от които да стане известно дали получават пари от външни контракти.
"Регистърът на Сметната палата е един от доста положителните принадлежности, за които и неправителствените организации, и специалистите се бориха дълги години да съществува. Той ни разрешава да забележим една забележителна част от финансовия запас, който се влага в предизборната акция ", това показа пред БНР Ваня Нушева, програмен шеф на „ Прозрачност без граници “.
Тя посочи, че съвсем всички юридически лица имат опция да подаряват на претендентите, а таван в размера към този момент няма.
„ Вече не е належащо да се заявява и безвъзмездният нефинансов принос – даренията и помощта във тип на натура, на движими и недвижими движимости, които могат да се употребяват в предизборната акция “.
Актуална инспекция демонстрира, че общият брой на записаните комитети в страната, на равнище ОИК е 644 в цялата страна, а на равнище ЦИК - 66:
„ Трябва да имаме най-малко 650 претендента, които постоянно да заявяват своите дарения. Проверката към вчерашна дата демонстрира, че броят на записаните дарения е 132 в размер на 82 000 лв.. Броят на непаричните дарения е съвсем 3000. Все отново би трябвало да имаме поради, че забележителна част от комитетите, които са регистрирани на локално равнище, вземат участие на олимпийския принцип на присъединяване, без обилни финансови запаси. Важното, което в действителност ще следим, е какъв е интензитетът на тези дарения, какъв е преобладаващият размер на тези дарения, дали и към коя дата партиите и претендентите ще заявяват даренията, които са получили от юридически лица. Новият миг е значимо да бъде проследен. Към вчерашна дата има регистрирани едвам две дарения от компании – едното е на стойност 5 000 лв., другото - 15 000 лв. “.
Нушева изрази вяра деянията на избран политически водач в предаване по Българска национална телевизия да не се трансформират в център на акцията.
„ Това, с което се отличава до този миг предизборната акция, е в действителност едно съществено дебатиране на равнището на локалните общности и на равнището на медиите от съответния район, на това какви са проблемите, какво не е решено, какво претендентите желаят да предложат “.
Жана Попова – учител по Телевизионна публицистика във Факултета по публицистика и всеобщи връзки към СУ “Свети Климент Охридски “, разяснява, че държанието на телевизионните водещи не се преподава в университета, тъй като се допуска, че такова нещо не би трябвало да се случва. „ Законът по тази причина и не го планува “, изясни тя и добави: „ През цялото време там въпреки всичко съществуваше една борба – сред жителите и политиците. Така беше предпоставен този спор. Вътре имаше една група от трима души. Тези мъже бяха от една и съща коалиция и аз считам, че по някакъв метод сред тях имаше сделка. Малко беше, по какъв начин да кажа, реплика на джебчийска режисура - двама се карат, третият печели. Защото най-важното нещо е по какъв начин реагираха другите претенденти - не се застъпиха за Добрина Чешмеджиева. Това предаване беше оставено тя да си го ръководи, тя да реши какво да прави. А обществото не е това! Няма там един модератор на обществото, който да споделя „ вижте, не можем повече да продължим това предаване, дано да го прекъснем… “.
„ БНР продължава да има доста мощни районни центрове, където районните проблеми се разискват, появяват се, а хората чуват това, което и тях ги вълнува “, изясни Попова високия рейтинг на БНР по време на акцията с локалните диспути.
Експертът посочи, че в огромните демокрации обществените диспути постоянно са съпроводени с проучване на резултата от тях, което в България към момента не се случва.
Попова посочи, че изборните закони не работят добре при дебатите и кореспонденциите в медиите и е нужна смяна. „ Абсолютно наложително е “ да се огледа и Законът за радиото и малкия екран, който към момента не съдържа формулировка за онлайн медиите.
"Регистърът на Сметната палата е един от доста положителните принадлежности, за които и неправителствените организации, и специалистите се бориха дълги години да съществува. Той ни разрешава да забележим една забележителна част от финансовия запас, който се влага в предизборната акция ", това показа пред БНР Ваня Нушева, програмен шеф на „ Прозрачност без граници “.
Тя посочи, че съвсем всички юридически лица имат опция да подаряват на претендентите, а таван в размера към този момент няма.
„ Вече не е належащо да се заявява и безвъзмездният нефинансов принос – даренията и помощта във тип на натура, на движими и недвижими движимости, които могат да се употребяват в предизборната акция “.
Актуална инспекция демонстрира, че общият брой на записаните комитети в страната, на равнище ОИК е 644 в цялата страна, а на равнище ЦИК - 66:
„ Трябва да имаме най-малко 650 претендента, които постоянно да заявяват своите дарения. Проверката към вчерашна дата демонстрира, че броят на записаните дарения е 132 в размер на 82 000 лв.. Броят на непаричните дарения е съвсем 3000. Все отново би трябвало да имаме поради, че забележителна част от комитетите, които са регистрирани на локално равнище, вземат участие на олимпийския принцип на присъединяване, без обилни финансови запаси. Важното, което в действителност ще следим, е какъв е интензитетът на тези дарения, какъв е преобладаващият размер на тези дарения, дали и към коя дата партиите и претендентите ще заявяват даренията, които са получили от юридически лица. Новият миг е значимо да бъде проследен. Към вчерашна дата има регистрирани едвам две дарения от компании – едното е на стойност 5 000 лв., другото - 15 000 лв. “.
Нушева изрази вяра деянията на избран политически водач в предаване по Българска национална телевизия да не се трансформират в център на акцията.
„ Това, с което се отличава до този миг предизборната акция, е в действителност едно съществено дебатиране на равнището на локалните общности и на равнището на медиите от съответния район, на това какви са проблемите, какво не е решено, какво претендентите желаят да предложат “.
Жана Попова – учител по Телевизионна публицистика във Факултета по публицистика и всеобщи връзки към СУ “Свети Климент Охридски “, разяснява, че държанието на телевизионните водещи не се преподава в университета, тъй като се допуска, че такова нещо не би трябвало да се случва. „ Законът по тази причина и не го планува “, изясни тя и добави: „ През цялото време там въпреки всичко съществуваше една борба – сред жителите и политиците. Така беше предпоставен този спор. Вътре имаше една група от трима души. Тези мъже бяха от една и съща коалиция и аз считам, че по някакъв метод сред тях имаше сделка. Малко беше, по какъв начин да кажа, реплика на джебчийска режисура - двама се карат, третият печели. Защото най-важното нещо е по какъв начин реагираха другите претенденти - не се застъпиха за Добрина Чешмеджиева. Това предаване беше оставено тя да си го ръководи, тя да реши какво да прави. А обществото не е това! Няма там един модератор на обществото, който да споделя „ вижте, не можем повече да продължим това предаване, дано да го прекъснем… “.
„ БНР продължава да има доста мощни районни центрове, където районните проблеми се разискват, появяват се, а хората чуват това, което и тях ги вълнува “, изясни Попова високия рейтинг на БНР по време на акцията с локалните диспути.
Експертът посочи, че в огромните демокрации обществените диспути постоянно са съпроводени с проучване на резултата от тях, което в България към момента не се случва.
Попова посочи, че изборните закони не работят добре при дебатите и кореспонденциите в медиите и е нужна смяна. „ Абсолютно наложително е “ да се огледа и Законът за радиото и малкия екран, който към момента не съдържа формулировка за онлайн медиите.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ