&format=webp)
Историята на Altair 8800 - бащата на персоналните компютри
До август 1975 г са продадени 5000 броя от Altair 8800. Изминали са повече от шест месеца, откогато машината е пусната в продажба – в началото като нишов артикул. Но скоро тя печели известност измежду компютърните запалянковци, които до този миг са били лимитирани до големи железни шкафове.
Появява се първият личен компютър – и то на конкурентна цена. Успехът му основава идеална среда за възникването на компании, на които следва да внесат компютрите в съвсем всеки дом.
Altair 8800 се ражда в миг, когато микроелектрониката претърпява избухлив напредък. Ерата на изчислителните машини е почнала още в края на Втората международна война. Тогава устройствата заемат цели пространства. През 70-те години компютрите към този момент са еволюирали, само че не престават да бъдат големи, скъпи и сложни за потребление. Те са непокътнати за огромни компании, които виждат стопански смисъл в способността им да правят калкулации и да обработват счетоводни данни.
През 1971 година се появява процесор, който носи първите ветрове на смяната. Това е Intel 4004 – първият микропроцесор на пазара. Технологичният му пробив се състои в това, че побира цялостен процесор (CPU) в един-единствен интегрален чип.
Дотогава този съставен елемент, считан за „ мозъка “ на компютъра, се състои от десетки интегрални схеми. Този прогрес отвори пътя към миниатюризацията на главните детайли на компютъра, споделя El Pais. Но чипът е планиран само за електронни калкулации.
Три години по-късно следва нов скок напред – с Intel 8008. Той е построен върху нова архитектура, има повече памет, по-висока скорост и към този момент е планиран с мисъл за персоналния компютър. Не минава доста време, преди електронните запалянковци да стартират да го употребяват.
Най-бързият измежду тях, който пуска и най-убедителния артикул на времето, е Хенри Едуард Робъртс, началник на компанията MITS. Днес нито неговото име, нито името на компанията са добре познати отвън носталгичните среди на компютърните историци. Но тогава Робъртс е в центъра на компания с десетки чиновници, която продава всевъзможни електронни калкулатори, които съумява да сглоби. Приходите почнали да валят, до момента в който огромните корпорации не усещат пазарния капацитет, стартирайки по-евтини артикули. Тогава задълженията на MITS стартират да се натрупат.
„ Когато се появи Intel 8008, Робъртс реши да сътвори личен компютър – по едно и също време като решение за финансовите проблеми на компанията и като метод да сбъдне своя остаряла младежка фантазия. Малко над 30-годишен, той още от дете разглобявал електронни устройства, като почнал да преглежда инструментите, които татко му носел вкъщи от работата си по ремонт на здравна инсталация “, написа софтуерният публицист Пабло Бехерано за El Pais.
Само за девет месеца MITS (съкратено от неособено атрактивното Micro Instrumentation and Telemetry Systems) основава Altair 8800.
През януари 1975 година блестящият личен компютър се появява на корицата на Popular Electronics и отприщва същинска фикс идея. Машината, дело на Робъртс и неговия екип, е оборудвана с новия 8-битов микропроцесор на Intel с периодичност 2 MHz и 256-байтова RAM памет, разширяема до 64 KB. Цената ѝ е доста по-ниска от тази на конкурентните лични компютри.
Altair 8800 се продава за 439 $ в неасемблиран вид (за купувачи, които сами сглобяват частите), или за 621 $ – изцяло съединен. Най-често се предлага като кит с разглобени съставни елементи – пъзел, който единствено най-умелите съумяват да решат. Когато това е направено, резултатът е кутия с челен панел, пъстър със светодиоди и конектори. Чрез тях потребителят подава указания към машината и чете отговорите ѝ в светлини. Минава време, преди да се появят периферии като екран и клавиатура, които улесниха работата.
Не е елементарен за потребление и мъчно може да се назова „ на ниска цена “. В днешни пари цената на моделите възлиза на към 2500–3500 $. Но въпреки всичко е доста по-достъпен и приложим от чудовищните машини, създавани до тогава. Благодарение на това доста хора за пръв път се снабдяват с личен компютър.
Машината не е за всеки, само че е за същинските техничари на епохата – тези, които разглобяват калкулатори и мечтаят да за лични устройства. Такива запалянковци към този момент имало много, и компанията на Робъртс получава стотици поръчки – лавина от поръчки.
В Бостън двама другари бързо виждат опциите на Altair. Бил Гейтс, студент в Харвард, и Пол Алън, корпоративен програмист, вземат решение, че машината може да завоюва по-широка аудитория с подобаващ програмен продукт – а те самите могат да извлекат икономическа полза, като яхнат идната вълна.
Гейтс и Алън се свързват с Робъртс и му оферират да разработят тълковник за Altair – стратегия, която да превежда указания, написани на програмен език, в команди, разбираеми за машината. Робъртс се съгласява, а двамата младежи работят с невероятна скорост, с цел да изпълнят обещанието си.
След демонстрацията им Робъртс популяризира софтуера дружно с Altair 8800. Така се ражда Altair BASIC, който разрешава машината да приема указания на BASIC – език, създаден през 60-те години, и скоро навлязъл в всеобща приложимост. Този артикул бележи и раждането на Microsoft.
Гейтс напуща университета, а Алън – работата си, с цел да се съсредоточат върху софтуерната страна на промишлеността, която занапред щеше да се трансформира в колос.
Моделът притегля вниманието и на друга популярна двойка, която щеше да бъде основна за внасянето на компютрите в домовете. Стив Уозняк споделя, че точно откакто се сдобил с комплект за първия Altair 8800, му хрумнала концепцията за Apple I.
Това просветление пристигнало по време на среща на клуб от запалянковци по електроника и компютри. Возняк споделял напредъка си на постоянните им събирания и обсъждал плана със своя другар Стив Джобс.
Двамата осъзнали какъв брой значимо може да бъде основаването на личен компютър, който да е по-лесен за потребление от Altair 8800. Постепенно подобрявали прототипа си и през 1976 година пуснали в продажба Apple I, който постигнал триумф.
Джобс съумял да убеди снабдители да финансират покупката на съставни елементи, с цел да усилят производството, и скоро почнали да печелят. За името на новата компания не се колебали – тя щяла да бъде Apple. А идващият модел, разумно, бил наименуван Apple II – към този момент с клавиатура, пъстър екран и високоговорител.
Треската траяла. На пазара се появяват лични компютри от Commodore, IMSAI, Atari и английската Arcon. Технологичният колос на това време – IBM – също е замесен в бързо растящия бранш. Роден бе PC – personal computer – идея, която единствено няколко години по-рано не съществуваше.
Що се отнася до Altair 8800, неговият звезден момент остава през 1975 година Малко по-късно Робъртс, изтощен от мениджърските си отговорности в MITS, продава компанията и си купува плантация в Джорджия. В трагичен поврат на живота си той учи медицина и става фамилен доктор в провинцията – специалност, която упражнява до края на дните си.
Той си отива от продължителна пневмония през 2010 година В болничното заведение сестри и лекари сигурно са били сюрпризирани, когато най-богатият човек в света – Бил Гейтс – се появил, с цел да го посети.
Появява се първият личен компютър – и то на конкурентна цена. Успехът му основава идеална среда за възникването на компании, на които следва да внесат компютрите в съвсем всеки дом.
Altair 8800 се ражда в миг, когато микроелектрониката претърпява избухлив напредък. Ерата на изчислителните машини е почнала още в края на Втората международна война. Тогава устройствата заемат цели пространства. През 70-те години компютрите към този момент са еволюирали, само че не престават да бъдат големи, скъпи и сложни за потребление. Те са непокътнати за огромни компании, които виждат стопански смисъл в способността им да правят калкулации и да обработват счетоводни данни.
През 1971 година се появява процесор, който носи първите ветрове на смяната. Това е Intel 4004 – първият микропроцесор на пазара. Технологичният му пробив се състои в това, че побира цялостен процесор (CPU) в един-единствен интегрален чип.
Дотогава този съставен елемент, считан за „ мозъка “ на компютъра, се състои от десетки интегрални схеми. Този прогрес отвори пътя към миниатюризацията на главните детайли на компютъра, споделя El Pais. Но чипът е планиран само за електронни калкулации.
Три години по-късно следва нов скок напред – с Intel 8008. Той е построен върху нова архитектура, има повече памет, по-висока скорост и към този момент е планиран с мисъл за персоналния компютър. Не минава доста време, преди електронните запалянковци да стартират да го употребяват.
Най-бързият измежду тях, който пуска и най-убедителния артикул на времето, е Хенри Едуард Робъртс, началник на компанията MITS. Днес нито неговото име, нито името на компанията са добре познати отвън носталгичните среди на компютърните историци. Но тогава Робъртс е в центъра на компания с десетки чиновници, която продава всевъзможни електронни калкулатори, които съумява да сглоби. Приходите почнали да валят, до момента в който огромните корпорации не усещат пазарния капацитет, стартирайки по-евтини артикули. Тогава задълженията на MITS стартират да се натрупат.
„ Когато се появи Intel 8008, Робъртс реши да сътвори личен компютър – по едно и също време като решение за финансовите проблеми на компанията и като метод да сбъдне своя остаряла младежка фантазия. Малко над 30-годишен, той още от дете разглобявал електронни устройства, като почнал да преглежда инструментите, които татко му носел вкъщи от работата си по ремонт на здравна инсталация “, написа софтуерният публицист Пабло Бехерано за El Pais.
Само за девет месеца MITS (съкратено от неособено атрактивното Micro Instrumentation and Telemetry Systems) основава Altair 8800.
През януари 1975 година блестящият личен компютър се появява на корицата на Popular Electronics и отприщва същинска фикс идея. Машината, дело на Робъртс и неговия екип, е оборудвана с новия 8-битов микропроцесор на Intel с периодичност 2 MHz и 256-байтова RAM памет, разширяема до 64 KB. Цената ѝ е доста по-ниска от тази на конкурентните лични компютри.
Altair 8800 се продава за 439 $ в неасемблиран вид (за купувачи, които сами сглобяват частите), или за 621 $ – изцяло съединен. Най-често се предлага като кит с разглобени съставни елементи – пъзел, който единствено най-умелите съумяват да решат. Когато това е направено, резултатът е кутия с челен панел, пъстър със светодиоди и конектори. Чрез тях потребителят подава указания към машината и чете отговорите ѝ в светлини. Минава време, преди да се появят периферии като екран и клавиатура, които улесниха работата.
Не е елементарен за потребление и мъчно може да се назова „ на ниска цена “. В днешни пари цената на моделите възлиза на към 2500–3500 $. Но въпреки всичко е доста по-достъпен и приложим от чудовищните машини, създавани до тогава. Благодарение на това доста хора за пръв път се снабдяват с личен компютър.
Машината не е за всеки, само че е за същинските техничари на епохата – тези, които разглобяват калкулатори и мечтаят да за лични устройства. Такива запалянковци към този момент имало много, и компанията на Робъртс получава стотици поръчки – лавина от поръчки.
В Бостън двама другари бързо виждат опциите на Altair. Бил Гейтс, студент в Харвард, и Пол Алън, корпоративен програмист, вземат решение, че машината може да завоюва по-широка аудитория с подобаващ програмен продукт – а те самите могат да извлекат икономическа полза, като яхнат идната вълна.
Гейтс и Алън се свързват с Робъртс и му оферират да разработят тълковник за Altair – стратегия, която да превежда указания, написани на програмен език, в команди, разбираеми за машината. Робъртс се съгласява, а двамата младежи работят с невероятна скорост, с цел да изпълнят обещанието си.
След демонстрацията им Робъртс популяризира софтуера дружно с Altair 8800. Така се ражда Altair BASIC, който разрешава машината да приема указания на BASIC – език, създаден през 60-те години, и скоро навлязъл в всеобща приложимост. Този артикул бележи и раждането на Microsoft.
Гейтс напуща университета, а Алън – работата си, с цел да се съсредоточат върху софтуерната страна на промишлеността, която занапред щеше да се трансформира в колос.
Моделът притегля вниманието и на друга популярна двойка, която щеше да бъде основна за внасянето на компютрите в домовете. Стив Уозняк споделя, че точно откакто се сдобил с комплект за първия Altair 8800, му хрумнала концепцията за Apple I.
Това просветление пристигнало по време на среща на клуб от запалянковци по електроника и компютри. Возняк споделял напредъка си на постоянните им събирания и обсъждал плана със своя другар Стив Джобс.
Двамата осъзнали какъв брой значимо може да бъде основаването на личен компютър, който да е по-лесен за потребление от Altair 8800. Постепенно подобрявали прототипа си и през 1976 година пуснали в продажба Apple I, който постигнал триумф.
Джобс съумял да убеди снабдители да финансират покупката на съставни елементи, с цел да усилят производството, и скоро почнали да печелят. За името на новата компания не се колебали – тя щяла да бъде Apple. А идващият модел, разумно, бил наименуван Apple II – към този момент с клавиатура, пъстър екран и високоговорител.
Треската траяла. На пазара се появяват лични компютри от Commodore, IMSAI, Atari и английската Arcon. Технологичният колос на това време – IBM – също е замесен в бързо растящия бранш. Роден бе PC – personal computer – идея, която единствено няколко години по-рано не съществуваше.
Що се отнася до Altair 8800, неговият звезден момент остава през 1975 година Малко по-късно Робъртс, изтощен от мениджърските си отговорности в MITS, продава компанията и си купува плантация в Джорджия. В трагичен поврат на живота си той учи медицина и става фамилен доктор в провинцията – специалност, която упражнява до края на дните си.
Той си отива от продължителна пневмония през 2010 година В болничното заведение сестри и лекари сигурно са били сюрпризирани, когато най-богатият човек в света – Бил Гейтс – се появил, с цел да го посети.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ