Значението на служебно правителство не се определя само от юридическите му задължения
До изборите на 11 юли България ще бъде ръководена от второто служебно държавно управление, назначено от президента Румен Радев. То през днешния ден в Гербовата зала на президентството.
За пръв път в най-новата ни история 45-ото Народно заседание беше необуздано, поради невъзможността да излъчи кабинет.
Служебното държавно управление встъпи в пълномощията си на в Министерския съвет, само че това не е изненадващо, на фона на последните месеци на кабинета на Борисов, разяснява пред Радио София Любомир Аламанов от Център за разбори и спешни връзки ( ЦАКК ) .
„ Явно Борисов няма с какво да се похвали за 12 години ръководство, по тази причина на желае да му бъдат задавани въпроси. Дори Орешарски, колкото и да му беше неприятно, не си позволяваше да бяга от въпросите. Сякаш виждаме синдрома на нацупеното дете , на което не му е купена играчка. Явно в атмосферата по високите етажи въздухът е разводнен и не могат да осъзнаят, че никой не е оженен за властта вечно . “
Според Аламанов администрацията и политиците са като създание, което се сърди на жителите. Ако са задоволително кадърни, представителите на тази класа, която напуща властта, ще си намерят работа.
Според доцент доктор Александър Христов от ЦАКК случилото се през днешния ден е продължение на некомуникацията на „ Борисов 3 “, предшествана от гневна свръхкомуникация преди този момент по тематиката за коронакризата.
Политическите връзки би трябвало да са най-отворените за разговор. Това, което виждаме е разследване на напрежението на някогашните и актуалните или някогашните и бъдещите. Това напрежение тлее отпреди 4 април, само че през последните седмици нараства. „ Между бившето и служебното държавно управление съвсем не може да има последователност и знаем за какво. “
Беше изпусната опцията от признака, който се крие в една гала по предаването на властта, счита още доцент Христов. Не бива да се подценява смисъла на едно служебно държавно управление . Юридическите му отговорности са едно на ръка. Но то може да насочи значими за обществото послания и сигнали за нормализация .
Според специалистите хората ще чакат и смяна в връзката на новите лица в ръководството – даване на същинска, вярна информация – както за актуалната обстановка на икономическото и общественото положение в България, по този начин и за решенията за нейното бъдеще.
С Любомир Аламанов и доцент доктор Александър Христов беседва Катя Василева.
За пръв път в най-новата ни история 45-ото Народно заседание беше необуздано, поради невъзможността да излъчи кабинет.
Служебното държавно управление встъпи в пълномощията си на в Министерския съвет, само че това не е изненадващо, на фона на последните месеци на кабинета на Борисов, разяснява пред Радио София Любомир Аламанов от Център за разбори и спешни връзки ( ЦАКК ) .
„ Явно Борисов няма с какво да се похвали за 12 години ръководство, по тази причина на желае да му бъдат задавани въпроси. Дори Орешарски, колкото и да му беше неприятно, не си позволяваше да бяга от въпросите. Сякаш виждаме синдрома на нацупеното дете , на което не му е купена играчка. Явно в атмосферата по високите етажи въздухът е разводнен и не могат да осъзнаят, че никой не е оженен за властта вечно . “
Според Аламанов администрацията и политиците са като създание, което се сърди на жителите. Ако са задоволително кадърни, представителите на тази класа, която напуща властта, ще си намерят работа.
Според доцент доктор Александър Христов от ЦАКК случилото се през днешния ден е продължение на некомуникацията на „ Борисов 3 “, предшествана от гневна свръхкомуникация преди този момент по тематиката за коронакризата.
Политическите връзки би трябвало да са най-отворените за разговор. Това, което виждаме е разследване на напрежението на някогашните и актуалните или някогашните и бъдещите. Това напрежение тлее отпреди 4 април, само че през последните седмици нараства. „ Между бившето и служебното държавно управление съвсем не може да има последователност и знаем за какво. “
Беше изпусната опцията от признака, който се крие в една гала по предаването на властта, счита още доцент Христов. Не бива да се подценява смисъла на едно служебно държавно управление . Юридическите му отговорности са едно на ръка. Но то може да насочи значими за обществото послания и сигнали за нормализация .
Според специалистите хората ще чакат и смяна в връзката на новите лица в ръководството – даване на същинска, вярна информация – както за актуалната обстановка на икономическото и общественото положение в България, по този начин и за решенията за нейното бъдеще.
С Любомир Аламанов и доцент доктор Александър Христов беседва Катя Василева.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ