В колекцията на Рафаело Казаков, мърляча перфекционист
До 28 април изложба Synthesis показва изложбата " Огледала и прозорци ", която демонстрира част от фотографската сбирка на Рафаело Казаков. Рафаело Казаков е фотограф, който стартира професионалния си път в средата на 80-те в София, а през 1990 година емигрира в Ню Йорк. Изложбата е необикновена среща сред международни и малко известни имена в едно пространство.
" Не виждам изключително съществено на това занятие, няма потребност да гледаш съществено на каквото и да било. Но ето в този момент, като следя тази изложбата подредена, разсънва се едно възприятие на отговорност да вардя тези неща и да ги споделям ", споделя фотографът Рафаело Казаков. След дълги години живот в Съединени американски щати той се върна в София, където изложба Synthesis го показва в една друга роля.
До 28 април изложба Synthesis показва изложбата " Огледала и прозорци ", която демонстрира част от фотографската сбирка на Рафаело Казаков. Рафаело Казаков е фотограф, който стартира професионалния си път в средата на 80-те в София, а през 1990 година емигрира в Ню Йорк. Изложбата е необикновена среща сред международни и малко известни имена в едно пространство.
" Не виждам изключително съществено на това занятие, няма потребност да гледаш съществено на каквото и да било. Но ето в този момент, като следя тази изложбата подредена, разсънва се едно възприятие на отговорност да вардя тези неща и да ги споделям ", споделя фотографът Рафаело Казаков. След дълги години живот в Съединени американски щати той се върна в София, където изложба Synthesis го показва в една друга роля.
Изложбата " Огледала и прозорци " демонстрира част от сбирката на Казаков, стартирана преди повече от 30 години, която сега наброява някъде сред 300 и 400 работи. Не ги е броил, а и " непрекъснато имам възприятието, че половината от нещата ги няма ".
Гаро Кешишян (р. 1947, България) от серията " Строителни войски ", 1981 - 1995, сребърно-желатиново копие
Веднага прави усещане, че тук на едно място са събрани познати имена от българската снимка, някои международни актьори, както и изцяло незнайни български и американски фотографи. Тук са, който съумява да посети Съединени американски щати през 1987 година и да снима из Чикаго и Ню Йорк ( " безспорна креативна детонация ", отбелязва Казаков), със сериите си на служащи от строителни войски през 80-те и рядко показваните му портрети на хористи във варненската опера, Димитър Дилков ( " единственият български фотограф, който умерено може да бъде член на Magnum " ), Йордан Йорданов-Юри, Станка Цонкова-Уша, ветерани на българската фотожурналистика като Николай Василев и Цветомир Трънков, работещи повече отвън страната като, както и хора, които съвсем или в никакъв случай не са показвани пред аудитория, като Виктор Отчередко.
Реклама
Сред най-ценното в сбирката са фотосите на едно от най-големите имена във фотографията на ХХ век - Робърт Франк , работилият с него Ралф Гибсън, един от основоположниците на литовската фотографска школа Антанас Суткус.
Aнтанас Суткус (р. 1939, Литва), " Пионер, Игналина ", 1964, сребърно-желатиново копие
Когато Антони Георгиев дава част от фотосите и архива си на Казаков в края на 80-те, се слага началото на сбирката му, макар че е мъчно да се каже по кое време тя става умишлен план. Казаков си спомня по какъв начин дефицитът на качествена фотохартия в България и " борбата за положителното фотографско изображение " през 80-те години изпитва до дъно мотивацията на всички експерти тогава, а през днешния ден огромна част от техниките към този момент не се употребяват. От това лишаване от време на време се раждат по едно и също време забавни истории и резултати. Казаков напомня думите на американския фотограф Ансел Адамс, че " негативът е партитурата, а копието е осъществяването ".
Ралф Гибсън (р. 1939, САЩ) " Омагьосаната ръка ", 1968, сребърно-желатиново копие
Има ли подчиненост на колекционирането и придобиването на една скъпа работа, отключва ли достъп до други? " Има няколко метода да се направи сбирка: замяна, откупка и кражба. Практикувам първите две, защото родителите ми не са ме учили да извършвам кражба ", споделя Казаков. Не се състезавам с никого, нямам финансови благоприятни условия да съм в конкуренция. Например съумях да купя фотографии на Робърт Франк поради шанса, че в една аукционна изложба попаднаха тези две смъртоносни фотоси, които са тук. Основното, на което се надяваш, е да няма други хора, които се интересуват от дадена работа. "
Той е прям, че няма избрана посока, в която се движи сбирката му, не мисли в интервали, стилове, имена. Благодарен е на кураторите Никола Михов и Надежда Павлова, че са намерили " вътрешните рими, за чието битие не съм знаел: да вземем за пример чак когато видях работите подредени, разбрах, че имам толкоз доста фотоси на хора, които скачат, които са в придвижване . Въобще не знаех, че натрупвам скачащи хора. Особено в случай че имам необикновен боязън от височини ". В огромна част от фотосите главното е в уловената секунда - нещо, което съгласно Казаков не е шанс, а нескончаем танц със случайността.
Рут Оркин (1921 - 1985, САЩ), " Скачащо момче в река Хъдсън ", Ню Йорк, 1948, сребърно-желатиново копие Реклама
Изненадан е от въпроса дали по някакъв метод посредством сбирката се пробва да подреди част от българската фотографска история и да я вкара в международната. Няма сходни упоритости. " Никой не може нищо да преподреди посредством персонални старания! Аз мога единствено да преподредя фотосите по стените си и мебелите в дома си ", споделя Казаков. Има механизми, в които българската снимка не взе участие. Като цяло има международен арт пазар, от който България не е част. Основното, което ще бъде непокътнато, е това, което има стойност. А цената се основава посредством частни галерии, продажби, напомпване на репутации, които не се вършат с една или две изложения, след това имаме влизане в музеи, връщане в аукциони, а в целия този развой има и доза кръвосмесителност и неяснота. " Не се тормози да комбинира известни и незнайни създатели точно тъй като сходно събитие се случва на място, което е отвън тези процеси.
От време на време в показаните работи личат недостатъци - една е леко развалена от вода, рамката на друга пък е частично изядена от кучето на Казаков. " Това е портрет на моята небрежност. Зачудихме се дали да оставим тези неща по този начин, само че в последна сметка и това е част от живота ми. "
Животът на Рафаело Казаков стартира през 1963 година в София. В средата на 80-те години стартира да демонстрира фотографията си, а сред 1985 и 1989 година е част от списание " Българско фото ", през последните две и негов редактор. Междувременно приключва британска лингвистика в Софийския университет. " И до през днешния ден това е най-готината работа, която съм имал. Когато то закри, взех решение, че нищо към този момент не ме задържа у нас. " През 1990 година се реалокира в Ню Йорк, където през 1994 година приключва колежа School of Visual Art, а през 2006 година се открива в Ню Джърси.
Робърт Франк (1924 - 2019, Швейцария), " Андреа, Саутхемптън ", 1955, сребърно-желатиново копие
През годините с изключение на като фотограф той се занимава и професионално с прекопирване и проявление, само че споделя, че не е добър в техническата работа, защото е бил прекомерно муден, а уговорките са претендирали експедитивност вместо качество. " Винаги гледах копието да е съвършено. А перфекционизмът е доста положително опрощение в никакъв случай да не завършиш нищо. "
" Не виждам изключително съществено на това занятие, няма потребност да гледаш съществено на каквото и да било. Но ето в този момент, като следя тази изложбата подредена, разсънва се едно възприятие на отговорност да вардя тези неща и да ги споделям ", споделя фотографът Рафаело Казаков. След дълги години живот в Съединени американски щати той се върна в София, където изложба Synthesis го показва в една друга роля.
До 28 април изложба Synthesis показва изложбата " Огледала и прозорци ", която демонстрира част от фотографската сбирка на Рафаело Казаков. Рафаело Казаков е фотограф, който стартира професионалния си път в средата на 80-те в София, а през 1990 година емигрира в Ню Йорк. Изложбата е необикновена среща сред международни и малко известни имена в едно пространство.
" Не виждам изключително съществено на това занятие, няма потребност да гледаш съществено на каквото и да било. Но ето в този момент, като следя тази изложбата подредена, разсънва се едно възприятие на отговорност да вардя тези неща и да ги споделям ", споделя фотографът Рафаело Казаков. След дълги години живот в Съединени американски щати той се върна в София, където изложба Synthesis го показва в една друга роля.
Изложбата " Огледала и прозорци " демонстрира част от сбирката на Казаков, стартирана преди повече от 30 години, която сега наброява някъде сред 300 и 400 работи. Не ги е броил, а и " непрекъснато имам възприятието, че половината от нещата ги няма ".
Гаро Кешишян (р. 1947, България) от серията " Строителни войски ", 1981 - 1995, сребърно-желатиново копие
Веднага прави усещане, че тук на едно място са събрани познати имена от българската снимка, някои международни актьори, както и изцяло незнайни български и американски фотографи. Тук са, който съумява да посети Съединени американски щати през 1987 година и да снима из Чикаго и Ню Йорк ( " безспорна креативна детонация ", отбелязва Казаков), със сериите си на служащи от строителни войски през 80-те и рядко показваните му портрети на хористи във варненската опера, Димитър Дилков ( " единственият български фотограф, който умерено може да бъде член на Magnum " ), Йордан Йорданов-Юри, Станка Цонкова-Уша, ветерани на българската фотожурналистика като Николай Василев и Цветомир Трънков, работещи повече отвън страната като, както и хора, които съвсем или в никакъв случай не са показвани пред аудитория, като Виктор Отчередко.
Реклама
Сред най-ценното в сбирката са фотосите на едно от най-големите имена във фотографията на ХХ век - Робърт Франк , работилият с него Ралф Гибсън, един от основоположниците на литовската фотографска школа Антанас Суткус.
Aнтанас Суткус (р. 1939, Литва), " Пионер, Игналина ", 1964, сребърно-желатиново копие
Когато Антони Георгиев дава част от фотосите и архива си на Казаков в края на 80-те, се слага началото на сбирката му, макар че е мъчно да се каже по кое време тя става умишлен план. Казаков си спомня по какъв начин дефицитът на качествена фотохартия в България и " борбата за положителното фотографско изображение " през 80-те години изпитва до дъно мотивацията на всички експерти тогава, а през днешния ден огромна част от техниките към този момент не се употребяват. От това лишаване от време на време се раждат по едно и също време забавни истории и резултати. Казаков напомня думите на американския фотограф Ансел Адамс, че " негативът е партитурата, а копието е осъществяването ".
Ралф Гибсън (р. 1939, САЩ) " Омагьосаната ръка ", 1968, сребърно-желатиново копие
Има ли подчиненост на колекционирането и придобиването на една скъпа работа, отключва ли достъп до други? " Има няколко метода да се направи сбирка: замяна, откупка и кражба. Практикувам първите две, защото родителите ми не са ме учили да извършвам кражба ", споделя Казаков. Не се състезавам с никого, нямам финансови благоприятни условия да съм в конкуренция. Например съумях да купя фотографии на Робърт Франк поради шанса, че в една аукционна изложба попаднаха тези две смъртоносни фотоси, които са тук. Основното, на което се надяваш, е да няма други хора, които се интересуват от дадена работа. "
Той е прям, че няма избрана посока, в която се движи сбирката му, не мисли в интервали, стилове, имена. Благодарен е на кураторите Никола Михов и Надежда Павлова, че са намерили " вътрешните рими, за чието битие не съм знаел: да вземем за пример чак когато видях работите подредени, разбрах, че имам толкоз доста фотоси на хора, които скачат, които са в придвижване . Въобще не знаех, че натрупвам скачащи хора. Особено в случай че имам необикновен боязън от височини ". В огромна част от фотосите главното е в уловената секунда - нещо, което съгласно Казаков не е шанс, а нескончаем танц със случайността.
Рут Оркин (1921 - 1985, САЩ), " Скачащо момче в река Хъдсън ", Ню Йорк, 1948, сребърно-желатиново копие Реклама
Изненадан е от въпроса дали по някакъв метод посредством сбирката се пробва да подреди част от българската фотографска история и да я вкара в международната. Няма сходни упоритости. " Никой не може нищо да преподреди посредством персонални старания! Аз мога единствено да преподредя фотосите по стените си и мебелите в дома си ", споделя Казаков. Има механизми, в които българската снимка не взе участие. Като цяло има международен арт пазар, от който България не е част. Основното, което ще бъде непокътнато, е това, което има стойност. А цената се основава посредством частни галерии, продажби, напомпване на репутации, които не се вършат с една или две изложения, след това имаме влизане в музеи, връщане в аукциони, а в целия този развой има и доза кръвосмесителност и неяснота. " Не се тормози да комбинира известни и незнайни създатели точно тъй като сходно събитие се случва на място, което е отвън тези процеси.
От време на време в показаните работи личат недостатъци - една е леко развалена от вода, рамката на друга пък е частично изядена от кучето на Казаков. " Това е портрет на моята небрежност. Зачудихме се дали да оставим тези неща по този начин, само че в последна сметка и това е част от живота ми. "
Животът на Рафаело Казаков стартира през 1963 година в София. В средата на 80-те години стартира да демонстрира фотографията си, а сред 1985 и 1989 година е част от списание " Българско фото ", през последните две и негов редактор. Междувременно приключва британска лингвистика в Софийския университет. " И до през днешния ден това е най-готината работа, която съм имал. Когато то закри, взех решение, че нищо към този момент не ме задържа у нас. " През 1990 година се реалокира в Ню Йорк, където през 1994 година приключва колежа School of Visual Art, а през 2006 година се открива в Ню Джърси.
Робърт Франк (1924 - 2019, Швейцария), " Андреа, Саутхемптън ", 1955, сребърно-желатиново копие
През годините с изключение на като фотограф той се занимава и професионално с прекопирване и проявление, само че споделя, че не е добър в техническата работа, защото е бил прекомерно муден, а уговорките са претендирали експедитивност вместо качество. " Винаги гледах копието да е съвършено. А перфекционизмът е доста положително опрощение в никакъв случай да не завършиш нищо. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ