Въпреки увеличения бюджет учените в БАН се топят
До 6 години Българската академия на науките ще загуби половината си учени, които сега са в близка до пенсионната възраст. Това разгласи ръководителят на академията акад. Юлиан Ревалски при приемането на доклада на Българска академия на науките за 2018 година през вчерашния ден от Народното събрание. Според документа учените в академията са намалели със 116 души за една година. Ако през 2017 година те са били 2683-ма, то през предходната година броят им понижава до 2567 души.
Учените от дълго време сигнализират за рецесията в гилдията, само че последните данни са изключително тревожни на фона на увеличеното финансиране за Българска академия на науките - от 78.8 млн. лева през 2017 година на 99.4 млн. лева през 2018 година, което явно към момента не съумява да стимулира задоволително откриватели да работят в академията. Акад. Ревалски призна, че дотацията фактически е увеличена значително, само че тя към момента е незадоволителна и не са обезпечени и " минимални средства " за научноизследователска активност и финансови разноски. Според доклада на Българска академия на науките държавната дотация за академията е 99.4 млн. лева, приходите и прехвърлянията - 61 млн. лева, а разноските - 141 млн. лева
Доцентите в Българска академия на науките понижават от 940 на 902-ма, само че все пак не престават да са към 35% от общия брой на учените, сочи отчетът на Българска академия на науките за предходната година. Втората по величина група е тази на основните асистенти - при тях също се следи понижение със 152-ма души - от 823 на 795 души. Асистентите спадат от 480 на 421, професорите се усилват леко от 406 на 413 души, член-кореспондентите са 31 при 27 през 2017 година, а учените понижават от седем на пет.
Намаление се вижда и в броя на защитилите докторанти - през 2017 година те са били 143-ма, до момента в който през 2018 година са към този момент 110, и това, макар че кабинетът увеличи от 450 лева на 500 лева докторантските стипендии, а кандидат-докторантите от най-хубавите университети получиха право и на спомагателни бонуси. Най-много са те в региона на осведомителните и информационни технологии - 18 души, следвани от защитилите в направление биомедицина и качество на живот - 17 души, и биоразнообразие, биоресурси и екология - 16 души. Година по-рано максимален е бил ползата към нанонауките, новите материали и технологии - 28 докторанти са защитили тогава във въпросните посоки, 21 са се дипломирали като доктори в региона на културно-историческото завещание и националната сигурност, а по 18 души - в ИКТ сферата и в тази на биомедицината.
ДОБРИ НОВИНИ
Сред позитивните промени в отчета е нарасналата успеваемост на Българска академия на науките в научни планове по фонд " Научни проучвания " - от 57 на 60%, както и увеличеният брой на научните писания в реферирани издания на учени от Българска академия на науките - те са скочили с 847 на брой - от 2254 на 3101. Най-многобройна през 2017 година е била групата на учените сред 61 и 65 година - 479 души (близо 17%). През 2018 година тя отстъпва на второ място (с 440 души), а шампионата към този момент държи групата на по-младите - сред 41 и 45 година - 450 на брой, сочи още отчетът на академията. На трета позиция остават учените сред 56 и 60 година - 393-ма. Най-възрастните учени (над 65 г.) остават повече от младите от 31 до 35 г.
Учените от дълго време сигнализират за рецесията в гилдията, само че последните данни са изключително тревожни на фона на увеличеното финансиране за Българска академия на науките - от 78.8 млн. лева през 2017 година на 99.4 млн. лева през 2018 година, което явно към момента не съумява да стимулира задоволително откриватели да работят в академията. Акад. Ревалски призна, че дотацията фактически е увеличена значително, само че тя към момента е незадоволителна и не са обезпечени и " минимални средства " за научноизследователска активност и финансови разноски. Според доклада на Българска академия на науките държавната дотация за академията е 99.4 млн. лева, приходите и прехвърлянията - 61 млн. лева, а разноските - 141 млн. лева
Доцентите в Българска академия на науките понижават от 940 на 902-ма, само че все пак не престават да са към 35% от общия брой на учените, сочи отчетът на Българска академия на науките за предходната година. Втората по величина група е тази на основните асистенти - при тях също се следи понижение със 152-ма души - от 823 на 795 души. Асистентите спадат от 480 на 421, професорите се усилват леко от 406 на 413 души, член-кореспондентите са 31 при 27 през 2017 година, а учените понижават от седем на пет.
Намаление се вижда и в броя на защитилите докторанти - през 2017 година те са били 143-ма, до момента в който през 2018 година са към този момент 110, и това, макар че кабинетът увеличи от 450 лева на 500 лева докторантските стипендии, а кандидат-докторантите от най-хубавите университети получиха право и на спомагателни бонуси. Най-много са те в региона на осведомителните и информационни технологии - 18 души, следвани от защитилите в направление биомедицина и качество на живот - 17 души, и биоразнообразие, биоресурси и екология - 16 души. Година по-рано максимален е бил ползата към нанонауките, новите материали и технологии - 28 докторанти са защитили тогава във въпросните посоки, 21 са се дипломирали като доктори в региона на културно-историческото завещание и националната сигурност, а по 18 души - в ИКТ сферата и в тази на биомедицината.
ДОБРИ НОВИНИ
Сред позитивните промени в отчета е нарасналата успеваемост на Българска академия на науките в научни планове по фонд " Научни проучвания " - от 57 на 60%, както и увеличеният брой на научните писания в реферирани издания на учени от Българска академия на науките - те са скочили с 847 на брой - от 2254 на 3101. Най-многобройна през 2017 година е била групата на учените сред 61 и 65 година - 479 души (близо 17%). През 2018 година тя отстъпва на второ място (с 440 души), а шампионата към този момент държи групата на по-младите - сред 41 и 45 година - 450 на брой, сочи още отчетът на академията. На трета позиция остават учените сред 56 и 60 година - 393-ма. Най-възрастните учени (над 65 г.) остават повече от младите от 31 до 35 г.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ