До нас са достигнали седем безспорно установени фотографии на Васил

До нас са достигнали седем несъмнено открити фотографии на Васил Левски, получили необятна известност. Най-ранната фотография на Апостола е направена през август 1867 година в Белград след прекосяването на четата на войводата Панайот Хитов от България в Сърбия.

От втората Българска легия са непокътнати две фотографии. Те са направени също в Белград. На едната фотография от легията Левски е дружно със своите приятели.

На другата снимка Апостола е с брат си Христо и близкия му приятел Христо Иванов-Големия. Оригинален образец от тази фотография се пази в Националния музей " Васил Левски " в Карлово.

На четвъртата снимка Дякона е в цялостен растеж, облечен в бяла униформа. Тази фотография излиза от ателието на известния велможа художник и фотограф в Букурещ, Карол Сатмари, а униформата е атрибут от ателието му.

Петият портрет на Левски е изработен напролет или лятото на 1870 година Тук той е изобразен в бюст, облечен в европейски градски облекла.

Почти по същото време се е фотографирал и седнал, а това е шестата негова снимка.

Коя е седмата фотография на Апостола, по която е бил търсен от турската полиция, споделя Радиана Божикова.

„ Цяла империя да се опасява от един човек, роден в Карлово, в приблизително заможно семейство, който не получава толкоз високо обучение, както някои други наши национални герои, само че човек, който е имал упоритостта, постоянството и е следвал своите цели непрекъснато “, споделя историкът Виктор Комбов.

„ Повечето от народите под Османското господство са се борили да получават своята самостоятелност от историческата позиция, Левски беше един от тези борци. Османските управляващи са знаели, че Левски беше значима персона “, добави Дженгиз Йолджу.

„ Това е облик, който ние надали ще успеем да разбираем изцяло, като да не забравяме, че всички тези хора са млади, през 19 век, които в очите на тогавашното консервативно общество са изглеждали луди глави. Не инцидентно Иван Вазов споделя в " Под игото " – лудите, те да са живи “, означи Орлин Събев.

„ Казвам се Виктор Комбов. До преди 2 години бях организатор в народен музей Васил Левски. Като човек израснал в Карлово и роден в Карлово, Васил Левски постоянно е бил част от моя живот. Винаги съм се питал какво ли усещат другите, които не са от Карлово, като чуят името на Васил Левски. Но откогато започнах работа в музея, разбрах, че всеки се усеща като мен, тъй като Васил Левски навлиза в сърцето на всеки от ранна детска възраст “, показа Виктор Комбов.

„ Музейните работните вземат участие и в търсения на материали, свързани с документи, точно около такава работа ние успяхме да стигнем до откриването на десетки незнайни до 2018-та - 2020-та година от живота на Васил Левски. Информацията, която съдържат, е толкоз значима, че трансформира някои наши показа за историческата реалност от тези времена “, добави Виктор Комбов.

През 2018 година Виктор и екипа на националния музей в Карлово схващат, че в Османския списък в Истанбул е открита непозната до този миг за България фотография на Васил Левски. Изпратен е в Истанбул, с цел да ревизира дали това е истина и какво споделя фотографията.

„ Не единствено фотографията, а и документите, които са открити в тази архивна единица, по този начин трансформират някои наши показа за процесите в революционната организация и издирването на комитетските от османската власт “, изясни Виктор Комбов.

През 1872 година организацията на Левски имала сериозна потребност от пари за оръжие. Димитър Общи предложил да оберат турската поща в Арабаконак. Извършителите на обира обаче са разкрити и задържани. Смята се, че обирът има тежки последици за вътрешната революционна организация. Така полицейското разследване попада на дирите й, властта открива самоличността и ролята на Васил Левски, а това по-късно води и до неговото залавяне. Откритата през 2018 година фотография в Истанбулския списък потвърждава, обаче че османските управляващи са знаели доста по-рано.

„ Открихме един отчет на дунавския валия – Ахмед Хамди Паша, изпратен на 16.09.1872 година, това е една седмица преди обира, до тогавашния популярен везир Мидхат Паша, в който се вижда, че дунавският валия е знаел освен за съществуването на тази революционна организация, само че и за нейните ръководители. Знаел е кои са ръководителите, кой е ръководителят Васил Левски и всички тези хора са били следени.

Пръв до фотографията доближава Дженгиз Йолджу.

„ За моята докторска дисертация, аз трябваше да прегледам документите от началото на 70-те години на 19 век, в Османските архиви в Истанбул. Това беше доста мощна изненада за мен и аз се усещах, по какъв начин да кажа, доста разчувствуван и желаех да споделя този материал с другите хора “, изясни Дженгуз Йолджу.

Дженгис Йолчу е роден в Добрич. През 1989 година фамилията му се изселва в Турция. Години по-късно преоткрива себе си в засилен интерес към Балканската история и по-специално към личността на Апостола. Днес той преподава в университета " 29-ти май " в Истанбул.

„ Аз преподавам една седмица за Априлското въстание и българското революционно придвижване и описвам за Левски, Ботев, Каравелов и другите български революционери. Мисля, че тази част от Османската страна и българската история е значима за обща история на Турция и България “, сподели Дженгуз Йолджу.

Историкът няма никакви мемоари за България, тъй като, когато фамилията му напуща страната - той е едвам 3-годишен. Днес е на 36.

„ Аз съм турчин, който е роден в България. Все още баба ми по бащиния жанр живее там и аз имам другари, които към момента живеят в България. Аз обичам да извозвам времето си в България и пристигам няколко пъти в София, с цел да изучавам и работя в Националната библиотека. И татко ми, и майка ми, те обичат история и българската история, и поддържат моите проучванията. Когато взех решение да стана историк и да проучвам българската история, и мислех, че би трябвало да изуча българския език, само че единствено аз вървях на уроци за един месец в София “, добави Дженгиз Йолджу.

Според турския учител единствено взаимната работа сред историци от двете страни може да донесе огромни открития. Снимката на Васил Левски го среща с Виктор от Карлово. За да бъде разчетена обаче, те имат потребност и от проф. Орлин Събев - един от дребното експерти в България, които могат да превеждат от османо-турски език. Така ползата към историята и вдъхновяващата персона на Апостола преплита живота на тримата.

„ Когато човек се допира до документи, свързани с такива исторически персони. Това непроменяемо е обвързвано с неспокойствие “, показа проф. Събев.

Все още обаче историците споделят, че за Апостола се знае прекомерно малко.
„ Конспиративният темперамент на неговата активност е претендирал той оптимално да лимитира информацията за себе си и от тази позиция, нещата, които знаем за него, не са прекалено много. Реално отвън цифрата на съзаклятниците на комитетските организации, народът не е имал визия за съществуването на Левски. Левски става публично значима персона след Освобождението и то към 90-те години на 19 век. Кой знае в днешно време може би имаме един Левски, който ние множеството хора не знаем, че съществува и едвам идващите генерации хора могат да научат за героизма на това какво той прави в днешни времена “.

Кога е точната рождена дата на Дякона е въпрос без безапелационен отговор.

„ В последно време се направиха опити да се издирят османски документи, които са свързани с описи на популацията на Карлово и фактически в един подобен списък от 1844 година мой сътрудници откриха името на Левски, записан като Васил Иванов Кунчев. Той е разказан там като 4-годишно момче и отсам ние можем да допуснем, че вероятно той е роден през 1840 година, а не през 1837 г, само че би трябвало също по този начин да се държи сметка и за характера на тези османски документи, в които можем да допуснем, че тази по този начин посочена възраст може и да не е напълно точна. Така, че доста е мъчно да кажем изрично дали Левски се е родил през 1837 година или през 1840 година И двете вероятности са изцяло основателни и възможни “, сподели още.

Любопитни са и документите за Васил Левски след Освобождението.

„ Това са документи от османската власт, които се отнасят до това по какъв начин в действителност се развива националният фетиш към Левски, като народен воин в България. Много забавен документ има да вземем за пример от 1890 година, това е един отчет от османския комисар и дипломатически представител на султана в София. Той уведомява своето държавно управление в Истанбул, че е била планувана театрална режисура, която да опише за живота на Левски и за процеса против Левски, и за неговата смъртна присъда, само че комисарят се свързва с министъра на националното обучение тогава в България и упорства пред него тази театрална режисура да бъде анулирана. И фактически, както се споделя в документа, министърът се преценява с това предпочитание и се анулира тази режисура. Изглежда, обаче, че някои артисти, показали възмущение от този факт, заради което в документа се споделя, че част от актьорския състав е бил арестуван от полицията, защото тези артисти не са били удовлетворени, по тази причина, че е анулирана тази режисура. Това е един пъзел от дребни елементи, които, когато се сглобят, се оформя цялостната картина на историческото платно и по тази причина колкото повече неща знаем, дребни обстоятелства, дребни елементи от историята, толкоз повече се обогатява нашето знание за нея “.

Проф. Събев продължава да прави нови открития и да образова своите студенти на османо-турски език. Още една такава история за неразрешената прожекция на кино лентата на Васил Гендов - " Бунтът на робите ", е мотив за най-новото проучване на Дженгиз Йолджу. Той чака с неспокойствие да посети още веднъж България. А Виктор Комбов от две години към този момент не работи в Националния музей, тъй като в страната ни тази специалност към момента не може да подсигури на младежи като него да получават задоволително, с цел да устоят фамилиите си. Въпреки това в свободното си време той продължава да се занимава с история.„ Точно около тези документи, които се откриха за Васил Левски, в мен не изникна спор сред учения, който търси тази истина, и индивидът, който има пристрастия като родолюбец, защото тези документи са следващото доказателство за чистото и святото дело на Апостола “, изясни Виктор Комбов.

„ Левски споделя, времето е в нас и ние сме във времето. Може би сме прашинка, част от целия този ход на времето, и по тази причина би трябвало да си даваме сметка, че, бидейки даже и една дребна прашинка, ние сме градиво. Малко градиво, в цялата поредност от камъни, които се подреждат в историята, с цел да се построи наследството, което идващите генерации получават от нас “, означи проф. Орлин Събев.