Авторът на книгата за Христо Бонев: Това не е просто разказ за един велик футболист, а разказ за една златна епоха на Пловдив
Утре ще се състои представянето на книгата на най-голямата легенда на Локомотив Пловдив Христо Бонев озаглавена Осмото тепе, а нейн създател е журналистът Дончо Донев. Събитието ще бъде от 18:00ч. в пловския хотел DoubleTree by Hilton и е част от 100-годишния празник на Локомотив, който се провежда от Фондация " 100 години Локомотив Пловдив ". Това е първото огромно събитие по случай юбилея, който включва още изработката на филм, концерт, разкриване на галерия, изработката на фотоалбум и други.
Прочетете още
Авторът Дончо Донев описа пред TrafficNews како пристигна концепцията за изработката на книгата и по какъв начин се е стигнало до издаването и.
Съзнателно концепцията се оформи някъде към 2015–2016 година, въпреки подсъзнателно постоянно да съм знаел, че може би ще я напиша, дали единствено аз или ще бъда съавтор с някого. Аз по специалност съм публицист и в никакъв случай не съм се възприемал като публицист, даже изпитвам почит към „ хората на словото “ още от Английската гимназия и Пловдивския университет. Реших се на тази стъпка, тъй като няколко души преди мен бяха опитвали да пишат биографията на Бонев, само че той не ги е одобрявал. Когато ме попитаха дали аз ставам, той просто сподели: „ Ами ти си “. Така събрах кураж.
Първият четец беше Мария Велева, която е майка на моя другар Явор и тя даде позитивен отговор. След това я дадох на Елин Рахнев – един от огромните български поети и драматурзи, като го помолих да бъде сериозен, а не другарски надъхан. Тайно се надявах да ме откаже, с цел да се обърна към някой от огромните ми сътрудници, които одобрявам, само че той също ме насърчи да продължа. През годините редактирах, дописвах книгата. Впоследствие, когато се реши да се сътвори фондация за 100-годишнината на Локомотив Пловдив, момчетата и девойките от фондацията предложиха да стартираме юбилейната година точно с тази книга.
Много издателства знаех, че пиша и се свързаха с мен. В един миг нещата си пристигнаха от единствено себе си. С Манол Пейков сме извънредно близки другари от 1977 година, когато живеехме в един блок на улица „ Юндола “. Сменили сме три учебни заведения дружно и даже една казарма, ходихме дружно и по мачове. Има и забавни знаци на ориста – неговата майка, огромната поетеса Божана Апостолова, е била съученичка на брачната половинка на Бонев - Ема. За редактор поканихме професор Младен Влашки, един от най-големите ни литературоведи. Книгата излезе при започване на януари и се приема извънредно добре, а на следващия ден ще бъде формалното показване.
Това не е просто роман за един популярен футболист. Това е роман за епохата и за Пловдив от средата и края на 60-те години, когато градът се трансформира в съвременен европейски център. По това време се зараждат университетите, появява се групата на пловдивските художници, театърът на Любен Гройс и симфоничният оркестър на Иван Спасов и Добрин Петков, режисьорът Крикор Азарян. Най-интересното е, че множеството от тези хора на изкуството бяха локомотивци. Говорил съм си с Георги Божилов - Слона и съм го питал за какво е станал почитател на Локомотив, а той споделя, че една от главните аргументи е Христо Бонев.
Да, разговарял съм с доста хора. Например великият Павел Панов споделяше, че за него Бонев е най-големият и най-комплексният футболист. Говорил съм доста и с Динко Дерменджиев - Чико. Той правеше доста забавно съпоставяне: споделяше, че Якимов имаше брилянтна техника, Тодор Диев беше мощен, а Гунди играеше феноменално с глава и имаше усет към гола, само че при Бонев имаше всичко. Той притежаваше вродена класа, която не се учи.
Прочетете още
Авторът Дончо Донев описа пред TrafficNews како пристигна концепцията за изработката на книгата и по какъв начин се е стигнало до издаването и.
Съзнателно концепцията се оформи някъде към 2015–2016 година, въпреки подсъзнателно постоянно да съм знаел, че може би ще я напиша, дали единствено аз или ще бъда съавтор с някого. Аз по специалност съм публицист и в никакъв случай не съм се възприемал като публицист, даже изпитвам почит към „ хората на словото “ още от Английската гимназия и Пловдивския университет. Реших се на тази стъпка, тъй като няколко души преди мен бяха опитвали да пишат биографията на Бонев, само че той не ги е одобрявал. Когато ме попитаха дали аз ставам, той просто сподели: „ Ами ти си “. Така събрах кураж.
Първият четец беше Мария Велева, която е майка на моя другар Явор и тя даде позитивен отговор. След това я дадох на Елин Рахнев – един от огромните български поети и драматурзи, като го помолих да бъде сериозен, а не другарски надъхан. Тайно се надявах да ме откаже, с цел да се обърна към някой от огромните ми сътрудници, които одобрявам, само че той също ме насърчи да продължа. През годините редактирах, дописвах книгата. Впоследствие, когато се реши да се сътвори фондация за 100-годишнината на Локомотив Пловдив, момчетата и девойките от фондацията предложиха да стартираме юбилейната година точно с тази книга.
Много издателства знаех, че пиша и се свързаха с мен. В един миг нещата си пристигнаха от единствено себе си. С Манол Пейков сме извънредно близки другари от 1977 година, когато живеехме в един блок на улица „ Юндола “. Сменили сме три учебни заведения дружно и даже една казарма, ходихме дружно и по мачове. Има и забавни знаци на ориста – неговата майка, огромната поетеса Божана Апостолова, е била съученичка на брачната половинка на Бонев - Ема. За редактор поканихме професор Младен Влашки, един от най-големите ни литературоведи. Книгата излезе при започване на януари и се приема извънредно добре, а на следващия ден ще бъде формалното показване.
Това не е просто роман за един популярен футболист. Това е роман за епохата и за Пловдив от средата и края на 60-те години, когато градът се трансформира в съвременен европейски център. По това време се зараждат университетите, появява се групата на пловдивските художници, театърът на Любен Гройс и симфоничният оркестър на Иван Спасов и Добрин Петков, режисьорът Крикор Азарян. Най-интересното е, че множеството от тези хора на изкуството бяха локомотивци. Говорил съм си с Георги Божилов - Слона и съм го питал за какво е станал почитател на Локомотив, а той споделя, че една от главните аргументи е Христо Бонев.
Да, разговарял съм с доста хора. Например великият Павел Панов споделяше, че за него Бонев е най-големият и най-комплексният футболист. Говорил съм доста и с Динко Дерменджиев - Чико. Той правеше доста забавно съпоставяне: споделяше, че Якимов имаше брилянтна техника, Тодор Диев беше мощен, а Гунди играеше феноменално с глава и имаше усет към гола, само че при Бонев имаше всичко. Той притежаваше вродена класа, която не се учи.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ