Руски журналист: Пропагандата се слива с мечтата за възстановяване на империята
До няколко месеца може би няма да има опозиционни медии в Русия , споделя пред БНР поискал анонимност съветски публицист.
Мнозинството от руснаците поддържат военната интервенция, мнозина мечтаят за възобновяване на империята , споделя той.
Едва ли ще забележим друга „ Марина Овсянникова “ в околните месеци , счита Юрий. По думите му доста от съветските публицисти имат вяра, че това, което Русия прави в Украйна, е положително.
Въпросът за свободата на медиите в Русия е значим за по-малката част от публицистите в страната , акцентира съветският публицист.
„ Вече е малко по-трудно да се работи, в сравнение с беше преди. Много от публицистите са малко нервни. През последните 2-3 седмица медийните закони бяха изменени . Това визира повече политическите публицисти и тези, които пишат за Украйна “, споделя журналистът.
Запитан опасяват ли се публицистите в Русия, Юрий разяснява:
„ Страхуваме се да не нарушим новите закони , измежду които е и този да не се приказва за съветската войска, за нейната интензивност, да не се пишат вести, които биха я дискредитирали. Това се отнася освен за опозиционната, само че и за формалната преса. За всички публицисти, които пишат в формалните вестници или приказват в радиопредавания. Сега всички би трябвало да са по-внимателни. “
Какви са тъкмо тези законови промени? Забранено ли е изобщо да се написа за съветската войска?
„ Напротив, можем да пишем. Но би трябвало цялата или най-малко по-голямата част от информацията да я взимаме непосредствено от нашите публични военни служби . Не би трябвало да я подлагаме на критика доста остро. Лека рецензия, само че не и тежка във връзка с нашите военни. “
Каква е ориста на медиите и публицистите, които не следват правата, комфортна линия на Кремъл?
„ Не съм чиновник на Кремъл и не мога да бъде сигурен какво ще стане. Но мисля, че до няколко месеца към този момент няма да има опозиционни медии в Русия . Във Москва сигурно, както и в Санкт Петербург - може би всички вестници, всички редакции, радио и телевизия, които са били опозиционни, ще станат публични. В провинцията е по-различно и там към момента има опозиционни редакции, интернет уеб сайтове и така нататък Но изцяло няма да има повече сериозни нито малките екрани, нито излъчвания, нито радиа. По-скоро интернет уеб сайтове, които нямат остри позиции, а са отчасти сериозни.
Това, което направи журналистката от " Първи канал " Марина Овсянникова може ли да промени публичните настройки в Русия и да даде повече храброст както на публицистите, по този начин и на останалите хора - да заявят сериозна позиция, друга от формалната?
„ Мнозинството от руснаците поддържат военната интервенция - да кажем, над 50%. Много публицисти считат, че Марина Овсянникова е воин, само че други мои сътрудници считат, че тя е луда или че е получила пари от Запада , с цел да направи това. Съмнявам се, че може да се появи нова Марина Овсянникова в някоя медия в Русия през идващите месеци - да забележим сходно нещо в някоя телевизия или даже във вестник. Но това, което направи тя, беше в действителност блестящо събитие. Много от работещите в медиите в Русия останаха удовлетворени, те симпатизират на Марина. Но са малко публицистите в другите малките екрани, които са подготвени да създадат сходно деяние като нея “, отбелязва Юрий за предаването „ Хоризонт до обед “.
„ Част от публицистите откровено поддържат интервенцията в Украйна и съчувстват на съветската армия. Друга - не. Дори и журналистите са съпричастни с Марина за жалост се опасяват да повторят нейната постъпка “, добавя той.
Какво ще се случи с Марина Овсянникова?
„ Не знам, не работя в прокуратурата. Но мисля, че няма да отиде в пандиза. В Русия има едно разбиране – „ бездънен народ “ . Това са хора, множеството от които живеят в провинцията, нямат висше обучение и се осведомят единствено от един източник - от държавната телевизия. Те обичайно поддържат държавното управление - поемат информацията безрезервно и с цялостно доверие. Неочакваната поява на Марина Овсянникова в ефир е била шокираща и непредвидена за доста от тях . Случващото се в техните очи е нещо изцяло неясно. Този „ бездънен народ “ не е осведомен с дейностите на опозиционерите в Русия, не знаят нищо за тях. Но пък към този момент са видели и познават Марина и ще стартират да задават въпроси - какво се случи с тази жена? Точно поради това тя получи леко наказване - единствено парична санкция. Именно тази нейна известност е повода да се избави от затвор. Друга причина е, че Марина е майка. Тя има две деца. “
В свое изказване Овсянникова признава, че се срами, че е разрешила да се приказват неистини по малкия екран. Кой носи отговорността за лъжите по медиите - само ръководството ли, тези, които ги диктуват, самите публицисти или отговорността е споделена?
„ Управляващите носят отговорност, несъмнено - изцяло и преди всичко. Но своята част от отговорността носят и публицистите. Но не всички лъжат. Много от тях откровено имат вяра, че това, което вършим в Украйна е положително и е безусловно редно да се случва. Не всички мислят като Марина Овсянникова, даже не и половината от тях. Те са малцинство. “
В отговор на въпрос каква война се води на фронта на публицистиката в Русия, Юрий показва, че съгласно някои публицисти става дума за осведомителна война против Запада и против Украйна и „ всички са на фронта “ , а болшинството - повече от половината публицисти мислят, че водената война не е някаква битка за истината или срещу нея, а за това „ просто да оказваме помощ на нашите управляващи и на армията ни “.
„ Така че може да се каже, че въпросът за свободата на медиите в Русия е значим за по-малката част от публицистите в страната. За страдание, понятието „ независимост на словото “ към този момент не е настоящо за доста от моите сътрудници . “
Накъде отиват Русия и съветското общество? Какво ще бъде то след войната?
„ Мисля, че всички закони ще станат още по-строги и сурови - както във връзка с медиите, по този начин и в други публични сфери. Всичко ще става не по-меко, а по-строго. Обществото ще стане още по-авторитарно след войната, без значение по какъв начин ще завърши тя . Правилата ще станат по-сурови . Ситуацията в Русия ще бъде все по-тежка и некомфортна за хората, които обичат свободата в европейския смисъл. Затова и доста от тях ще избягат от страната “, предвижда съветският публицист.
Дали съгласно него са уместни паралелите сред обстановката с осведомителния надзор, цензура и дезинформация в годините по време на Втората международна война?
„ Да, могат да се създадат паралели с 30-те години на 20-и век. Вървим в тази посока. С изключение на свободните и самостоятелни интернет уеб сайтове в провинцията, обществото върви несъмнено в тази посока. Свободата на медиите ще бъде все по-малка, ще понижава от ден на ден след войната . Но цялостно повтаряне на 30-те години няма да се случи, тъй като времената са други, обществото през днешния ден е друго. Имаме технологии, имаме „ Телеграм “. Чисто механически цялостна възбрана на всичко просто би била невъзможна . Дори и множеството хора да поддържат политиката на държавното управление и да са „ за “ интервенцията в Украйна, включително и мои сътрудници, даже самите те желаят да получават освен публична информация по каналните източници, а и от други. Интересът към тези източници ще го има - каналът „ Телеграм “ да вземем за пример е подобен. Затова не имам вяра да се случи цялостно повтаряне на картината от 30-те години. “
„ Повечето руснаци поддържат интервенцията в Украйна или просто не са срещу нея . В провинцията не считат, че това е значим въпрос . Войната се разисква най-вече в столицата , в Москва. Затова този въпрос със самоопределянето - какво е да си руснак, е доста значим в Москва и в Санкт Петербург, не в провинцията. Хората в Русия, които се дефинират като европейци, не престават да се усещат по този начин . Но въпросът „ какво е да си руснак “ е сложен, тъй като някои хора се срамят от това или са мощно разочаровани “, споделя още журналистът.
„ За множеството от моите сънародници това не стои на дневен ред - те през днешния ден са горди от това, че са руснаци . Те считат, че нашата страна е мощна и другите страни се опасяват от нас и това ги прави щастливи и горди. Сега е по този начин, само че не е ясно какво ще се случи след 4, 6 или 9 месеца. Може обстановката да се промени. Защото стопански проблеми ще стават все по-сериозни. Цените се подвигат и икономическата обстановка се утежнява, по тази причина след половин година нещата може да се трансформират. Но в този момент е по този начин - болшинството изпитва горделивост от това, което се случва . “
Според Юрий има две аргументи за това.
„ Пропагандата е единствено едната от тях . Да, тя е доста ефикасна и професионална. Но втората причина е фантазията за възобновяване на империята . Някои хора в Русия в действителност имат вяра в това и го усещат - съветската империя още веднъж да се възцари. Те мечтаят това още от своето детство, това не е насадено от пропагандата. Искат да са част от огромна империя, от която другите страни се боят. Така че отговорът е освен чистата агитация, само че и откровената фантазия на доста хора в страната ... за империя . “
Руският стихотворец Фьодор Тютчев през 19 век е споделил, че Русия не може да бъде разбрана, можеш единствено да вярваш в нея. Два века по-късно Русия остава сякаш неразбрана за огромна част от света, като че ли не се е трансформирала в очите на другите от този момент. Има ли пояснение за това?
„ Да, манталитетът на множеството руснаци за жалост не се е трансформирал от 19 век насам. Има едни 10-15% руснаци, които имат европейско мислене, което е друго от това на болшинството . Повечето от тях са младежи и безусловно живеят в интернет всеки ден. За страдание обаче те са малцинство.
За себе си мога да кажа, че през последните 8 години се усещам като чужденец в личната си страна , макар че съм руснак - обичам съветската просвета и обичам страната си, езика и така нататък Чувствам се по този начин, тъй като болшинството в страната мисли друго от мен . А през последните 2-3 седмици се усещам като изцяло здрав човек, който е попаднал в лудница. “
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Мнозинството от руснаците поддържат военната интервенция, мнозина мечтаят за възобновяване на империята , споделя той.
Едва ли ще забележим друга „ Марина Овсянникова “ в околните месеци , счита Юрий. По думите му доста от съветските публицисти имат вяра, че това, което Русия прави в Украйна, е положително.
Въпросът за свободата на медиите в Русия е значим за по-малката част от публицистите в страната , акцентира съветският публицист.
„ Вече е малко по-трудно да се работи, в сравнение с беше преди. Много от публицистите са малко нервни. През последните 2-3 седмица медийните закони бяха изменени . Това визира повече политическите публицисти и тези, които пишат за Украйна “, споделя журналистът.
Запитан опасяват ли се публицистите в Русия, Юрий разяснява:
„ Страхуваме се да не нарушим новите закони , измежду които е и този да не се приказва за съветската войска, за нейната интензивност, да не се пишат вести, които биха я дискредитирали. Това се отнася освен за опозиционната, само че и за формалната преса. За всички публицисти, които пишат в формалните вестници или приказват в радиопредавания. Сега всички би трябвало да са по-внимателни. “
Какви са тъкмо тези законови промени? Забранено ли е изобщо да се написа за съветската войска?
„ Напротив, можем да пишем. Но би трябвало цялата или най-малко по-голямата част от информацията да я взимаме непосредствено от нашите публични военни служби . Не би трябвало да я подлагаме на критика доста остро. Лека рецензия, само че не и тежка във връзка с нашите военни. “
Каква е ориста на медиите и публицистите, които не следват правата, комфортна линия на Кремъл?
„ Не съм чиновник на Кремъл и не мога да бъде сигурен какво ще стане. Но мисля, че до няколко месеца към този момент няма да има опозиционни медии в Русия . Във Москва сигурно, както и в Санкт Петербург - може би всички вестници, всички редакции, радио и телевизия, които са били опозиционни, ще станат публични. В провинцията е по-различно и там към момента има опозиционни редакции, интернет уеб сайтове и така нататък Но изцяло няма да има повече сериозни нито малките екрани, нито излъчвания, нито радиа. По-скоро интернет уеб сайтове, които нямат остри позиции, а са отчасти сериозни.
Това, което направи журналистката от " Първи канал " Марина Овсянникова може ли да промени публичните настройки в Русия и да даде повече храброст както на публицистите, по този начин и на останалите хора - да заявят сериозна позиция, друга от формалната?
„ Мнозинството от руснаците поддържат военната интервенция - да кажем, над 50%. Много публицисти считат, че Марина Овсянникова е воин, само че други мои сътрудници считат, че тя е луда или че е получила пари от Запада , с цел да направи това. Съмнявам се, че може да се появи нова Марина Овсянникова в някоя медия в Русия през идващите месеци - да забележим сходно нещо в някоя телевизия или даже във вестник. Но това, което направи тя, беше в действителност блестящо събитие. Много от работещите в медиите в Русия останаха удовлетворени, те симпатизират на Марина. Но са малко публицистите в другите малките екрани, които са подготвени да създадат сходно деяние като нея “, отбелязва Юрий за предаването „ Хоризонт до обед “.
„ Част от публицистите откровено поддържат интервенцията в Украйна и съчувстват на съветската армия. Друга - не. Дори и журналистите са съпричастни с Марина за жалост се опасяват да повторят нейната постъпка “, добавя той.
Какво ще се случи с Марина Овсянникова?
„ Не знам, не работя в прокуратурата. Но мисля, че няма да отиде в пандиза. В Русия има едно разбиране – „ бездънен народ “ . Това са хора, множеството от които живеят в провинцията, нямат висше обучение и се осведомят единствено от един източник - от държавната телевизия. Те обичайно поддържат държавното управление - поемат информацията безрезервно и с цялостно доверие. Неочакваната поява на Марина Овсянникова в ефир е била шокираща и непредвидена за доста от тях . Случващото се в техните очи е нещо изцяло неясно. Този „ бездънен народ “ не е осведомен с дейностите на опозиционерите в Русия, не знаят нищо за тях. Но пък към този момент са видели и познават Марина и ще стартират да задават въпроси - какво се случи с тази жена? Точно поради това тя получи леко наказване - единствено парична санкция. Именно тази нейна известност е повода да се избави от затвор. Друга причина е, че Марина е майка. Тя има две деца. “
В свое изказване Овсянникова признава, че се срами, че е разрешила да се приказват неистини по малкия екран. Кой носи отговорността за лъжите по медиите - само ръководството ли, тези, които ги диктуват, самите публицисти или отговорността е споделена?
„ Управляващите носят отговорност, несъмнено - изцяло и преди всичко. Но своята част от отговорността носят и публицистите. Но не всички лъжат. Много от тях откровено имат вяра, че това, което вършим в Украйна е положително и е безусловно редно да се случва. Не всички мислят като Марина Овсянникова, даже не и половината от тях. Те са малцинство. “
В отговор на въпрос каква война се води на фронта на публицистиката в Русия, Юрий показва, че съгласно някои публицисти става дума за осведомителна война против Запада и против Украйна и „ всички са на фронта “ , а болшинството - повече от половината публицисти мислят, че водената война не е някаква битка за истината или срещу нея, а за това „ просто да оказваме помощ на нашите управляващи и на армията ни “.
„ Така че може да се каже, че въпросът за свободата на медиите в Русия е значим за по-малката част от публицистите в страната. За страдание, понятието „ независимост на словото “ към този момент не е настоящо за доста от моите сътрудници . “
Накъде отиват Русия и съветското общество? Какво ще бъде то след войната?
„ Мисля, че всички закони ще станат още по-строги и сурови - както във връзка с медиите, по този начин и в други публични сфери. Всичко ще става не по-меко, а по-строго. Обществото ще стане още по-авторитарно след войната, без значение по какъв начин ще завърши тя . Правилата ще станат по-сурови . Ситуацията в Русия ще бъде все по-тежка и некомфортна за хората, които обичат свободата в европейския смисъл. Затова и доста от тях ще избягат от страната “, предвижда съветският публицист.
Дали съгласно него са уместни паралелите сред обстановката с осведомителния надзор, цензура и дезинформация в годините по време на Втората международна война?
„ Да, могат да се създадат паралели с 30-те години на 20-и век. Вървим в тази посока. С изключение на свободните и самостоятелни интернет уеб сайтове в провинцията, обществото върви несъмнено в тази посока. Свободата на медиите ще бъде все по-малка, ще понижава от ден на ден след войната . Но цялостно повтаряне на 30-те години няма да се случи, тъй като времената са други, обществото през днешния ден е друго. Имаме технологии, имаме „ Телеграм “. Чисто механически цялостна възбрана на всичко просто би била невъзможна . Дори и множеството хора да поддържат политиката на държавното управление и да са „ за “ интервенцията в Украйна, включително и мои сътрудници, даже самите те желаят да получават освен публична информация по каналните източници, а и от други. Интересът към тези източници ще го има - каналът „ Телеграм “ да вземем за пример е подобен. Затова не имам вяра да се случи цялостно повтаряне на картината от 30-те години. “
„ Повечето руснаци поддържат интервенцията в Украйна или просто не са срещу нея . В провинцията не считат, че това е значим въпрос . Войната се разисква най-вече в столицата , в Москва. Затова този въпрос със самоопределянето - какво е да си руснак, е доста значим в Москва и в Санкт Петербург, не в провинцията. Хората в Русия, които се дефинират като европейци, не престават да се усещат по този начин . Но въпросът „ какво е да си руснак “ е сложен, тъй като някои хора се срамят от това или са мощно разочаровани “, споделя още журналистът.
„ За множеството от моите сънародници това не стои на дневен ред - те през днешния ден са горди от това, че са руснаци . Те считат, че нашата страна е мощна и другите страни се опасяват от нас и това ги прави щастливи и горди. Сега е по този начин, само че не е ясно какво ще се случи след 4, 6 или 9 месеца. Може обстановката да се промени. Защото стопански проблеми ще стават все по-сериозни. Цените се подвигат и икономическата обстановка се утежнява, по тази причина след половин година нещата може да се трансформират. Но в този момент е по този начин - болшинството изпитва горделивост от това, което се случва . “
Според Юрий има две аргументи за това.
„ Пропагандата е единствено едната от тях . Да, тя е доста ефикасна и професионална. Но втората причина е фантазията за възобновяване на империята . Някои хора в Русия в действителност имат вяра в това и го усещат - съветската империя още веднъж да се възцари. Те мечтаят това още от своето детство, това не е насадено от пропагандата. Искат да са част от огромна империя, от която другите страни се боят. Така че отговорът е освен чистата агитация, само че и откровената фантазия на доста хора в страната ... за империя . “
Руският стихотворец Фьодор Тютчев през 19 век е споделил, че Русия не може да бъде разбрана, можеш единствено да вярваш в нея. Два века по-късно Русия остава сякаш неразбрана за огромна част от света, като че ли не се е трансформирала в очите на другите от този момент. Има ли пояснение за това?
„ Да, манталитетът на множеството руснаци за жалост не се е трансформирал от 19 век насам. Има едни 10-15% руснаци, които имат европейско мислене, което е друго от това на болшинството . Повечето от тях са младежи и безусловно живеят в интернет всеки ден. За страдание обаче те са малцинство.
За себе си мога да кажа, че през последните 8 години се усещам като чужденец в личната си страна , макар че съм руснак - обичам съветската просвета и обичам страната си, езика и така нататък Чувствам се по този начин, тъй като болшинството в страната мисли друго от мен . А през последните 2-3 седмици се усещам като изцяло здрав човек, който е попаднал в лудница. “
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ