Бум на свободни работни места
До края на 2022 година междинният % на свободни работни места в Европейски Съюз е исторически връх от към 3%, съгласно ново изследване на Eurofound. В България процентът е към 1 на 100. Близо една трета от работодателите в Европейски Съюз споделят, че този дефицит лимитира способността им да създават и дават услуги. Тази битка за гении е най-остра в Австрия, Белгия, Чехия, Германия и Холандия, където процентът е 4 на 100, макар че в някои браншове и специалности дефицитът е явен в множеството страни членки.
Пандемията изостри дефицита, който от доста години е присъщ както за здравния, по този начин и за осведомителния и информационния бранш. През 2022 година 6% от европейските предприятия се борят да намерят експерти по ИКТ (спрямо 2,6% през 2014 г.). Сектори, които бяха най-силно наранени от рестриктивните мерки, свързани с пандемията – като строителството, хотелиерството и търговията на дребно – се борят да възстановят работната си мощ, защото доста някогашни чиновници се реалокираха на работа с по-добри условия на труд. За да създадат нещата по-сложни, нови умения са все по-необходими, с цел да се подтиква зеленият и дигитален преход на Европа. Това по този начин наречено противоречие на уменията е изключително видимо в строителния бранш, където неналичието на характерни умения излага на риск амбициозните цели на страните членки за въглеродна индиферентност.
Изследванията на Eurofound демонстрират, че доста страни са подхванали стъпки за справяне с тези проблеми посредством по-силни политики на пазара на труда и ограничения за обучение и образование, ориентирани към уменията и специалностите, търсени на пазара на труда.
Мерките включват усилване на образованието за цифрови умения, предоставяно в учебните заведения и предлагано на търсещите работа – при положение на млади безработни хора, постоянно под формата на новаторски интензивни курсове за образование, известни също като „ цифрови образователни лагери “, за образование на идващото потомство програмисти и уеб дизайнери.
В строителния бранш от ден на ден и повече се натъртва на характерните умения, нужни за устойчивото ново строителство и преоборудването на домове и търговски пространства.
В бранша на опазването на здравето се оферират профилирани и настоящи курсове за образование, с цел да се помогне за справяне с пропуските в уменията, изключително явни в редица медицински специалности, гериатрични и психологични грижи.
istock
Решението не е единствено в уменията, а в качеството на работата
Но тук не става дума единствено за умения. Доказателствата демонстрират, че сходни ограничения постоянно не са задоволителни за решение на казуса с дефицита на работна ръка, защото несъответствията сред уменията са единствено една – въпреки и значима – част от явлението. За да се оправим дейно с дефицита, би трябвало да отидем оттатък уменията и да разберем изцяло аргументите за неналичието на предложение на работна ръка.
Пенсионери отхвърлят да работят
Анализ на данни от Европейското телефонно изследване на изискванията на труд (EWCTS) 2021 демонстрира, че дефицитът на работна ръка е изключително публикуван в браншове с неприятно качество на работата – измерено посредством показател, който съпоставя „ условията на работа “ (физически и психически опасности, активност на работата и други) с „ запаси за работа “ (като гъвкаво работно време и благоприятни условия за обучение). Той открива, че секторът на опазването на здравето е „ най-напрегнат “, следван от превоза, селското стопанство, търговията и хотелиерството – всички браншове изпитват забележителен дефицит на работна ръка (предимно на сезонна основа в селското стопанство). Отслабването на пазара на труда – разликата сред размера на работата, мечтан от служащите, и действителния размер на наличната работа – беше на най-ниското си равнище от десетилетие в края на 2022 година, още веднъж с вариации сред обособените страни.
Заплащането и изискванията на труд играят решаваща роля
Повечето от ограниченията за справяне с дефицита в опазването на здравето и дълготрайните грижи са ориентирани към заплащането и изискванията на труд. Това работи до известна степен; някои сходни начинания са помогнали за задържането на квалифицирани служащи в страните от Централна и Източна Европа. Но не постоянно е задоволително да се привлекат служащи в отдалечени градове и села, където по-лошата здравна инфраструктура и други фактори за качеството на живот, като да вземем за пример по-ограниченото даване на обучение, могат да работят като възпиращ фактор. Въпреки че характерните заплащания за привличане на здравни експерти в такива райони са посочили известно влияние (например в България и Латвия), съсредоточаването единствено върху заплащането постоянно е незадоволително без други интервенции за повишение на привлекателността на изискванията на труд и живот – хората желаят и по-голяма автономност над работно време, достъп до образование, вероятности за кариера и да правят работа, която фактически намират за смислена.
istock
Половата сегрегация също играе роля
Друга специфичност на секторите, които изпитват дефицит, е, че те са мощно разграничени по пол, както и специалностите в тези браншове. Здравеопазването е мощно доминирано от дами, до момента в който браншове като информация, връзка и строителството са мощно доминирани от мъже, макар че противоположното може да е по този начин за съответни специалности (хирурзите са най-вече мъже, например). Справянето с несъответствието сред половете на работното място би трябвало да бъде приоритет, както и напъните за поощряване на дамите, които са отвън пазара на труда, да стартират работа. Анализът на изоставането на пазара на труда и равнищата на претовареност на дамите, както и на хората с увреждания и мигрантите от трети страни демонстрира, че даже и на лимитираните пазари на труда съществува необработен капацитет. Стимулирането на такива групи обаче постоянно изисква ограничения отвън образованието или заплащането: то изисква схващане на пречките пред интеграцията и по какъв начин да се оправят с тях. Обикновено изисква ограничения за даване на грижи и баланс сред професионалния и персоналния живот, както и по-голям акцент върху признаването на квалификации, добити в чужбина, и помощ за превъзмогване или справяне със здравословни проблеми.
Пандемията изостри дефицита, който от доста години е присъщ както за здравния, по този начин и за осведомителния и информационния бранш. През 2022 година 6% от европейските предприятия се борят да намерят експерти по ИКТ (спрямо 2,6% през 2014 г.). Сектори, които бяха най-силно наранени от рестриктивните мерки, свързани с пандемията – като строителството, хотелиерството и търговията на дребно – се борят да възстановят работната си мощ, защото доста някогашни чиновници се реалокираха на работа с по-добри условия на труд. За да създадат нещата по-сложни, нови умения са все по-необходими, с цел да се подтиква зеленият и дигитален преход на Европа. Това по този начин наречено противоречие на уменията е изключително видимо в строителния бранш, където неналичието на характерни умения излага на риск амбициозните цели на страните членки за въглеродна индиферентност.
Изследванията на Eurofound демонстрират, че доста страни са подхванали стъпки за справяне с тези проблеми посредством по-силни политики на пазара на труда и ограничения за обучение и образование, ориентирани към уменията и специалностите, търсени на пазара на труда.
Мерките включват усилване на образованието за цифрови умения, предоставяно в учебните заведения и предлагано на търсещите работа – при положение на млади безработни хора, постоянно под формата на новаторски интензивни курсове за образование, известни също като „ цифрови образователни лагери “, за образование на идващото потомство програмисти и уеб дизайнери.
В строителния бранш от ден на ден и повече се натъртва на характерните умения, нужни за устойчивото ново строителство и преоборудването на домове и търговски пространства.
В бранша на опазването на здравето се оферират профилирани и настоящи курсове за образование, с цел да се помогне за справяне с пропуските в уменията, изключително явни в редица медицински специалности, гериатрични и психологични грижи.
istock Решението не е единствено в уменията, а в качеството на работата
Но тук не става дума единствено за умения. Доказателствата демонстрират, че сходни ограничения постоянно не са задоволителни за решение на казуса с дефицита на работна ръка, защото несъответствията сред уменията са единствено една – въпреки и значима – част от явлението. За да се оправим дейно с дефицита, би трябвало да отидем оттатък уменията и да разберем изцяло аргументите за неналичието на предложение на работна ръка.
Пенсионери отхвърлят да работят
Анализ на данни от Европейското телефонно изследване на изискванията на труд (EWCTS) 2021 демонстрира, че дефицитът на работна ръка е изключително публикуван в браншове с неприятно качество на работата – измерено посредством показател, който съпоставя „ условията на работа “ (физически и психически опасности, активност на работата и други) с „ запаси за работа “ (като гъвкаво работно време и благоприятни условия за обучение). Той открива, че секторът на опазването на здравето е „ най-напрегнат “, следван от превоза, селското стопанство, търговията и хотелиерството – всички браншове изпитват забележителен дефицит на работна ръка (предимно на сезонна основа в селското стопанство). Отслабването на пазара на труда – разликата сред размера на работата, мечтан от служащите, и действителния размер на наличната работа – беше на най-ниското си равнище от десетилетие в края на 2022 година, още веднъж с вариации сред обособените страни.
Заплащането и изискванията на труд играят решаваща роля
Повечето от ограниченията за справяне с дефицита в опазването на здравето и дълготрайните грижи са ориентирани към заплащането и изискванията на труд. Това работи до известна степен; някои сходни начинания са помогнали за задържането на квалифицирани служащи в страните от Централна и Източна Европа. Но не постоянно е задоволително да се привлекат служащи в отдалечени градове и села, където по-лошата здравна инфраструктура и други фактори за качеството на живот, като да вземем за пример по-ограниченото даване на обучение, могат да работят като възпиращ фактор. Въпреки че характерните заплащания за привличане на здравни експерти в такива райони са посочили известно влияние (например в България и Латвия), съсредоточаването единствено върху заплащането постоянно е незадоволително без други интервенции за повишение на привлекателността на изискванията на труд и живот – хората желаят и по-голяма автономност над работно време, достъп до образование, вероятности за кариера и да правят работа, която фактически намират за смислена.
istock Половата сегрегация също играе роля
Друга специфичност на секторите, които изпитват дефицит, е, че те са мощно разграничени по пол, както и специалностите в тези браншове. Здравеопазването е мощно доминирано от дами, до момента в който браншове като информация, връзка и строителството са мощно доминирани от мъже, макар че противоположното може да е по този начин за съответни специалности (хирурзите са най-вече мъже, например). Справянето с несъответствието сред половете на работното място би трябвало да бъде приоритет, както и напъните за поощряване на дамите, които са отвън пазара на труда, да стартират работа. Анализът на изоставането на пазара на труда и равнищата на претовареност на дамите, както и на хората с увреждания и мигрантите от трети страни демонстрира, че даже и на лимитираните пазари на труда съществува необработен капацитет. Стимулирането на такива групи обаче постоянно изисква ограничения отвън образованието или заплащането: то изисква схващане на пречките пред интеграцията и по какъв начин да се оправят с тях. Обикновено изисква ограничения за даване на грижи и баланс сред професионалния и персоналния живот, както и по-голям акцент върху признаването на квалификации, добити в чужбина, и помощ за превъзмогване или справяне със здравословни проблеми.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ