Когато хобито ти е да социализираш идентичност
До 26 септември ще имате опция да разгледате изложбата „ Приложно златарско изкуство ” в Регионалния музей на София. В нея са изложени експонати и фотоматериали от Националния исторически музей, от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките, от Фондация „ Занаяти от тракийските земи ”, както и предмети от частната сбирка на Антонио Василев.
В изложбата могат да се видят както произведения, основани в края на XIX век и началото на XX век, в златарски работилници по нашите земи, по този начин и принадлежности, с които са си служили майсторите. В голяма витрина са показани техни разнообразни принадлежности. Кураторката на изложбата Цветелина Павлова е имала концепция експозицията да е широкоспектърна и в нея да се обърне внимание и на актуалните майстори, които не престават да боравят със остарели техники и технологии. Включени са и единични артефакти от началото на XV век, XVII век и XVIII век, с цел да се види по какъв начин се е развивало златарското изкуство през вековете.
Повече за изложбата и за интереса си към колекционерството ни описа Антонио Василев.
Това е неговата пета галерия, като в Националния исторически музей той има и една непрекъсната експозиция още от 2018 година. Тя се назовава „ Златарството по българските земи “, само че в този момент няма да може да я видите, тъй като залата, в която се обитава, е в ремонт. За сметка на това в новооткритата галерия са изложени няколко етнографски артефакта от нея - украшения, пафти, разнообразни декорации от сребро с живачна позлата. Останалата част от благосъстоянията на сбирката на Антонио Василев ще може да видите в НИМ, когато залата бъде още веднъж открита. Това се чака на 30 юни.
„ Изложбите, които ние – колекционерите - вършим са безусловно безплатни. Те се вършат в името на това артефактите да се социализират и хората да се зарадват на тези благосъстояния, които имаме като история. Етнографията се занимава с по-новата история – приказваме за предмети, които са на 100-200-300 години и са част от нашата еднаквост “ – изяснява Василев.
На въпрос какъв брой време е събирал сбирката си, Антонио Василев дава отговор без съмнение – в продължение на двадесет години.
„ Много от предметите са в доста тежко положение, само че с помощта на положителните реставратори, с каквито България може да се гордее, в изцяло унищожени предмети се вдъхва нов живот “ – признава колекционерът.
В 90% от случаите той купува етнографските предмети от антиквари, които знаят кой колекционер какво търси. За 20-те години, в които Василев практикува заниманието си, той си дава сметка, че човек постоянно има потребност да се съветва, тъй като нито един предмет не е еднакъв, въпреки и да има доста сходни. Важно е да се знае от коя ера е предметът, в коя работилница е юридически, на коя занаятчийска улица, а даже и от кой куюмджия, както в миналото са наричали златарите.
В последна сметка от Националния исторически музей са оценили сбирката на Антонио Василев като една от най-хубавите етнографски сбирки.
На въпрос от кое място идва ползата му към изкуството, Антонио Василев се връща към спомените за рода си. Неговата прабаба е една от стоте най-хубави американски художнички. Казва се Златка Сузеян. Завършила е в Рим, по-късно работи в Париж, след това се реалокира в Ню Йорк, където в Манхатън има своя изложба. Самият Василев не я е виждал онлайн, само че си спомня красивите картички и пратки, които му пращала, когато бил дребен. Вече огромен, Антонио Василев приключва столичния Техникум по керамика и украса на стъкло, само че продължава висшето си обучение в напълно друга сфера – приключва Международни връзки в Икономическия университет в София, както и специалностите „ Държавна администрация “ и „ Теология “ в Шуменския университет. Занимава се с частен бизнес, а колекционирането му е просто занимание. Така, както някои си купуват коли, други - скъпи пушки, Антонио Василев се радва, че влага в нещо, което съставлява интерес освен за него, само че и за България и района.
„ Но тези етнографски предмети са извънредно забавни единствено за нашия район – за България и за Балканите – не е нещо, което да е забавно за целия свят “ – изяснява Антонио Василев. После ни споделя, че самият той е купувал артефакти, както от български и гръцки аукциони, по този начин и от американски.
„ Невероятно красиви неща съм купувал от американски аукцион, а те са попаднали там по неведоми пътища. На хората в Съединени американски щати тези хубости не са им правили работа, тъй като не са част от техния обичай и просвета. Всеки предмет си тежи на мястото. Ако един предмет е съветски, силата и тежестта му е в Русия. Българският предмет си тежи в България – на открито няма да е толкоз високо оценен, тъй като, в последна сметка, той е притежател на нашата сила. “
А на въпроса – на какъв предмет Василев си мечтае да попадне и да включи в сбирката си, той, без да се замисля, дава отговор:
„ Подобен въпрос е по-скоро в областта на археологията. Там са разказите с непредвиден край - вид Индиана Джоунс. Макар че всеки желае да открие нещо изтънчено и красиво. Защото това, в последна сметка, е златарството – великолепие и хубост. “
В изложбата могат да се видят както произведения, основани в края на XIX век и началото на XX век, в златарски работилници по нашите земи, по този начин и принадлежности, с които са си служили майсторите. В голяма витрина са показани техни разнообразни принадлежности. Кураторката на изложбата Цветелина Павлова е имала концепция експозицията да е широкоспектърна и в нея да се обърне внимание и на актуалните майстори, които не престават да боравят със остарели техники и технологии. Включени са и единични артефакти от началото на XV век, XVII век и XVIII век, с цел да се види по какъв начин се е развивало златарското изкуство през вековете.
Повече за изложбата и за интереса си към колекционерството ни описа Антонио Василев.
Това е неговата пета галерия, като в Националния исторически музей той има и една непрекъсната експозиция още от 2018 година. Тя се назовава „ Златарството по българските земи “, само че в този момент няма да може да я видите, тъй като залата, в която се обитава, е в ремонт. За сметка на това в новооткритата галерия са изложени няколко етнографски артефакта от нея - украшения, пафти, разнообразни декорации от сребро с живачна позлата. Останалата част от благосъстоянията на сбирката на Антонио Василев ще може да видите в НИМ, когато залата бъде още веднъж открита. Това се чака на 30 юни.
„ Изложбите, които ние – колекционерите - вършим са безусловно безплатни. Те се вършат в името на това артефактите да се социализират и хората да се зарадват на тези благосъстояния, които имаме като история. Етнографията се занимава с по-новата история – приказваме за предмети, които са на 100-200-300 години и са част от нашата еднаквост “ – изяснява Василев.
На въпрос какъв брой време е събирал сбирката си, Антонио Василев дава отговор без съмнение – в продължение на двадесет години.
„ Много от предметите са в доста тежко положение, само че с помощта на положителните реставратори, с каквито България може да се гордее, в изцяло унищожени предмети се вдъхва нов живот “ – признава колекционерът.
В 90% от случаите той купува етнографските предмети от антиквари, които знаят кой колекционер какво търси. За 20-те години, в които Василев практикува заниманието си, той си дава сметка, че човек постоянно има потребност да се съветва, тъй като нито един предмет не е еднакъв, въпреки и да има доста сходни. Важно е да се знае от коя ера е предметът, в коя работилница е юридически, на коя занаятчийска улица, а даже и от кой куюмджия, както в миналото са наричали златарите.
В последна сметка от Националния исторически музей са оценили сбирката на Антонио Василев като една от най-хубавите етнографски сбирки.
На въпрос от кое място идва ползата му към изкуството, Антонио Василев се връща към спомените за рода си. Неговата прабаба е една от стоте най-хубави американски художнички. Казва се Златка Сузеян. Завършила е в Рим, по-късно работи в Париж, след това се реалокира в Ню Йорк, където в Манхатън има своя изложба. Самият Василев не я е виждал онлайн, само че си спомня красивите картички и пратки, които му пращала, когато бил дребен. Вече огромен, Антонио Василев приключва столичния Техникум по керамика и украса на стъкло, само че продължава висшето си обучение в напълно друга сфера – приключва Международни връзки в Икономическия университет в София, както и специалностите „ Държавна администрация “ и „ Теология “ в Шуменския университет. Занимава се с частен бизнес, а колекционирането му е просто занимание. Така, както някои си купуват коли, други - скъпи пушки, Антонио Василев се радва, че влага в нещо, което съставлява интерес освен за него, само че и за България и района.
„ Но тези етнографски предмети са извънредно забавни единствено за нашия район – за България и за Балканите – не е нещо, което да е забавно за целия свят “ – изяснява Антонио Василев. После ни споделя, че самият той е купувал артефакти, както от български и гръцки аукциони, по този начин и от американски.
„ Невероятно красиви неща съм купувал от американски аукцион, а те са попаднали там по неведоми пътища. На хората в Съединени американски щати тези хубости не са им правили работа, тъй като не са част от техния обичай и просвета. Всеки предмет си тежи на мястото. Ако един предмет е съветски, силата и тежестта му е в Русия. Българският предмет си тежи в България – на открито няма да е толкоз високо оценен, тъй като, в последна сметка, той е притежател на нашата сила. “
А на въпроса – на какъв предмет Василев си мечтае да попадне и да включи в сбирката си, той, без да се замисля, дава отговор:
„ Подобен въпрос е по-скоро в областта на археологията. Там са разказите с непредвиден край - вид Индиана Джоунс. Макар че всеки желае да открие нещо изтънчено и красиво. Защото това, в последна сметка, е златарството – великолепие и хубост. “
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ