Държавата чертае програма за развитие на България до 2030 г.
До края на 2020 година ще бъде направена Национална стратегия за развиване на страната до 2030 година. Това стана ясно по време на Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС), съобщи БГНЕС.
„ България 2030 " е извънредно значим документ, който дефинира визията и главните цели и политики на развиване на всички браншове на държавното ръководство “, означи при откриването на съвещанието вицепремиерът Мариана Николова.
Основните насоки на програмата бяха показани пред обществените сътрудници от заместник-министъра на финансите Маринела Петрова. Според нея програмата е „ жив документ “, който през идната година ще търпи промени. Преди да бъде дефинитивно призната, тактиката още веднъж ще бъде подложена на спор в НСТС.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Васил Велев съобщи, че поддържат в този тип тактиката. Същевременно отбелязва, че в нея са заложени от една страна труднопостижими цели, а от друга – някои цели са занижени предвид на 10-годишния интервал. Като занижен аршин Велев показва политиката на страната в региона на демографията. Липсва ясна политика в енергетиката и въздушният превоз. В региона на образованието проект приемът би трябвало да се съгласуван с потребностите на пазара на труда. „ Трябва идващите 10-години би трябвало да се стремим към умна промишленост “, предложи Велев.
Липсва ни ясна макроикономическа рамка за идващите 10 години “, регистрира Димитър Бранков от Българската стопанска камара (БСК). „ Считаме, че като народен документ, който би трябвало да мине на изчерпателен експертен спор и Народното събрание, съобщи още той.
Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) означи, че не трябва да се пропуща пренасочване на средствата за приложни проучвания. „ Много по дейно би било институтите с парите от бюджета да създават по няколко плана. Когато наш или непознат вложител попита - да имаме на масата подготвени оферти. Това е хронична болест на всички предходни държавни управления - да нямаме подготвени, направени, привлекателни планове “, оплака се Симеонов.
Радка Йосифова от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) съобщи, че гледа на текстовете като стратегия в развиване, която да се трансформира предвид на смяната на вътрешни и външни фактори. „ На този прелиминарен стадий не може да се плануват тъкмо задачите в обособените стопански оси “. Затова КРИБ се въздържат от оценки дали поддържат или не поддържат съответна политика.
„ България 2030 " е извънредно значим документ, който дефинира визията и главните цели и политики на развиване на всички браншове на държавното ръководство “, означи при откриването на съвещанието вицепремиерът Мариана Николова.
Основните насоки на програмата бяха показани пред обществените сътрудници от заместник-министъра на финансите Маринела Петрова. Според нея програмата е „ жив документ “, който през идната година ще търпи промени. Преди да бъде дефинитивно призната, тактиката още веднъж ще бъде подложена на спор в НСТС.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Васил Велев съобщи, че поддържат в този тип тактиката. Същевременно отбелязва, че в нея са заложени от една страна труднопостижими цели, а от друга – някои цели са занижени предвид на 10-годишния интервал. Като занижен аршин Велев показва политиката на страната в региона на демографията. Липсва ясна политика в енергетиката и въздушният превоз. В региона на образованието проект приемът би трябвало да се съгласуван с потребностите на пазара на труда. „ Трябва идващите 10-години би трябвало да се стремим към умна промишленост “, предложи Велев.
Липсва ни ясна макроикономическа рамка за идващите 10 години “, регистрира Димитър Бранков от Българската стопанска камара (БСК). „ Считаме, че като народен документ, който би трябвало да мине на изчерпателен експертен спор и Народното събрание, съобщи още той.
Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) означи, че не трябва да се пропуща пренасочване на средствата за приложни проучвания. „ Много по дейно би било институтите с парите от бюджета да създават по няколко плана. Когато наш или непознат вложител попита - да имаме на масата подготвени оферти. Това е хронична болест на всички предходни държавни управления - да нямаме подготвени, направени, привлекателни планове “, оплака се Симеонов.
Радка Йосифова от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) съобщи, че гледа на текстовете като стратегия в развиване, която да се трансформира предвид на смяната на вътрешни и външни фактори. „ На този прелиминарен стадий не може да се плануват тъкмо задачите в обособените стопански оси “. Затова КРИБ се въздържат от оценки дали поддържат или не поддържат съответна политика.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ